След като ви представих трима велики челисти, сега е ред и на трима избрани от мен цигулари. Давид Ойстрах е една от най-емблематичните фигури на ХХ век. Изпълненията му остават мярка за съвършенство.
Поредица „Великите интерпретатори на ХХ век” – виртуозът Давид Ойстрах

През 1927 г. (на едва 19 години) се случва съдбовна среща в живота му – Ойстрах свири пред Прокофиев. „Докато свирех скерцото от неговия Първи цигулков концерт, лицето на автора ставаше все по-мрачно. Когато се чуха аплодисментите, той остана безучастен. С няколко големи крачки се озова на сцената и без да обръща внимание на шума в залата, помоли пианиста да му отстъпи мястото. Прокофиев се обърна към мен: „Младежо, вие свирите съвсем не така, както трябва”. И започна да ми показва и да обяснява характера на музиката. Чудех се къде да се дяна, а скандалът бе невероятен!“ Чуйте бясното темпо на Ойстрах на това скерцо; дирижира Рафаел Кубелик, аудиозапис от 1947 г.:


Така започва пословичното приятелство между двама велики музиканти – Сергей Прокофиев и Давид Ойстрах. Приятелство, продължило повече от четвърт век. Той е първият изпълнител и на двете цигулкови сонати на Прокофиев. Втората, в ре мажор, е писана за флейта. Появява се през 1943 година, а авторът уточнява: „От сонатата за флейта се заинтересуваха цигуларите и заедно с Давид Ойстрах направихме цигулков вариант. Не беше мъчна работа. Стана ясно, че партията на флейтата удобно се нагажда към цигулковата техника. Броят на промените бе минимален и те засегнаха главно щрихите. Клавирният съпровод пък остана непроменен…”. Предлагам ви едно от най-добрите световни изпълнения на тази соната – Ойстрах с руския пианист Владимир Ямполски, аудиозапис от 1955 г:


Прокофиев и Ойстрах изпитват един към друг огромен респект и топли приятелски чувства. Освен музиката според признанието на сина Игор Ойстрах и двамата имали друга страст. Били ненадминати майстори на шаха сред музикантското съсловие. Не случайно на партитурата на Първия си цигулков концерт Прокофиев е написал: „На забележителния артист, страшен противник и много мил човек Давид Фьодорович – от автора, 1939 година”. На което Ойстрах отвръща: „Неудобно ми бе да спечеля последната партия шах. Знаех, че Сергей Сергеевич няма да мигне цяла нощ и ще анализира партията докрай... Колкото до музиката му, мога да твърдя, че десетилетия наред сред цигулковите произведения в световен мащаб не се появи друг опус, равен по красота и дълбочина на изказа на Първия концерт на Прокофиев. Горд съм, че ми го посвети. Това е един от най-скъпите подаръци в моя живот”. Ето може би неговото най-емблематично изпълнение на този концерт, запис от Москва 1963 г., дирижира Кирил Кондрашин:


Давид Ойстрах среща в артистичния си път много от великите музиканти на ХХ век: Хиндемит, Сибелиус, Хачатурян, Крайслер, Шостакович. Те му посвещават свои опуси, а Шостакович го нарича „ненадминат майстор, който свири с необикновена лекота и виртуозитет”. 

Емблематичен остава видеозаписът му на Първи цигулков концерт от 1967 г. с Щатскапеле – Берлин, който остава еталон на цигуларите до ден днешен:

 

Не по-малко прочут бе Давид Ойстрах и като педагог. Сред многобройните му ученици извисява ръст синът му Игор. Двамата изпитват върховна наслада, когато свирят един до друг на сцената. Не по-малка е тя и за публиката, чуйте Сарасате – „Навара”:


Не случайно на Давид Ойстрах се носи славата на педагог с безпогрешен нюх в шлифоването на млади таланти. Ойстрах извежда на големия път не само сина си Игор, но и Валери Климов, Виктор Пикайзен и още, и още прочути цигулари. Сред учениците на маестрото са изявени родни музиканти като Стойка Миланова и Боян Лечев. Давид Ойстрах многократно е гостувал у нас, още от края на 40-те години, и като цигулар, и като диригент. Той имаше много приятели сред българските си колеги. Особено близки бяха с проф. Владимир Аврамов. Срещали са се по конкурси, обменяли са безценен опит на артисти и педагози. Интересно би било в коментарите под статията ми някой български музикант да разкаже по-подробно своите впечатления от срещата си с великия Ойстрах.


