Накратко: Лифтовете са „злото“, което реално пази природата.
Знаете ли колко лифта работят в България от начална (стартова) станция до качване в планината? Предположете – все пак сме планинска държава!
Общо девет, като сред тях са и кабинките на Витоша, Банско, Боровец и Пампорово. Някои от лифтовете са непроменени от 70-те години и са не просто архаични, те са абсурдни в 21 век. За някои от тях трябва да се радваме, че вървят на ток, а не се въртят ръчно с манивела.
Дори само този факт е достатъчен завинаги да забравим за рекламата, че сме зимна ски дестинация – няма как да бъдем с инфраструктура, която по нищо не отговаря на нито един критерий за зимен туризъм.
За сметка на това, всяка планина у нас, дори там, където няма пътища, е изорана от коли, камиони, джипове, коне и магарета.
Девет лифта не означава опазване на природата от строителна дейност, а нулев интерес към действия, които да пазят тази природа.
На Витоша – планината в чиито поли се намира столицата – доскоро лифтовете бяха два – един 3-седалков от Драгалевци и един кабинков от Симеоново. Кабинковият все още криво-ляво крета, макар да прилича повече на музеен експонат. Изключително остарелите машини и система за закрепване на седалките на драгалевския лифт принудиха операторите му да го спрат, преди някой да е загинал.
През годините всеки опит да бъде отворена темата за цялостна реконструкция на съществуващите въжени линии катастрофираше в закона, който не приема, че поставянето на нови носещи колони е обновяване, а го считаше за строителна дейност.
Около месец преди избухването на коронавирус стана ясно, че е готов проект за възраждане на Княжевския лифт, като бъде снабден с 10-седалкови кабинки и пакацитет от 2500 души на час. Това е единственото актуално и модерно решение през 2020 година. Какви бяха обаче реакциите в социалните мрежи: „Страхотно – ще му турнат цена от 20 лева и четиричленно семейство ще се качва догоре за 80 лева – не благодаря! Тия акъл нямат!“
Някогашната приказка за „Нероден Петър“ е добила крайно уродливи форми – сега вече никой не плаче за онова, което още не е дошло – вече го мразят и го плюят. Навсякъде по света, а също и у нас, съществуват семейни билети; всички ученици пътуват с поне 50% отстъпка в цената, но всъщност дори мисълта, че ще бъде построено нещо ново, се приема на нож.
Колко по-хубаво е сега, когато всичко е изтърбушено, опасно и неизползваемо и дотам може да се стигне само с кола!
Инициативите на любителите на природата не спират: возенето с лифт да е на цената на билетче за градски транспорт! Да бъдат направени и трасета, откъдето да се движат хората с физически увреждания!
Пристъпите на псевдо-социална глупост са ярко достижение на хора, които най-често не са стъпвали в планина, нямат намерение да го правят и всичко, което искат е никой и за нищо на света да не ограничава правата им да бъдат където си поискат и когато си поискат, с личния си автомобил.
Защо сега трябва да говорим отново за лифтове?
Несъмнено, за идните няколко години светът ще прекрои представите си за пътуване, ваканция, сигурност, способност за реакция. На първо време възстановяването на икономиката ще започна в рамките на вътрешните ресурси и чрез използване на потенциала на вътрешния пазар – от производство, през потребление и пътуване.
Някой би казал: без британски, турски и други чужди туристи, лифтът на Банско си е предостатъчен за българите, а ненужните хотели просто ще фалират.
Но в това е темата, не за това се отнася дългосрочното планиране!
За да бъде опазен Пирин, движението на автомобили в планината трябва да бъде сведено до минимум. Не може никога повече да се допуска 4 хиляди автомобила да нахлуват сред дърветата, да паркират където намерят място и това да не докарва до лудост всеки, който желае планината да е здрава и нейните животни да не бъдат прогонени завинаги.
Същинският протест на еколозите най-сетне трябва да бъде обърнат срещу ежедневните агресори с двигатели, които от години са премахнали всички живи същества в широк радиус около пътищата.
Навсякъде в Швейцария, където гостите се радват на скъпи и елитни курорти, първо е забранено влизането с автомобили. Те се оставят на паркинги на около 2 – 2,5 км. преди курорта и може да се ползват електрически таксита или всичко се влачи на гръб. Качването към ски зоните става с лифтове, планински влакчета и дори планинско метро, което пробива планините, но няма как човек да се метне на колата и да се качи докъдето му харесва.
На този етап не е измислено нищо по-екологично за транспорт от лифта – дори балоните с нагорещен въздух изостават по тези показатели. Хората, които преминават високо над природата, нямат досег с нея, стига да не ръсят отгоре опаковки от храни и фасове. Лифтът е тих, не излъчва нито една вредна емисия, няма досег с растителните видове и с животните, не позволява човек да отбие в дясно и да си набере нещо, което си е харесал.
Световната практика за опазване на ценни райони сочи, че там, където няма възможности за спорт, хората се свалят от колите на няколко километра по-рано и евентуално вътрешен транспорт ги завежда до началото на пешеходните маршрути. Там, където обаче спортът може да се случва – ски през зимата и колоездене и куп други приятни занимания през лятото, лифтовете извършват предвижването, за да не могат хората да изорават свои трасета. Там, където спортът и ходенето са разрешени, се извършва и постоянна поддръжка на земята, намесват се специалисти, които ремонтират зоните, които са наранени от хората.
Не може да съществува свобода в която цяла планина, при това защитен природен обект е на всички, включително и на тези, които я изкопават с колите си, но да е забранено да бъде изградена система за реалната й защита.
Защо еколозите не желаят да говорят за вредната роля на хората в природните паркове, а бродят по шосетата и протестират пред Народното събрание?
Защото ако застанат със своите плакати насред планината, за да спират онзи 4-хиляден трафик, просто ще ги набият, ще ги размятат по склоновете (на такова място няма да се съберат повече от пет човека) и всичко ще си продължи постарому.
Защо никога няма да чуете наш еколог да протестира пред Народното събрание, че в планините безогледно могат да се качват автомобили? Те не желаят да се „смразяват“ с хората, само искат да усвояват грантови средства за броене на видове, които са изчезнали уж по вина на туризма, но всъщност – където ги няма, е по вина на автомобилите и безогледното газене на планините.
Любопитните могат да проверят колко са значимите природни паркове в света, където опъването на палатка на произволно място няма да бъде санкционирано с жестока глоба. В американските природни паркове се влиза само от определени за целта входове, срещу входна такса и при предоставяне на доказателства, че човек е правилно екипиран. Дори времето за приготвяне на храна е указано и рейнджъри постоянно следят дали правилата се спазват.
В България страх номер едно е винаги свързан със спазване на правилата. Кажете на онези, които се качват с джипове през горите, че вече не могат да го правят; на онези с конете, които са изорали траншеи, че нямат право на такава дейност. И кажете на любителите на природата с автомобили, че ако искат да се качат, ще трябва да ползват краката си.
Отговорът на всички груби посегателства върху природата в планините ни днес са лифтовете и изграждането на трасета, които да бъдат спазвани от всички. И всеки опит да се докаже, че именно лифтовете са беда, докато свободата е в правото да вилнееш както намериш за добре, само ни приближава към момента, когато няма да има нужда от еколози, за да виждаме щетите навсякъде около себе си.
Витоша е живото доказателство.