Наричали са Шолти „последния супердиригент”, защото репертоарът му е бил чудовищно огромен – 55 опери и повече от 200 симфонии според самия него. С любезното съдействие на британската звукозаписна компания Decca маестрото остава най-богатият диригент след Караян до ден днешен със също така огромен брой записи. Легендарното 22-годишно сътрудничество на Шолти и Чикагския симфоничен оркестър ражда концерти и записи, които завинаги ще останат в историята на интерпретацията.
 Поредица „20 бележити диригенти на ХХ век” – „Крещящия череп” Георг Шолти

 

Започвам представянето му с разтърстващия Прелюд и смъртта на Изолда от Вагнер:

 

 

Интересни факти: след дипломирането си Шолти става капелмайстор на операта в Будапеща, а малко известно е, че през 1931 г. решава да стане диригент под влиянието на Ерих Клайбер, който е гост-диригент в Будапеща. Кариерата на Шолти е светкавична – става асистент на Тосканини за постановката „Вълшебната флейта” и „Фалстаф” на Залцбургския фестивал. По ирония на съдбата самостоятелният му дебют на сцена е на 11 март 1938 г. – аншлуса на Германия с Австрия, и поради еврейския си произход е принуден да напусне родината си на следващата година и да заживее в Швейцария, където е главен диригент на Оперния театър в Цюрих до края на войната (там печели престижния конкурс за пианисти в Женева през 1942 г.).

 

В следвоенните години Шолти ръководи с голям успех Баварската опера в Мюнхен (като е нает след един прекрасен „Фиделио”), а следващата му покана (1961 г) е от лондонския Ковънт Гардън. Там голата глава на Шолти и суровите му изисквания при репетиции му спечелват прякора Крещящия череп. Тук Шолти си спомня: „Аз дойдох от Германия, където длъжноста General Musikdirektor значеше, че съм цар. Никой не ми противоречеше! Дойдох в Ковънт Гардън и в един момент се изясни, че това не може да правиш, онова – също! Аз изисквах желязна дисциплина и точност, защото операта е като военна операция. Наричаха ме Прусака – мен, унгарския евреин!”.  

 

През 1968 г. идва световното признание и се ражда легендата „Георг Шолти” – маестрото става главен диригент на Чикагския симфоничен оркестър и го ръководи до 1991 г. Шолти постига съвършенство с тези музиканти с т.нар. Chicago sound – едва ли може да чуете друг по-балансиран американски оркестър през 70-те и 80-те години на ХХ век. Предлагам ви да видите този велик тандем с Мусоргски – „Картини от една изложба”:

 

 

През 1971 г. маестрото получава британско поданство и още на следващата е посветен в рицарство и приема титлата сър. През 1983 г. по случай 100 години от смъртта на Вагнер дирижира „Пръстенът на нибелунгите” в Байройт, където между 1983 и 1987 г. Шолти ръководи световния Вагнеров фестивал. 

 

Сред най-блестящите моменти в творчеството му е и записът за Decca на Вагнеровата тетралогия „Пръстенът на нибелунгите” (с Виенската филхармония), запис, обявен за най-великия на всички времена от престижното британско списание „Грамофон”. Чуйте „Залезът на боговете” от този знаменит запис от 1964 г.:

 

 

     

Георг Шолти е поканен да дирижира основните симфонични и ораториални творби на Волфганг Амадеус Моцарт по време на честванията, организирани по случай 200-годишнината от смъртта на композитора във Виена (1991). Вижте култовото му изпълнение на Моцарт – Реквием, с Виенската филхармония и първокласни солисти:

 

 

За финал – по традиция ви предлагам документален филм и книга. Непременно вижте прекрасния документален филм на BBC Maestro or Mephisto: The Real Georg Solti:

 

 

Съветвам ви да си набавите и биографията му Memoirs, която бе публикувана в Чикаго през 1998 – година след смъртта му.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

2 коментар/a

Ивелина Караламбева на 16.10.2014 в 22:39
Потопих се и не искам да свършва ! Господи, каква музика !
Томи Вичев на 18.10.2014 в 18:41
Виолистът Симеон Кирков, мой съученик от музикалното училище, е работил със Шолти. Ето какво ми писа: \"Освен всичко известно за Шолти, което си написал в статията, интересно още е, че той винаги е помагал на млади музиканти от Унгария и другите страни от източният блок. Той, например, много години подред е организирал конкурс за млади инструменталисти в Будапеща, като наградите на финалистите са били лично осигурени от него, а в този случай специално, наградите са инструменти - кларинети, флейти, обои и тн. Като дойде да дирижира младежкият интернационален фестивален оркестър на Шлезвиг Холщайн, избра няколко музиканти и след лично прослушване ни връчи препоръчителни писма.\"

Напиши коментар