Ама какво прави Европа с Ердоган?

Ама какво прави Европа с Ердоган?
Утре в Холандия има парламентарни избори, през април са президентските във Франция, а през септември ще стане ясно дали Меркел ще продължи политическата си кариера като канцлер на Германия и водещ лидер в ЕС. Настоящият холандски премиер Рюте с чувство за хумор неслучайно казва, че „тези избори са четвъртфинали в европейското първенство, във Франция са полуфиналите, а в Германия е финалът му“. Пределно ясно е защо, но странното е друго.

 

Сякаш изведнъж Турция се оказа в центъра на европейската политика и се получи ситуация, в която искрите от саблените удари между Ердоган и премиерите в Германия, Австрия, Холандия, Швеция, Швейцария, Дания могат да предизвикат пожар, който никой не иска, ама той тлее. Разбира се, че става въпрос за реторика, макар и гневна, и силно емоционална, но под повърхността сигналите няма как да не насочат внимание към политики, които в повечето случаи остават зад кадър.

 

Типично за политик с опит, какъвто несъмнено е Ердоган, който има какво да губи, ако амбициите му за неограничена власт с промяна на системата за управление в Турция /вече гласувана в Меджлиса/ не получи подкрепа от турците като цяло на насрочения за 16 април референдум. По принцип този лидер на Турция, който 15 години е на власт в страната си, гледа в перспектива от 20–30 години напред и добре познава манталитета на съгражданите си. В голямата си част те са консервативно настроени граждани, верни на генетично заложеното им „Турция над всичко“ и оставащи в план на своята мюсюлманска религия до гроб.

 

Дали това се харесва на Европа, включително у нас, е друг въпрос. Това, че джамиите в Турция стигнаха до 87 хил. по време на управлението на Ердоган, че образованието се насочи към постулати от Корана, а жените масово забрадиха главите си /дори в институции, армия, университети и т.н./, остана в периферията на европейския интерес. Туристите го възприемаха като близкоизточна екзотика до момента, когато започнаха да избухват бомбите при терористични актове на турска територия и те се отляха.

 

Днес Турция е в ситуация на спад в икономика, рухване на турската лира, безработицата надхвърли 10%, а покупателната способност на населението се сви при изтеглящи се бързо чужди инвеститори. В такава ситуация спешно трябва враг, за да се насочи вниманието към него, да се изнесат проблемите навън, да се докаже, че врагът /всъщност съюзник/ и да не те иска, не е по-добър от теб.

 

Думите на Ердоган, че „нацизмът в Европа все още е на крака“ и „маската на Европа е паднала“, не са нищо друго освен внушение, че ЕС не е онази демокрация, която твърди, че е. Там също се нарушават права, защото се отказва допускане на турски официални лица да участват в агитации сред имащите право на глас турски избиратели в различните европейски страни, които трябва да подкрепят със „за“ на 16 април превръщането на Турция в президентска република.

 

Външният министър Чавушоолу в протестите си относно обявяването за „нежелана персона“ в Холандия на турската министърка по семейните и социални въпроси Фатма Бетул Саян Кая, забрадена, се позовава на Виенската конвенция за дипломатическите отношения, за да мотивира възражението си. Не било допустимо да не се допуска турско политическо лице „да отиде в собствено консулство“ и да бъде обявено за „персона нонграта“. Без значение, че става въпрос не за посещение, а за митинг пред сградата на турско ген. консулство в Ротердам, и то на министър, който не е имал официална покана за визита. Май само у нас турски министри могат да идват, когато си искат, и да участват например в учредяването на партии, както го направи същата министърка за ДОСТ. Нали и тогава правилата на Виенската конвенция са били в сила? Да не говорим за ролята на турския посланик в София Гьокче в политически процеси и събития в България.

 

Широко известни станаха репликите, които си размениха, от една страна, лидери от Германия, Холандия, Дания, Швейцария или Швеция и от другата страна, в Турция от Ердоган, премиера Йълдъръм или външния министър Чавушоолу във връзка с /трябва да се признае/ йезуитските мотиви, които използваха страните, членки от ЕС, за да отклоняват напъните на турски министри да се срещат на европейска територия със свои съграждани и да ги призовават за подкрепа.

 

Дали наистина има опасения за сигурността, дали наистина е изтекъл срокът на договор за наем на зала, в която е предвидена дадена среща, дали противопожарната система се оказва, че не работи, и т.н., не е най-същественият въпрос. Важното е, че в тези страни турските гастарбайтери са стотици хиляди, дори милиони и имат право да участват в избори както в Турция, така и в европейските страни. На всичко отгоре в някои страни като Холандия има малки партии като нашата ДОСТ или „Беса” в Македония, които също участват в избори и получаването на повече гласове за тях не е без значение за турската стратегически насочена външна политика.

