Сейджи Озава ще остане в историята на дирижирането като ярък представител на т.нар. jet-set conductors, т.е. диригенти, които пристигат някъде, дирижират една-две репетиции и си заминават. Озава е първият диригент, който работи и е базиран едновременно на 3 континента – Америка, Азия и Европа. Разбира се, той е известен най-вече като главен диригент на Бостънския симфоничен оркестър, като наследява там легендарния Серж Кусевитски.
 20 бележити диригенти на XX век – „самураят” Сейджи Озава

Озава е легенда в Япония, като е провъзгласен за най-великия японски диригент със солидно количество ордени и медали, макар че е роден в... Китай. Когато семейството му се премества в Япония по време на войната, малкият Сейджи започва веднага уроци по пиано. Когато е на 15 години, той навехва фатално пръста си при игра на ръгби. Това слага край на мечтата му да стане прочут пианист, но находчивоста на учителя му променя живота му.  Озава още като тийнейджър е помолен да дирижира Бетовен, 5-а симфония, и огромният му талант е разпознат светкавично. На 24 години, той печели първа награда на конкурса за диригенти в Безансон, Франция. Диригентските акули веднага го надушват – Шарл Мюнш, тогава директор на Бостънския симфоничен оркестър, го кани да специализира в музикалния център "Тангълууд", където учи и при легендарния Пиер Монтьо. Година по-късно (1960) там Озава печели наградата „Кусевитски” за най-добър млад диригент. Ето един вълнуващ видеодокумент от това време:

 

 

Веднага след успеха си в „Тангълууд” Сейджи Озава работи и с Бърнстейн, и с Караян, като с последния е работил интензивно около година в Берлинскаjd филхармония, докато Бърнстейн направо го кани като помощник-диригент на Нюйоркската филхармония за 4 години. Америка става обетована земя за Озава. Там той започва шеметна кариера, като става главен диригент на оркестъра на Сан Франциско през 1969 г, едва на 34 години! Само 4 години по-късно, маестрото получава предложението на живота си – да стане главен диригент на легендарния Бостънски симфоничен оркестър – пост, който не изпуска цели 29 години, като остава в историята на града завинаги, надминавайки по престой легендарният Серж Кусевитски (25 години в Бостън). За да видите мощта на този велик състав, ви предлагам да чуете откъс от балета на Прокофиев  „Ромео и Жулиета” :

 

 

През 1994 г. в Бостън правят нещо нечувано – приживе наименуват зала на негово име в чест на неговия 20-и сезон там! 2 години по-рано Озава не забравя и родината си – основава прочутия Saito Kinen фестивал и оркестър, с който даваше концерти до миналата година и е може би най-таченият състав в Япония. Имам шанса да пътувам регулярно до Япония и мога да ви уверя, че там Озава и гореспоменатият оркестър имат статут на полубожество. Чуйте този тандем с Равел – „Павана”:

 

 

Редно е да се спомене, че маестрото прави две знакови премиери. Едната е на знаменития съвременен унгарски композитор Георг Лигети - San Francisco Polyphony, а другата - от не по-малко известния французин Оливие Месиен, операта Saint François d'Assise.

Споменавайки Сейджи Озава, човек неволно се сеща за „Кармина Бурана” на Карл Орф – един от неговите култови видеозаписи от 1989 г. с Берлинската филхармония – с Кетлин Батъл и Томас Елън, записан веднага след смъртта на Караян:

 

 

Знаменитият полски пианист Кристиан Цимерман казва: „Озава винаги ме вдъхновява по време на концерт и неговата твърда убеденост в това какво може да прави ме впечатлява дълбоко. Имам пълно доверие в неговото майсторство на подиума – той често променя детайли по време на концертно изпълнение, без да предупреждава оркестъра, защото знае, че може да покаже ясно какво иска. Това е изумително!” Чуйте Рахманинов, 2-ри концерт, в този тандем:

 

 

През 2002 г. Сейджи Озава дирижира знаменития Новогодишен концерт във Виена (един от най-силните през последните 20 години), а след това получава покана за главен диригент от Виенската опера, където остава до 2010 г., правейки серия от знаменити постановки. Към днешна дата (юли 2014) маестрото е с разклатено здраве и много рядко може да го видим в публични изяви. Говори се, че през септември 2015 г. японците се готвят за грандиозно честване на неговата 80-а годишнина, като ще преиздадат почти всички негови записи на CD и DVD. За финал ще ви препоръчвам и една негова книга: Seiji: An Intimate Portrait of Seiji Ozawa, както и една вълнуваща интерпретация на "Рапсодия в синьо" с триото на известния сляп пианист Маркъс Робъртс и Берлинската филхармония:

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

Къде е държавата?

Къде е държавата?

Един вечен въпрос, постоянно задаван и днес. Отговор търси и литератор...

Напиши коментар