Заслужава да уточним също, че България въведе валутен борд по препоръка на МВФ, и по-точно на един от тогавашните директори на фонда - Майкъл Деплер. И ако държим да имаме "баща" на борда, именно Деплер заслужава това определение. Разговорите за въвеждане на нов паричен механизъм в България вървяха далеч преди 1997 г. и много преди да чуем името на Стив Ханке.
Проф. Ханке през годините редовно се изказва, че страната ни не трябва да се стреми към участие в еврозоната, защото там не я чака нищо добро. Е, всеки има право на мнение. Но когато някой предлага нещо с такава упоритост, трябва да проучи всички факти и обстоятелства - а не личи професорът от САЩ да се е задълбочил по темата. Ето че и преди дни в ефира на една от националните ни телевизии той отправи неверни внушения от типа "Не влизайте в еврозоната, или ви чака съдбата на Гърция!" (Гърция закъса, не защото прие еврото, а защото с години нарушаваше правилата за финансова дисциплина, задължителни за държава от еврозоната, бел. ред.).
Първо, България не може да избира дали да е в еврозоната, или да е като Швеция, както ни съветва проф. Ханке. След 1996 г. договорите за членство в ЕС бяха коригирани и десетте страни, които бяха приети след това - като нас с Румъния, нямат право на избор. С подписването на договорите за членство сме се задължили, след като изпълним критериите за еврозоната и след одобрение от ЕК и ЕЦБ да се присъединим към Европейския паричен и валутен съюз (еврозоната). Кога и как ще стане това, е съвсем отделен въпрос.
България би могла, разбира се, по тертипа на някои средноевропейски страни, да се спотайва и разсейва по въпроса за еврозоната.
Но това не е в наш интерес. В това отношение настоящето правителство заслужава адмирации за това, че през юли 2018 г. прие план за действие с мерки за влизането на България в "чакалнята" за еврото - валутния механизъм ERM 2, който е само стъпка към самия валутен съюз (еврозоната).
Второ, очевидно проф. Ханке е следил добре нашите медии, както се разбра от етюда му в тв студиото, когато показа куфар, с който бил донесъл преди години документи по болната тема „корупция”.
Но въпреки това не е успял да разбере , че нищо скрито няма относно плана за присъединяване към т.нар. чакалня. Този план беше публикуван и всеки може да се запознае с него, като посети сайтовете на БНБ и на МФ. Следователно твърденията за тайни споразумения и договорки са неверни.
Трето, повечето българи са убедени, че нашата финансова стабилност през изминалите 23 години се дължи на фиксирания курс на лева към еврото и на паричния механизъм, наричан валутен борд. Оценяваме и възможните рискове, които могат да се появят до настъпване на времето за присъединяване към еврозоната, поради което за България е важно да запазим тази си стабилност, като използваме защитата на т.нар. валутен механизъм – чакалнята.
Нашият път към "антрето" можеше да бъде и по-кратък, ако Европейската централна банка си беше припомнила своите собствени правила отпреди около 20 години, отнасящи се за страни с валутен борд и фиксиран курс (за които ЕЦБ е имала свои решения през 2000 г.) Независимо от това, че за България се предвиди по-сложна (и безпрецедентна) процедура, която очевидно не е била разбрана и от проф. Ханке - единственият американски професор, проявяващ интерес към нас, ние ще се справим и ще запазим всички предимства на валутния борд и фиксирания курс дотогава, докато е необходимо. Това е декларирано от сегашното правителство. Това трябва да бъде изисквано от всички, които ще ни управляват след 2021 г. Ето защо е важно тук у нас хората да разбират всичко това и да не се поддават на внушения, идващи от различни посоки.
Смутена съм от откровението на проф. Ханке, че е донесъл през 90-те г. от САЩ цял куфар с доказателства за корупция в България. Не разбирам как доказателства за България се намират зад Океана, и то в куфара на един професор по икономика, пък била тя и приложна. Това обаче не е съществено.
Главното е, че подобни изказвания ни подтикват още по-задълбочено да анализираме някои въпроси, за да се убедим, че сме на прав път поне по отношение на паричната си политика в обозрим период. За нас е от значение да запазим предимствата на валутния борд и фиксирания курс до момента на включването ни в еврозоната - когато и да се случи това.
Източник: "Сега"
Заглавието е на "Гласове"