 

Свикнахме да я наричаме неоосманистка и тя наистина следва своята „стратегическа дълбочина“. В Холандия турските избиратели се очертават в размер на около 400 хил. гласа, а според избирателната система, ако една партия получи 0,67% от гласовете, тя ще има 1 депутатско място. Някои наричат това намеса във вътрешни работи, а според „Дойче Веле“ в Германия се е разразила дискусия дали турците в страната наистина са „5-а колона“ на Турция, т.е. на Ердоган.

 

На този етап Анкара твърди, че предвижданите посещения на нейни министри в съюзни по линията на НАТО европейски страни са заради референдума. Още повече че редица социологически проучвания в страната показват, че референдумът е на кантар, т.е. „не са много здравословни“, както образно се изразява Ердоган пред съмишленици в Истанбул, квартал „Бааджилар“. Но бърза да добави, че „вървят нагоре“ и че ако народът разбере за какво иде реч, подкрепата ще се увеличи.

 

Затова му трябват гласовете и на онези 1,4 млн. турци в Германия, които дадоха между 60 и 75% от гласовете си за Ердогановата ПСР /партия за свобода и развитие/ при последните избори. Трябва му подкрепата на онези 400 хил. турски гласоподаватели, които живеят в Холандия. Конфликтът между Турция и Холандия, започнал след забраната самолетът на външния министър Чавушоолу да кацне в страната, се изостри след ескортирането на министърката Кая с полицейски автомобил до Германия.

 

Турското външно министерство 3 пъти привиква холандския шарже д’афер Даан Федо Хьойзинха с искане за извинение от страна на холандското правителство. Чавушоолу информира, че посланикът си „взел отпуска и избягал“, и нахъсва турците с „ако ти направиш една вражеска крачка към мен, аз ще направя две към теб“ и „както ти се отнасяш с мен, така и аз ще се отнасям“. Турската преса, проправителствена като цяло, гневно реагира на „дивашкия скандал“, като показва снимки от „варварството към турските граждани“, които с камъни и коктейли „Молотов“ протестират пред турското консулство в Ротердам.

 

В цялата суматоха малко объркващо звучат думи на опозиционния лидер Калъчдароолу, кемалистка НРП, който принципно не одобрява промените в конституцията и призовава да се гласува с „не“ на референдума, но се присъединява към недоволството от действията на европейските страни. Типично за всеки турчин, особено за политическите лидери, за които интересите на Турция във външен план са над всичко. В такива случаи се застава на страната на собственото правителство и се избягват резки движения.

 

Кризата в отношенията продължава и наблюдателите в цяла Европа не спират да задават въпроси като „кой ще плати цената – Европа или Турция“, „Ердоган срещу Германия?“, „Ще сложи ли пръст в раната Германия?“, „Чудовищната изцепка на деспота от Босфора“ или „Какво цели Ердоган с провокациите си?“.

 

Всички са наясно, че Ердоганова Турция е в изолация, особено след т.нар. опит за преврат и последвалите насилия и разправа чрез затвор с опоненти, че посещенията на турския президент в Москва не са по вкуса на ЕС, че заплахите му за геополитическа преориентация от Запад на Изток може да са само политическа игра, т.е. лавиране с временни придобивки, че демокрацията в Турция не е приоритет на настоящата турска вътрешна политика, но все пак ЕС не затваря напълно вратата на Анкара.

 

Независимо от заплахите, че при такова стечение на обстоятелствата турското правителство ще се откаже от споразумението за мигрантите, защото „Европа не изпълнява договорките – нито за обещаните 6 млрд. /?/, нито за отмяна на визите, а сега и забранява посещения на наши министри“. Били преведени само 750 млн. за сирийските бежанци. Да, ЕС не е във форма.

 

От много страни има призиви за реформи, за промяна, за „нови лидери в Брюксел“, защото Брекзитът може да се окаже само първа стъпка в различна посока, защото Полша подава различни сигнали, а Вишеградската четворка има собствени предложения за сътрудничество и т.н. Но в същото време ЕС е най-големият търговски партньор на Турция, в страната има над 6 хил. дъщерни фирми на германски концерни, а европейците бяха сред най-верните туристи за турските курорти.

 

Ердоган съзнава, че в кризисната за ЕС обстановка той може без проблеми да мине за онзи силен лидер, от който Европа се нуждае, и по този начин да наклони везните към себе си. Защото знае ли човек дали Москва предвижда дълготрайна коалиция с Анкара, особено като се познава историята? Интересите засега са в посока общи проекти и разкъсване на веригите на изолацията от Запада и за двете страни, но преиграването може да се окаже грешен ход.

