СТАНОВИЩЕ НА ОДИЧП ОТНОСНО ПРОМЕНИТЕ В ЗАКОНОДАТЕЛСТВОТО ЗА ФИНАНСИРАНЕТО НА ПОЛИТИЧЕСКИТЕ ПАРТИИ В БЪЛГАРИЯ
III. РЕЗЮМЕ
- Измененията драстично намаляват публичното финансиране, като в същото време отново въвеждат корпоративните дарения и премахват ограничението за частни дарения. Въпреки че отделните елементи на измененията могат да бъдат приемливи и не противоречат пряко на международните стандарти, законодателният пакет в неговата цялост, заедно с начина и сроковете на неговото създаване и приемане, предизвикват множество опасения по отношение на принципа на политическия плурализъм.
- С оглед на международните стандарти и добри практики, ОССЕ / OДИЧП препоръчва:
А. Да се отменят измененията изцяло [ал. 31]:
Б. Да се гарантира, че процесите са прозрачни, всеобхватни и включват ефективни консултации със засегнатите групи, съответните органи, организации на гражданското общество и включват пълна оценка на въздействието и отделяне на достатъчно време за всички етапи на последващия процес на законотворчество; [пар 14-20]
В. Да се гарантира, че системата на политическите финанси има за цел да защити принципа на политическия плурализъм, че всяка реформа не поставя конкретни участници в неблагоприятно положение, докато други са привилегировани, както и да осигури множество източници на финансиране за политическите партии; [пар 21-25]
Г. Да разгледа възможността за въвеждане на лимити за вноски за частни дарения, които са често срещани в повечето държави, участващи в ОССЕ, като внимателно се балансира между това да се гарантира, че няма изкривяване в политическия процес в полза на големи финансови интереси и да се насърчава политическото участие, включително чрез разрешаване на лица да допринасят за избраните от тях партии; [пар 26-27]
Д. Да разгледа въвеждането на лимити за вноски за корпоративни дарения; [ал. 28] и
Е. Да преразгледа автоматично закриване на политическа партия за неприсъствие на избори „в продължение на повече от пет години след последната съдебна регистрация за това“ [пар. 29-30].
- Публично финансиране
- Измененията, приети в рамките на месеци преди предстоящите местни избори намалиха годишния размер на държавната субсидия за валиден глас, от 11 лева (приблизително 5,5 EUR) на 1 лев (приблизително 0,50 EUR) съгласно член 1 от измененията изменящ Член 64 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2019 г.
- Предишните суми на държавното финансиране бяха критикувани като твърде високи от някои участници на мисията за ограничено наблюдение на изборите на ОССЕ / ОДИЧП за предсрочните парламентарни избори през 2017 г. и беше препоръчана корекция на държавните субсидии като възможност за осигуряване на по-равнопоставени условия по време на предизборната кампания.
- Измененията обаче лишиха политическите партии от допълнителна вноска от предвидената сума на годишната им субсидия за 2019 г., която те с основание биха могли да очакват да бъде получена в съответствие със Закона за държавния бюджет за 2019 г. Докато реформата на процеса на публично финансиране потенциално би могла да доведе до по-равен старт, измененията всъщност имаха обратен ефект, като направиха неблагоприятно положението на партии без значителни спестявания или партии, които току-що са предприели значителни инвестиции или по-малки партии, без достъп до значителни частни дарения малко преди провеждането на избори. Подобна намеса на държавата, използваща ускорен процес, без да се предприемат значими обществени консултации за закона, подкопава стратегическото и политическото планиране на политическите партии, които не са били наясно за тези резки и големи промени в схемата за финансиране. Като такива измененията поставят под въпрос неутралното отношение, необходимо за гарантиране на принципа на равенство на възможностите. Кодексът на добрите практики по изборните въпроси на Венецианската комисия изяснява принципа за равенство на възможностите и предполага „неутрално отношение на държавните органи, по-специално по отношение на: публично финансиране на партии и кампании“.
