С последната статия за тази година бих искал съвсем накратко да ви представя историята на може би най-гледаните класически концерти в света – тези на Виенската филхармония. Да попаднеш в Златната зала на „Музикферайн” на 1 януари е възможност, за която мечтаят мнозина. Естествено, не става дума за пожизнените „абонаменти” за ложите и най-добрите места в партера, които принадлежат на най-аристократичните виенски фамилии и се предават по наследство – за щастие освен тях има и билети за „простосмъртните”, чиито цени варират между 30 и 930 евро! Всяка година в интернет се разиграва специална томбола, а щастливците, които я спечелят, имат право да си закупят билет и да осъществят мечтата на живота си.

 

 

Започвам с най-гледания и най-продавания новогодишен концерт – този от 1992 г. с Карлос Клайбер:

 

 

 

Историята на новогодишните концерти на Виенската филхармония датира от 1939 г., като първият Новогодишен концерт се провежда на 31 декември в навечерието на новата 1940 г. – няколко месеца след Аншлуса. Диригент на първия “истински” новогодишен концерт на 1 януари 1941 г. е дългогодишният ръководител на Виенската филхармония Клеменс Краус (1893–1954). Краус, който е един от най-големите защитници на творчеството на династията Щраус, продължава традицията до края на Втората световна война. През този тъмен период на австрийската история музиката на Щраус означава напомняне за Австрия, която е лишена от правото си на съществуване като самостоятелна държава. И до днес музикантите на Виенската филхармония се стремят да бъдат не просто изпълнители, а и музикални посланици на страната си. Чуйте „Рози от юг” с Краус и Виенската филхармония, запис от 1940 г.:

 

 

 

 

Концертната празнична програма задължително включва произведения от композиторите от фамилия Щраус. Традиционно всеки новогодишен концерт завършва с три последователни биса:
1. Бърза полка
2. Валса „На хубавия син Дунав“
3. Радецки марш, при който публиката пляска в такт (нещо, което аз лично отдавна не гледам).

Както споменах, от самото си създаване до 1954 г. концертът се дирижира от Клеменс Краус (с изкл. на 46-а и 47-а, когато дирижира Йозеф Крипс). Следващият диригент на филхармонията е легендата Вили Босковски (1955–1979), а след него до 1986 г. – Лорин Маазел, който дирижира и през 1994, 96-а, 99-а и 2005. Концертът през 1987 г.остава в световната музикална история, защото е под диригентската палка на Херберт фон Караян. Вижте този концерт:

 

 

 

 

След великия Караян се въвежда практиката и диригенти неавстрийци да получават честта да дирижират концерта, като изборът им се решава с гласуване от музикантите. Досега тази привилегия е оказана на Клаудио Абадо (1988, 1991); най-продаваните новогодишни концерти с Карлос Клайбер (1989, 1992), Зубин Мета (1990, 95-а, 98-а, 2007), Рикардо Мути (1993, 1997, 2000, 2004), Николаус Арнонкурт (2001, 2003), фантастичния Сейджи Озава (2002), Марис Янсонс (2006, 2012), Жорж Претр (2008, 2010), а най-слабите концерти са с Франц Велзер-Мьост (2011, 2013). Последната 2014 г. не по-малко слаб концерт дирижира Даниел Баренбойм (дирижирал и през 2009 г). 

След броени дни ще видим за пръв път латиноамериканец на диригентския пулт - Густаво Дудамел. Ето едно емблематично негово изпълнение с този оркестър - Бородин - Половетски танци:  

 

 

 

За финал бих искал да видите малка част на един от най-силните новогодишни концерти – този със Сейджи Озава от 2002 г., където филхармониците вземат революционно решение за пръв (и последен) път да поканят азиатец да ги дирижира:

 

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

16 коментар/a

Цецка Лазарова на 28.12.2015 в 09:57
Концертите /може би два/, дирижирани от Франц Велзер-Мьост са гледани най-много он лайн. А иначе, залата винаги пълна, така че не е показател за интерес към концерта, респ. диригента.

Напиши коментар