 

Добрата стара Европа освен йезуитски номера добре познава и стария си съюзник Турция, вложила е там достатъчно средства, за да позволи дълго да търпи шикалкавене с прозрачни цели. Още повече че погледи към Москва през Техеран или собствена игра в Близкия изток не се връзват с европейска ориентация. На практика Ердоган е изваден от сирийското уравнение, каквото и друго да говори, защото там играчите са други и не се знае как се договарят Москва и Вашингтон в тази връзка. Турция е обсебена от възможността за създаване на независим Кюрдистан и това на този етап не е от полза за главните действащи „шахматисти“. 

 

Някак между другото обаче в турски медии се прокрадва мисъл, че Европа с тези откази да допуска турски министри да участват в агитационни събития сред турци в европейските страни може и да „осигури спасително въже за Ердоган“. Един вид, помагаме да спечелиш, защото турците ще се обединят около теб в създалата се ситуация, но срещу какво?

 

Спекулации всякакви, а истински намерения и задкулисни действия, както винаги, остават зад кадър. От друга страна, Ердоган е наясно, че ЕС никога не е искал Турция наистина да стане член на ЕС, защото 80 млн. са си 80 млн., а ислямът не се приема еднозначно от редовите европейци в днешни времена. Особено след „Ислямска държава“ и терористичните атаки. Но това не значи да се отхвърли Турция като съюзник или пазар. Затова едните затварят въздушно пространство за военни и дипломати, но не и за граждани, а другите не бързат да скъсат дипломатически отношения въпреки чути обидни думи по собствен адрес.

 

Извинения няма да се дават, но заплахите за ответни реакции продължават. Да се говори за нацизъм или вина за Сребреница не е добър тон, когато става дума за Европа, а Ердоган си го позволи. При всички случаи се чака развитие след предстоящите избори и след провеждането на самия референдум на 16 април в Турция. В същото време турските медии са единодушни, че ако на изборите в Холандия спечели например крайно десният Геерт Вилдерс, който често изразява антиислямски, но не и антисемитски възгледи, ще повлече крак за изборите във Франция през април и за Германия през септември. Така щяло да се получи „пролетта на родолюбците в Европа“.

 

Все пак не бива да се забравя, че лозунгите на Вилдерс вече са в употреба и от традиционни лидери като премиера Рюте в Холандия. Разбира се, че дори и да спечели, Вилдерс едва ли ще успее да направи правителство, защото всички останали партии са против него. Но присъствието му в холандското политическо пространство ще има значение и ще бъде индикатор за събитията в Европа тази година. Няма как скандалите с Турция да нямат отражение в предизборната ситуация, а за влияние върху резултатите от изборите ще се преценява след приключването им. 

 

Прави впечатление, че в нажежената обстановка във връзка с турските провокации Меркел запазва относително спокойствие, а САЩ не изразяват позиции. Москва дипломатично призовава „да се прояви сдържаност“ и „конструктивна деескалация на напрежението“, докато ЕС настоява „Турция да се въздържа от по-нататъшно изостряне на ситуацията“. Какво да каже НАТО в лицето на Столтенберг, ген. секретар на организацията, когато всички замесени в конфликта страни са членове на НАТО? Просто „да работят за деескалиране на напрежението“. Толкова.

 

Ще стихнат емоциите, няма спор по въпроса. Но правилата на играта от страна на Турция наистина трябва да се променят. Защото едно е да заплашваш Европа заради забрани твои непоканени министри да участват в събития на чужда територия, а друго е да се намесваш пряко във вътрешни работи на страна, членка на ЕС, каквато е България например. Ако дълго време са ни възприемали като пешка в своя балканска шахматна игра, време е да дадем отпор, по европейски, за да не изпадаме повече в унизителното положение да сме само наблюдатели на предизвикателни действия при реализация на някакви стратегически цели. Пък и дори да са „стратегически дълбочинни“.

 

Засега предпочитаме да се държим дипломатично меко, но Европа подаде сигнал, че повече няма да се позволява „Ердоган да държи тон“, който не е приемлив за нашата цивилизация. Ако за нас е проблем границата ни и изпитваме страх от потоци мигранти, тогава защо тази граница, европейска за Турция, наистина не я затворим, ако съседката ни продължава да ни провокира с действия като намеса в наши вътрешни избори? Остава да се намери и български лидер, който може да го осъществи на практика. Или поне да го декларира като възможност. Защото ние сме членки на ЕС, а той напоследък доказва,че може, когато ножът опре до кокала. Май такива са времената днес. 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Коментари

  • Adolf

    15 Март 2017 10:26ч.

    Много ми хареса полицията в Ротердам - с водните оръдия! Така трябва да се постъпва и с нашенските протестуиращи соросоиди.На зла круша - зъл прът!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи