Появи се поредната партида агенти на ДС, този път от средите на журналисти в печатните медии. До предишните Мурад, Сава, Ивайло, Страхил се наредиха Аспарух, Телериг, Борис, Кирил... -  все  юнаци с имена на  ханове, царе и философи. Изборът не случаен – ако не друго, поне псевдонимът да има тежест. Майка му го кръстила Милен, но човекът се е нарекъл Аспарух. Или в паспорта е Божидар, а иначе – Телериг. Звучи къде по-достойно и мъжествено. Така и ролята на доносник придобива своеобразен героически отенък. Клепаш, но клепаш като ювиги кан, а не като измекяр, продал душата си за кариера и някой лев отгоре. Освен това като си с такова име отпада задължението да се срамуваш и притесняваш заради глупостите, които си вършил.
Журналисти - чекисти

Ама аз не съм правил нищо нередно! Аз служех на родината! Изпълнявах дълга си на патриот и вардех страната от противните империалисти! - чувам гласчетата на олисялите мъжки кокони.

„Не се срамувам, не съм доносник, не съм клепал!” – коментира пред „Дневник” социологът и анализатор Асланов. Напротив – ще се срамуваш и още как! Защото ако ти, образованият агент-анализатор не се срамуваш, какво да очакваме от необразования.

Питам се, как се чувстват тези хора, когато останат насаме със себе си. Става ли им неудобно пред тях самите? Съжаляват ли? Един познат казва: „тия са обучени да не съжаляват за нищо”. Ще ми се да не е напълно прав.

Тук няма да разсъждавам кога, защо и до каква степен човек си удря печата на продажник. Нито ще поставя под съмнение желанието за промяна. До вчера е бил агент, днес иска да е демократ - добре, негово право. Но също така негово право е да се извини, задето е топил приятелите от квартала, колегите от редакцията и съседа от отсрещния апартамент. Нали така?

Щом е така, защо Пенчо – Максим чака докато опре ножа в кокал и чак сега обяснява, че го били  вербували, защото бил израснал на село и нямало кой да го защити.

Всичко при Пенчо започнало с това, че му обещали софийско жителство, а в замяна поискали информация за турски терористи. И Пенчо кандисал, но хабер си нямал каква страшна машина е това Държавна сигурност. Пък и ако откажел щели да го сметнат за лош патриот и безотговорен човек. Така започнала кариерата му на донасяч.

Само който е имал проблеми със софийското жителство, знае за какъв нерешим казус става дума – продължава закъснялата си изповед журналистът и ти аха-аха да започнеш да му съчувстваш. Но си спомняш непристъпните физиономии на всичките тия Пенчовци, тежкото им стъпване по коридорите на властта, погледите им изпод вежди, поведението им на богоизбрани и съчувствието ти се изпарява.

Позволяваха си да се държат по този начин, защото знаеха фактическото си предназначение и кой стои зад гърба им. Чрез тях цялата държава беше вкарана в капана на подчинението и неясния страх. И това е най-голямият им грях.

Твърдя, че ако има някой, който да е сто процента виновен за хала на българската журналистика, това са журналистите-чекисти. Казвам го с абсолютна увереност, защото те възпроизвеждаха себеподобни навсякъде, където се появяваха.

Нахалното им поведение, държанието им на хора, които са убедени, че България им принадлежи, увереността, с която се изказваха по всички проблеми на вътрешната и външната политика, караха останалите интуитивно да им подражават. В тяхно лице колегите им разпознаха „избранниците на времето”, приеха модела за работещ и раболепно ги търпяха.

Още по-вредни ставаха, когато се срещаха с обикновените хора из страната. Приписваха им измислени реплики, описваха несъществуващ ентусиазъм, прибираха си хонорарите и бавно се алкохолизираха по пътя към шефския кабинет с портрети на Тато и Левски.

Унищожаваха нравствено себе си, но и всичко живо наоколо. Наглостта на някои стигаше дотам, че правеха журналистически проучвания за орисията на емигранти, прокудени от Държавна сигурност. Агенти на ДС пишеха прочувствени статии и книги за жертви на ДС!

Много от доносниците ще се потулят, но и тези стигат, за да направим заключение: браншът е пробит за години напред, а примерът на журналистите-чекисти се оказа заразителен. И тъй като е наивно да мислим, че ще се покаят и ще станат нови хора, не остава друго, освен да ги насметем в ъгъла.

Заради честта на професията, доколкото е хартисала.