Огромен брой записи остави, за щастие, Давид Ойстрах. 50-ина концерта, още толкова ансамблови произведения… Да не забравяме и малкото записи, в които маестрото бе на диригентския пулт. „Рядко слушам записите си – твърди Ойстрах. – Вероятно от страх. Все едно да изучаваш собствената си физиономия пред огледалото. Определено не се любувам на гледката. Ако има проблем, той е в неимоверно бързото развитие на звукозаписната техника. В този аспект много от ранните ми записи въпреки по-доброто изпълнение губят от своето качество. Записът е отражение на точно фиксиран миг”, обобщава Давид Ойстрах.
Над 400 са концертите му в десетилетния път по световните сцени. На много от тях пианистът Лев Оборин е бил не само пряк свидетел, а и участник. „В началото на 60-те години в Париж му устроиха невиждано посрещане по време на конкурса Лонг-Тибо”, връща лентата Лев Оборин. „Сякаш бе кралска особа! Възцари се невероятна тишина, щом лъкът докосна струните, а накрая залата гърмеше от овации… Така бе и в Турция, Чехия, Германия, Англия… Навсякъде по света! Критиците не намираха думи, за да изразят възторга от интерпретациите на Ойстрах. Твърдяха, че силата му се откроява в произведения на Бах и Бетовен, на Моцарт и Брамс, на Чайковски и Рахманинов, на Сибелиус и Стравински, на Прокофиев и Шостакович… Бих казал, че Давид Фьодорович свиреше всичко с изумителен инстинкт за звук, щрих, фраза и стил”, обобщава Лев Оборин. И днес записите на Давид Ойстрах и Лев Оборин на сонатите на Бетовен продължават да са в челото на дискографските класации. Ето едно рядко видео от техен концерт в Париж през 1962 г. – втора част от Пролетна соната, Бетовен: 

„Истинският музикант трябва да е новатор – убеден е Ойстрах. – Длъжен си, щом си избрал този път, да прочетеш по нов начин партитурата на произведението, изпълнявано безброй пъти преди теб. Така влагаш частица от себе си. Вграждаш я в авторовия текст. В записите, които остават… Не винаги стигаш върха. Самото изкачване по собствена пътека обаче носи неизмерима наслада…”
В последното си интервю, публикувано през есента на 1974 година в списание „Фонофорум”, великият майстор споделя: „На концерт понякога се получава по-добре. По-свободен съм. Не мисля чак толкова за техническото съвършенство. Публиката ми помага в това отношение. В студиото обаче съзнанието ми трябва да възстанови подобна атмосфера. Стремя се да правя записите без монтаж. Макар правилата да налагат да се избере по-добрият вариант. Когато записвахме с Франц Конвични концерта на Чайковски за „Дойче Грамофон”, изсвирих ІІ и ІІІ част без прекъсване. Усещах сила в себе си и никой не можеше да ме спре! Получи се добър запис, струва ми се…”, с присъщата си скромност говори Давид Ойстрах за един от любимите записи на меломаните от 1954 г., с който завършвам представянето на този велик музикант:

 

 

1 коментар/a

Павел Златаров на 31.05.2014 в 05:52
Помня как Боян Лечев разказваше за Ойстрах. Известният със строгия си ,непреклонен характер професор, от когото всички студенти се бояха, се променяше, в гласа му се появяваха любов и преклонение към великия учител. Ето откъс от книгата му \"Спомени\" : \"... Колкото повече срещах новия си учител, толкова повече го обиквах. Първите ми впечатления от него непрекъснато укрепваха и се обогатяваха. Освен велик артист, той бе и голям човек. Добър по природа, излъчваше особена, рядко срещана топлота. Беше общителен, умееше да контактува с всички и винаги създаваше около себе си непринудена и ведра атмосфера. Всяка среща с него, дори съпроводените с напрегната изморителна работа, доставяше радост и оставяше незаличими следи. Давид Фьодорович обичаше хората и те му отговаряха със същото. Той не можеше да има и наистина нямаше врагове....\" \"... Целият съзнателен живот на Давид Фьодорович представлява дълъг път на ръзвитие, обогатяване и съмоусъвършенстване. Започнал кариерата си като блестящ техник, майстор на музикалната миниатюра и свръхтрудните виртуозни пиеси, с течение на времето той все повече обръща гръб на евтината външна показност и се насочва към голямото, непреходно, богато на мисли и съдържание музикално творчество. В стремежа си към опознаване на музикалната истина го подпомага силната интуиция, голямата самокритичност, запознаването с редица видни цигулари и диригенти, чието изкуство обхваща и анализира подробно. Това се отразява благотоворно и на собствения му изпълнителски почерк. Той става все по-сериозен, задълбочен и всеобемащ. За сравнително кратко време научава, изпълнява и записва почти всички големи концерти за цигулка и оркестът, безброй сонати и големи пиеси от всички жанрове и епохи. Срещнах го в апогея на неговото развитие. Изкуството му беше колкото ярко индивидуално, толкова обективно и завършено, колкото оптимистично и жизнерадостно, толкова мащабно и силно въздействащо. Такъв го чух на първия концерт в Москва със Сонатата от Прокофиев. Такъв го призна и целият музикален свят. ...\"

Напиши коментар