- 10 Sep 2020
- 108
- 3
Президентът Георги Първанов наложи вето на два от най-спорните промени в Наказателно-процесуалния кодекс, които мнозинството на ГЕРБ прие в края на март. По този начин Народното събрание ще трябва отново да обсъди дали да се даде възможност осъдителна присъда да се основава само на косвени доказателства - данните от специални разузнавателни средства и показания на свидетели с тайна самоличност и дали да остане възможността за назначаване на резервен защитник на обвиняемия.
<p>В мотивите за налагане на вето е записано, че <strong>косвените доказателствени средства не могат да бъдат единствено основание за осъдителна присъда, защото се поставя под сериозно съмнение справедливостта на процеса и достоверността на доказателствения материал, събран единствено със СРС и разпит на свидетел с тайна самоличност.</strong> Според президента фактите, установени с такива доказателствени средства и способи на доказване, задължително трябва да бъдат подкрепени с други доказателства.<strong> Първанов подчертава, че така приетите промени позволяват самоличността на служителя под прикритие да остане неизвестна дори за прокурора и съда</strong>, а данни от СРС могат да се използват и когато са събрани преди образуването на наказателно производство.</p>
<p><strong>Другата промяна, която оспорва Първанов е даването на възможност за назначаване на резервен защитник, </strong>въпреки несъгласието на обвиняемия и независимо, че той е упълномощил друго лице за свой защитник. В тази връзка президентът напомня, че<strong> това противоречи на Европейската конвенция за защита правата на човека, </strong>прокламираща, че всяко лице, обвинено в извършването на престъпление, има право да се защитава лично и да ползва адвокат по свой избор. <strong>Според Първанов този текст нарушава сериозно правото на защита на обвиняемия и равенството на страните.</strong><br /><br />В заключение президентът заявява: <strong>"Споделям целта на законовите промени за усъвършенстване и опростяване на процеса на доказване, ограничаване на формализма и ускоряване на наказателното производство. Същевременно отделни разпоредби бяха предмет на остри спорове, породени от стремежа законовите мерки срещу престъпността да бъдат така добре премислени, че да не поставят в опасност ценностите на демократичното общество и правата на гражданите". </strong></p>