- В допълнение разпределението на публично финансиране се разглежда в много държави като потенциално средство за предотвратяване на корупцията, подпомагане на политическите партии във важната роля, която играят, и премахване на ненужното разчитане на частните донори. Такива системи на финансиране са насочени към гарантиране, че всички партии могат да се състезават на избори в съответствие с принципа на равните възможности, като по този начин засилват политическия плурализъм и спомагат за правилното функциониране на демократичните институции. Ако една страна вместо това избере система за финансиране, основана главно или единствено на частни дарения, трябва да се гарантира, че принципът на политическия плурализъм не се нарушава чрез поставянето на конкретни участници в неблагоприятно положение или чрез привилегироването на други. Като цяло законодателството в идеалния случай трябва да се опитва да създаде и да позволи финансиране от различни източници и да постигне баланс между публичните и частните вноски като източници на финансиране за политическите партии. Предоставянето на възможност на политическите партии да получат средства от различни източници, публични и частни, и да ограничи размера на средствата, които могат да бъдат внесени от един донор, намалява зависимостта на политическите партии и техните длъжностни лица / кандидати от някои донори, независимо дали са физически лица или организации. Това се признава например в член 1 от Препоръка 2003 на Съвета на Европа (4), който гласи, че „държавите трябва да гарантират, че всяка подкрепа от държавата и / или гражданите не пречи на независимостта на политическите партии.“
- Резкият характер на тези изменения може да наруши принципа на политическия плурализъм и партиите не получиха достатъчно време за приспособяване. Поради тази причина се препоръчва да се гарантира, че системата на политическите финанси има за цел да защити принципа на политическия плурализъм и че всяка реформа гарантира, че определени участници не са поставени в неблагоприятно положение, докато други са привилегировани. В идеалния случай законодателството трябва да се опита да предвиди и да позволи финансиране от множество източници за политическите партии.
- Частно финансиране и неговите ограничения
- За да компенсира намаляването на пряката публична финансова подкрепа, измененията променят член 23 от Закона за политическите партии. Отменянето на член 23, параграф 2 от Закона за политическите партии, който преди измененията заявява, че „ дарението от всяко физическо лице за една календарна година не може да надвишава 10 000 лева“, дава възможност за неограничени дарения от физически лица. Съгласно Препоръка на СЕ 2003 (4) държавите следва да разгледат „възможността за въвеждане на правила, ограничаващи стойността на даренията за политическите партии“. Измененията също позволяват дарения "от юридически лица и еднолични търговци", като въвеждат отново корпоративните дарения, след като те бяха забранени в България през 2009 г.
- В исторически план лимитите са поставени върху частни дарения в опит да се ограничи възможността на определени групи да придобият политическо влияние чрез финансови предимства. Неограничените частни дарения увеличават риска от пълна зависимост на политическите партии от малък брой заможни лица. Основна характеристика на системите за демократично управление е, че партиите и кандидатите са отговорни пред гражданите, а не към заможни групи със специфични интереси. По този начин, ограничаването на сумата, която даден човек може да дари, е ефективен начин за минимизиране на възможността за корупция или купуване на политическо влияние. Препоръчва се законодателят да обмисли повторно въвеждане на лимити за вноски за частни дарения, които са често срещани в повечето държави, участващи в ОССЕ, като същевременно внимателно балансира между това да гарантира, че няма изкривяване в политическия процес в полза на заможни групи със специфични интереси или конкретни лица и насърчаване на широко политическо участие, включително чрез разрешаване на лица да даряват на избрани от тях партии.
- Няма ясни тенденции или стандарти относно това дали всички корпоративни дарения трябва да бъдат забранени или не. Докато Препоръка на СЕ 2003 (4) настоятелно призовава държавите да предприемат мерки за ограничаване, забрана или по друг начин стриктно да регулират даренията от юридически лица, които предоставят стоки или услуги за всяка публична администрация (член 5 б) и да забранят дарения от субекти, контролирани от държавата или друг публичен орган (член 5в), няма такива стандарти или препоръки, забраняващи корпоративните дарения като цяло. Те са забранени изцяло в приблизително 40% от всички държави, участващи в ОССЕ, но са разрешени в други страни. Добре е, че измененията забраняват дарения от публични предприятия, тъй като дарения са забранени от предприятия, „които имат непогасени публични задължения и / или са регистрирани в юрисдикции с преференциален данъчен режим“ съгласно член 2, параграф 3, буква а) от измененията. Позволяването на неограничени дарения обаче крие риск, както беше посочено по-горе, политическите партии да станат напълно зависими от богатите юридически или физически лица. Като минимум се препоръчва да се обмисли въвеждането на лимити за вноски за корпоративни дарения.
Службата за демократични институции и права на човека на ОССЕ (ОДИЧП) предоставя подкрепа, помощ и експертиза на участващите държави и гражданското общество за насърчаване на демокрацията, върховенството на закона, правата на човека и толерантността и недискриминацията. ОДИЧП наблюдава избори, прави преглед законодателството и съветва правителствата как да развият и поддържат демократичните институции.