Още от категорията

20 коментар/a

"Към Този, който чува"! на 20.12.2009 в 00:43
1. Молитва-тържество в столичния храм "Св. св. Кирил и Методий" http://symvol.org/rm/nowini/2009_12_14_new.html На 13 декември 2009 г. в Енорийския център при храм „Св. св. Кирил и Методий“ в София курсистите от различните му школи представиха свои изпълнения в чест на наближаващото преславно Рождество на нашия Господ и Спасител Иисус Христос. Свещ. Методий Корчев поздрави всички участници и гости от името на прот. Александър В. Георгиев, председателя на храма, и от името на църковното настоятелство, като пожела на децата завинаги да запазят чистота си и, следвайки примера на Богомладенеца, да се съхранят в благочестие, отвръщайки се от греха. А на възрастните о. Методий благопожела да превърнат душите си в чисти ясли и да приемат в тях Христос, като Го обичат и следват вовеки. Благословен е Бог, Който чува всяка чиста молитва и Който не оставя Своите деца, но винаги милостиво промисля за тези, които с копнеж Го търсят, и отвръща на онези, които с надежда Му се молят. Амин. ,казва автора на текста г-жа Десислава Панайотова. На линк: http://bg-patriarshia.bg/news.php?id=15659 снимковия материал отразява събитието ,радостта и надеждата четяща се в очите на непорочните дечица. Красиви български деца – бъдещето на на България. ............................................................................................................................................. 2. Re: “За етиката в православното интернет пространство”. Линк: http://www.globalorthodoxy.com/index.php?option=com_kunena&Itemid=68&func=view&catid=2&id=3 “Драги колеги и наши читатели! ”Както вече съм казвала този сайт е пълноценна част от Българското интернет пространство благодарение на всички нас. Той е изцяло доброволчески, не се финансира от никого, което означава, че е плод на усиления доброволен труд на всички хора, чийто имена са поместени като автори” - Д-Р РОСИЦА КОЛЕВА – гл.редактор на http://www.globalorthodoxy.com/ ......................................................................................................................................................... 3. “В ИНТЕРНЕТ С УСЕЩАНЕ ЗА ХРАМ” - интервю с г-н Георги Балабанов, 24-годишен студент в ТУ-София, родом от Пловдив, един от инициаторите и създателите на първия у православен сайт, “ Православна младеж" линк: http://www.pravmladeji.org/node/728 “Бог събира хората за едно добро дело. Аз виждах с очите си как Бог събира “ПОДХОДЯЩИТЕ” хора, които допреди това въобще не са се познавали и те стават близки, обединени от това общо дело. Усещаме Божията помощ и съдействие постоянно. Затова, както казва св. Йоан Лествичник “за едно дело дали е по Божията воля, или не, се съди по Божията помощ, която човек получава, а не по това, дали лесно или трудно се изпълнява самото дело”.” ............................................................................................................. 4. Решения на Светия Синод на Българската православна църква от заседанието му на 11 декември 2009 г. http://bg-patriarshia.bg/news.php?id=15859 “ Архиереите от Светия Синод на БПЦ се запознаха и с писмо, внесено от архимандрит Сергий, ректор на СДС „Св. Йоан Рилски”, с молба да бъдат започнати проектантски дейности за изготвянето на проект за изграждане на нов пансион за учениците, трапезария и ателиета за приложна извънкласна дейност, както и за съборен център за нуждите на БПЦ, в който да се провеждат събори, конференции, семинари, обучителни курсове. За проектирането ще бъдат осигурени средства от християнска ФОНДАЦИЯ „ПАТЛЕЙНА”. =================================================================== 5. БEЛ.АЕВТ: На 15 срещу 16.12.2009г., глас в просъница . “Какво те мъчи Симоне..., ти си почти достигнал до ИСТИНАТА, свърши туй де трябва да свършиш, не го оставяй.... Малко ти остава , близо си до ИСТИНАТА... Имаш всичко, всякакви материали, ДЕЛФИ, БУЛСТАТ, ТЪРГОВСИКЯТ РЕГИСТЪР всичко, прегледай, виж систематизирай, свържи го знаеш как и всичко ще си дойде на място... Съден си да разбереш... Остави тези де говорят ,че Ми вярват и обичат. Аз Знам колко вярват в Мен и кой колко Ме обича... ............................................................................................................. На 16.12.2009г., Бе изпълнена БОЖИЯТА ВОЛЯ! РЕЗУЛТАТИТЕ СА ЗАШЕМЯТАВАЩИ, ИСТИНАТА БЛЕСНА ОСЛЕПИТЕЛНО С ПЪЛНА СИЛА... И “ПОДХОДЯЩИТЕ” хора за които говори младият човек –ВСИЧКИ! Да бъде Славно Неговото Име. Велик е БОГ и Всемогъщ! 007. София ,16.12.2009г.
"Към Този, който чува"! на 20.12.2009 в 01:27
Сайта и темите ви са прекрасни! Аудиторията също.Специална благодарност на екипа на “glasove.com” и неговия Директор г-н Явор Дачков. Удоволствие е човек да пише на вашето ел.издание. ................................. http://www.youtube.com/watch_popup?v=ojBXUdScBnI 007 19.12.2009г.
"Към Този, който чува"! на 20.12.2009 в 01:35
Поздрав и автора на статията г-н Анков,пишещ по специфична и не за всеки материя. ........................ http://www.youtube.com/watch?v=5HYQifWlhyk&NR=1 007!. 19.112.2009г.
"Към Този, който чува"! на 20.12.2009 в 01:56
И накрая за всички читатели на тази ел.страница, специален "MIX HOUSE MUSIC" един от любимите на АВТОРЪТ. ............................. http://www.youtube.com/watch_popup?v=-mtDCPGOBeU ..................... 007. 19.12.2009г.
Веска на 06.02.2017 в 15:07
А всички сегашни продажници, които са на яслата на сорос за кого работят? Срещу какво бяха изпратени около 100-на българи да получат висше образование в америка със стипендия от сорос? Кой създаде "институти" за определен човек, било то пазарна икономика, либерални....?

Напиши коментар