Възобновявайки поредицата си за великите диригенти на ХХ век, отбелязвам една годишнина. Когато се сетя за Моцарт и Бетовен, в съзнанието ми светкавично изниква името на един от най-великите диригенти на ХХ век – иконата в Австрия Карл Бьом, където преди седмица отбелязаха 120 години от рождението му. Съвременник на емблематични диригенти като Валтер, Клемперер, Фуртвенглер, Райнер и Ерих Клайбер (за които писах в първата половина на 2014 г.), Карл Бьом се вписва в това „златно поколение” с перфектните си интерпретации на Моцарт, Бетовен, Брукнер, Вагнер и Рихард Щраус.
120 години от рождението на австрийския диригент Карл Бьом

 За начало чуйте с него Бетовен – Пета симфония, последна част, с Виенската филхармония:

 

 

След завършването на Виенската консерватория Карл Бьом започва шеметна кариера. Със съдействието на Бруно Валтер Бьом работи последователно в Мюнхен, Дармщат, Хамбург и Виена, където през 1933 г. дирижира с огромен успех „Тристан и Изолда” на Вагнер. Там бива забелязан от дрезденски интенданти и следващата година наследява Фриц Буш и започва дългогодишна работа в тамошната Semper Oper. В Дрезден Карл Бьом се запознава с Рихард Щраус и прави премиерни спектакли на оперите му „Мълчаливата жена” и „Дафне”. По време на войната (1943–45 г.) Бьом става директор на Виенската опера и по-късно бива обвинен в симпатии към националсоциализма, макар че никога не е членувал в партията. Реабилитиран 2 години по-късно, той отново поема поста във Виенската опера, но само за 2 години (1954-56), защото е обвиняван, че остава твърде рядко във Виена, което не се харесва на винаги капризните виенски интенданти (там е наследен от Херберт фон Караян). Интересен факт в биографията е участието му в двата най-престижни оперни фестивала – Залцбургският (където пред 1938 г. дирижира „Дон Жуан”) и Байройтския (след войната). През 1957 г. е изключително успешният му гастрол в Метрополитън, Ню Йорк, с творби от Моцарт, Рихард Щраус и Вагнер. Гастролите на Карл Бьом са по цялото земно кълбо – от Буенос Айрес в началото на 50-те години до Токио в средата на 60-те и в края на 70-те, като навсякъде е посрещан и изпращан с френетични овации. Ето част от негова репетиция в Токио от 1980 г. с Виенската филхармония с програма Бетовен: 

 

Тясното му сътрудничество с Виенската филхармония ражда множество записи, а повечето от тях остават завинаги в историята на интерпретацията, като видеопродукциите за „Дойче грамофон” на симфониите на Моцарт. Мнозина го критикуват за по-бавните темпа на тези симфонии, но при по-внимателно слушане може да установите, че всичко е обосновано с точност и прецизност, максимално близка до замисъла на гения от Залцбург. В подкепа на тези думи, чуйте прекрасната интерпретация на симфония „Юпитер” от 1971 г. с този тандем:

 

 

Редно е да спомена и тясното сътрудничество на маестрото с Лондонския симфоничен оркестър, където е боготворен, както и с Кралската опера в Ковънт Гардън. Ето едно прекрасно изпълнение на Брамс – Втора симфония, на късния Бьом и характерното за него бавно темпо, запис от 1977 г. с Лондонския симфоничен оркестър:

 

За финал, за запалените почитатели на великия Карл Бьом ще препоръчам две книги и два документални филма. Първата книга биография е от 1922 г: Böhm, Karl - A Life Remembered: Memoirs, издадена в Лондон през 1992 г.                  

Втората книга (на немски) излиза веднага след смъртта му през 1981 г. с предговор от Ленърд Бърнстейн: Endler, Franz (1981). Karl Böhm: ein Dirigentenleben. Hamburg: Hoffmann und Campe.

Ето и линкове на двата документални филма (за съжаление на немски без надписи). Първият е Karl Böhm – Sein leben – seine musik:

 

Вторият видеодокумент е Karl Böhm – Portrait, където виждаме процеса на репетициите му, отново на немски:

 

 

 

Напиши коментар