София Лорен, вечната дива

София Лорен, вечната дива
"Озовах се в пищно и слънчево тяло, пълно с обещания и живот”.

 

 

Актрисата е родена на 20 септември 1934 г., по време на възхода на Мусолини. Майка й Ромилда Вилани, - “ексцентрична красавица, твърде висока, прекалено руса, твърде жива и най-вече неомъжена” - я отглежда сама, след като баща й избягал. Тя прекарва детството си в Поцуоли, в предградието на Неапол. “Бяхме бедни. Като млада страдах от глад, рана, която никога няма да зарасне”, разказва тя. В училище й лепват прякора stuzzicadenti - клечка за зъби, заради хилавата й външност.

“Юношеството ми пламна късно. 

 

На 15 г. се озовах в пищно и слънчево тяло, пълно с обещания и живот”.

 

Тя печели конкурси за красота, докато един ден, през 1951 г., майка й я води в киностудиото “Чинечита”, където Мървин Лерой снима един исторически филм, “Кво вадис”. Тогава тя дебютира като статистка, под името София Ладзаро, а след това разцъфтява във фотороманите на Чино Дел Лука. Алберто Латиуада, Марио Солдати, Луиджи Коменчини забелязват тази зараждаща се звезда и й дават шанс. 

 

 

 

 

През 1952 г. Гофредо Ломбардо й дава артистичното има София Лорен. 

 

Срещата с Карло Понти ще разтърси живота й. Вече известен продуцент, женен и баща на две деца, по-възрастен от нея с 20 г., той забелязва високата 17-годишна девойка, която се мъчи с неблагодарни роли. Съветва я “винаги да носи тайори”, за да подчерте по-добре щедрите си форми. Тя е уплашена и съблазнена. Страстта им пламва през 1954 г., на снимачната площадка на “Жената от реката”. Следва таен брак в Мексико, който е отменен пет години по-късно, поради “бигамия”. И заминаване за Париж, където разводът е разрешен и където, след като и двамата стават натурализирани френски граждани, сключват граждански брак в кметството в Севър. 

От брака им се раждат двама сина, “двата ми най-големи шедьоври”, Карло, който ще стане диригент, и Едоардо, който преди три години представи на фестивала в Кан първия си филм - “Човешкият глас”. 

 

 

Със синовете си Карло и Едоардо  

 

 

“Карло Понти беше идеалният мъж в моя живот”,

 

казва тя и добавя: “Не съм жена, податлива на изкушения”. Тя ще остане до него до смъртта му в Женева през януари 2007-а на 95-годишна възраст. Приписват й мимолетна връзка с Кари Грант, партньорът й в два филма, “актьор, изпълнен със срамежливост”.

 

София Лорен със съпруга си Карло Понти

 

На екрана обаче партньорите й са легион: Антъни Пъркинс, Алек Гинес - “най-цялостният актьор, когото съм срещала” - Питър Селърс, Кларк Гайбъл, Джон Уейн - “истински каубой, висок, здрав и уверен” -, Ричард Бъртън, Жан-Пол Белмондо, Марлон Брандо, когото бързо намразила. И, разбира се,

 

Марчело Мастрояни, любимият й партньор,

 

с когото е заснела 13 филма, сред които един от най-красивите моменти в италианското кино, филмът на Еторе Скола “Един специален ден”. “Нашето разбирателство беше секси, игриво, закачливо, чувствително, дълбоко човешко, но, уточнява тя, никога не е имало флирт помежду ни”.

През 1962 г. Алек Гинес й съобщава по телефона, в 6,40 часа сутринта, че 

 

“Чочарка” на Виторио Де Сика й носи “Оскар” за главна женска роля. 

 

От страх да не се провали на сцената, тя е предпочела да остане в Италия. 

17-те й дни в затвора в Казерта, близо до Неапол, през 1982 г. за укриване на данъци, са я белязали. Но “най-лошото преживяване” в живота й е през ноември 1992 г., по време на хуманитарна мисия в бежански лагер в Сомалия. Измършавели тела, деца, които приличат на скелети. Шокът е брутален: “Видях ада. Ще го помня през целия си живот”. 

София Лорен получава втори “Оскар”, този път за цялостната си кариера, през 1991 г., като той й е връчен от Грегъри Пек, докато звездата й все още грее високо в небосклона. “Успехът на София Лорен се дължи на факта, че тя е била много добре подготвена, първо от майка си, после от Карло Понти. Каквато и да е ситуацията, тя винаги е съвършена, никога не пропуска реплика и е интелигентна, забавна, съблазнителна и състрадателна”, казва за актрисата Марко Спаноли, който направи документален филм за нея.

 

В "Един специален ден" с Марчело Мастрояни

 

Два шедьовъра ще я направят една от най-великите актриси на ХХ век. През 1964 г. Виторио Де Сика, нейният Пигмалион, решава да събере отново на екрана дуото Лорен-Мастрояни в “Брак по италиански”. През 1977 г. тя снима “Един специален ден”, на Еторе Скола, който мнозина смятат за една от най-вълнуващите й роли. 

София Лорен разказа за живота, страстите, семейството си, което означава за нея “повече от всичко на света”, и стотината филма, които е снимала с най-големите режисьори в автобиографията си “Вчера, днес и утре. Моят живот”. 

 

София Лорен 

 

 

Превод от френски: Галя Дачкова

 

Коментари

  • Вася Н. Илиева

    06 Май 2020 13:26ч.

    Талант и почтеност при красива жена правят устойчива и красотата й. Красотата се променя, но красивото в красотата от почтеност и талант я преобразяват във всяка възраст. Има такава одухотворена красота като тази на уникалната София Лорен, на дамата София Лорен - чест за Италия, за християнството и за всяка прекрасна с добродетели жена, която извиква поклон у тези, които имат ръст. Поздрав за избора на метериала и основанията за него на Галя Дачкова: https://www.youtube.com/watch?v=fMV8GCGTcVg

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • задунайска уфсъ с евразийски манталитет

    06 Май 2020 14:54ч.

    подпомогнал ја в кариерата, оженили се...така било едно време. Имало морал. Сега са други времена-само секс срешту подпомагане в кариерата, и след 30 години се оплакват, че и неја ја е изнасилил. Непочтена работа.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи