Святослав Рихтер е считан от мнозина за един от най-великите пианисти на ХХ век. Пианизмът на Рихтер се отличава с необичайна дълбочина и ненадмината виртуозност, хармонично съчетаващи се с темперамент и нюанси, нямащи равни в пианистичното изкуство от втората половина на XX век. Обхватът на Рихтеровия репертоар, уникален сам по себе си, също е без аналог. Но това, което наистина прави Святослав Рихтер неповторим пианист, е дълбочината на интерпретацията и безупречният му музикален вкус.
Поредица „Великите интерпретатори на ХХ век” – титанът Святослав Рихтер

Ученик на легендарния Хенрих Нейгаус, Рихтер е знакова фигура в пианистичното изкуство без граници на епоха и личности. Основател на множество музикални фестивали, гениалният пианист е първият от бившата СССР, който е носител на престижната музикална награда „Грами” през 1960 г. за изпълнението му на Брамс – Втори клавирен концерт, ето откъс от този запис:

 

 

Едва ли има друг пианист с толкова разнообразен репертоар – от Хендел и Бах през виенските класици до Шимановски, Берг, Веберн, Стравински, Барток, Хиндемит, Бритън... Много любопитен е списъкът на произведения, които той никога не е свирил: Бах – „Голдберг” вариации, Бетовен – сонатите „Валдщайн” и „Лунна”, както и двата му последни клавирни концерта; Прокофиев – Трети клавирен концерт, Шопен – Първи клавирен концерт, Рахманинов – Трети клавирен концерт. Списъкът, както виждате, не е дълъг, почти всичко останало, за което се сетите в необятната клавирна литература, е било изсвирено от Рихтер. 

 

Близкото сътрудничество между Рихтер и Прокофиев дава блестящи резултати. Единодушно е мнението на критици и слушатели, че Рихтер е най-добрият интерпретатор на клавирните концерти и сонати на Сергей Прокофиев. Интересно е, че той дава премиерата на Соната № 7, която научава за... 4 дни (за мен, като пианист, този подвиг граничи с лудост!), а самият Прокофиев му посвещава Соната № 9. Заедно с челиста Ростропович (за когото ще пиша през май) премиерно изсвирват неговата Соната за чело и пиано – ето запис от концерта през 1950 г. в Москва:

 

 

Единственият инструменталист, който има запис в студио с Карлос Клайбер, е Святослав Рихтер. Това е също така единственото сътрудничество на британската звукозаписна компания EMI с Клайбер – жест от страна на диригента най-вече заради Рихтер. Те интерпретират в Мюнхен Клавирния концерт на Дворжак през 1976 г. с Мюнхенския държавен оркестър:

 

 

Тук е редно да се спомене, че въпреки огромната си дискография Рихтер не е обичал да влиза в студио, като е смятал това време за изгубено. Голям процент от записите, с които разполагаме днес, са по време на концерт. Легендарните рецитали на аудиолента са от Москва, Варшава, Ню Йорк, Лайпциг, Прага, Залцбург, Амстердам и... София през 1958 г. – рецитал, който до ден днешен е ценен високо от критиците. Ето част от него – Мусоргски, „Картини от една изложба”, 25 февруари, зала България:

 

 

Любопитен факт от запис в студио: записвайки през 1963 г. за EMI Шуберт – Wanderer Fantasy на роял Bosendorfer, Рихтер не харесва звука на рояла и казва на тон инженерите да му осигурят Stainway, като повтаря изцяло записа на новия инструмент. Ето този многострадален, но гениален запис:

 

 

За финал ви препоръчвам една негова биография и документален филм. Може би най-добрата биография е на норвежеца Карл Аге Расмусен – „Святослав Рихтер – пианист”, 2007 г. А филмът на Бруно Монсенжон от 1998 г. Richer – the Enigma остава един от най-прекрасните документални образци на киното:

 

 

 

 

Още от категорията

2 коментар/a

ST на 02.05.2014 в 03:21
Imal sam shtastieto da go slusham v zala Chaykovski. Velik, nepovtorim
тск чейндж на 21.03.2016 в 06:34
Защо не напишетенещо за Кийт Джарет? Той няма нужда от композитори за да създава неповторимите си концерти. А за най-продавания пиано диск Кьолнски концерт е имал лошо пиано, което просто н могли да сменят. И пак - невероятен звук. Да обаче той не е от ссср.

Напиши коментар