Загадъчна троица стои на прага на последния филм на Андрей Тарковски “Жертвоприношение” (1985 г.): един мъж, малкият му син и мъртво дърво, което са напът да засадят. Насред опечалената пустош на шведския бряг, бащата Александър (Ерланд Йозефсон) разказва на детето притчата за монаха, който всеки ден бил изпращан от наставника си да измине дълъг път, за да полее едно мъртво дърво. Това била единствената му задача и той я изпълнявал послушно и смирено. Години наред. Един ден дървото разцъфнало… Малкото момче трупа обли камъчета до стъблото на дървото, като в детска игра. Бащата упражнява мълчаливо бащинството си, което ще подхрани накрая жестовете на сина му.
“Невинността и дълбочината”, ще промърмори малко по-късно Александър, прелиствайки книга с икони, подарена от приятеля му Виктор за рождения му ден. Не е ли това, което обитава тези скици на деликатна, чиста благодат? Ако всеки от нас извършва един и същ жест безвъзмездно - без значение какъв - всеки ден в един и същи час, няма ли светът да се промени?, мечтае Александър в друг момент.
“Въпросът, който поставям в този филм, според мен е най-острият: отсъствието в нашата култура на пространство, запазено за духовния живот, пише Тарковски. Исках да покажа, че можем да се свържем отново с живота, като възстановим завета със самите себе си, откривайки духовен извор”.
Вечерта, когато Александър празнува рождения си ден, заедно с жена си, няколко приятели и две прислужнички, обикновените драми и тегоби на малката група изведнъж намират глобално ехо с новината по телевизията за ядрена катастрофа, която изглежда вещае края на света. Александър е решил да се принесе в жертва. Този абсолютен жест се разгръща малко по малко, чрез героите, фалшивата хармония на рафинирания декор на дома, образите на тълпата, тичаща в безпорядък, пътищата, изминати от Александър. Тези видения с ослепителна красота говорят за най-голямата тайна в нас, докосват основни истини с “езика на привидностите, езика на сънищата”, каза Бергман, за когото Тарковски беше най-великият.
Превод от френски: Галя Дачкова