Три наздравици за външната политика на Тръмп

Три наздравици за външната политика на Тръмп
Победата на Доналд Тръмп на президентските избори през 2016 г. не предвещаваше нещо по-добро от катастрофа. В крайна сметка, твърдо убедени в това бяха всички онези, които съветникът по външната политика на Обама, Бен Роудс, наричаше „мастилени петна върху хартия“. Това бяха хората от най-крупните средства за масова информация и външнополитическия истаблишмънт на двете партии. Разтревожени от упадъка на световния ред, диктуван от САЩ, те вярваха в традиционните идеи, фалшивото благочестие и лъжлива мъдрост.

 

 

Във в. "Ню Йорк Таймс" след победата на Тръмп публицистът Пол Кругман предсказа, че „е напълно възможно да станем свидетели на началото на нова световна рецесия, на която не се вижда края“. Други пророци, като Тони Шварц (съавтор на книгата „Тръмп или изкуството на сделката“) пък пророкуваха, че Тръмп ще подаде оставка още в края на първата година, или че след шест месеца ще се укрива от правосъдието в посолството на Еквадор, каквато прогноза направи либералният коментатор Джон Аравосис, или че ще тръгнат по пътя на Германия, деградирала от Ваймарската република до Третия райх. Последното предупреждение направи бившият президент Барак Обама миналата година, когато в реч пред Икономическия клуб в Чикаго напомни за нацистка Германия. „Ние трябва да се грижим за нашата демократична градина, иначе тя може бързо да запустее -, каза Обама.- През Втората световна война загинаха 60 млн. души. Така, че трябва да бъдем внимателни и да гласуваме“.

 

Краят на света не настъпи и още е далече. Една година след избирането на Тръмп, "Ислямска държава" беше победена в Сирия и изхвърлена от всички свои центрове в Ирак. Това стана възможно благодарение на решението на администрацията на Тръмп да въоръжи кюрдското опълчение, воюващо с "Ислямска държава" в Сирия, а така също да предостави на командващия американските сухопътните войски по-голяма свобода при ръководството на бойните операции. Паралелно с това Тръмп продължи реализацията на "доктрината Обама", насочена към избягване на мащабни войни в Близкия Изток и използването само на конвенционално оръжие в бойните действия. За разлика от Обама той успя, там където неговият предшественик претърпя провал. Тръмп начерта ясна „червена линия“, предупреждавайки Башар Асад за недопустимото използване на нервно-паралитичен газ в Сирия, а когато тази линия беше нарушена, нанесе въздушни удари по подразделенията на Асад.

 

Що се отнася до Северна Корея, стратегията на Тръмп за „максимален натиск“ намали два пъти международните плащания към тази страна. Това накара Ким Чен Ун да осъзнае, че единственият му избор е да седне на масата за преговори.

 

На вътрешния фронт през месец май безработицата спадна до 3.8 процента. Такова нещо не се беше случвало от бурните дни на доткомовския бум. Освен това безработицата сред афроамериканците също достигна рекордно ниски нива. А при гражданите с латиноамерикански произход, тинейджърите и хората без висше образование безработицата спадна до най-ниското си ниво, невиждано от десетилетия насам. При работещите жени този показател също е най-ниския за последните 65 години.

 

По време на президентството на Тръмп фондовият пазар и потребителското доверие биха всички възможни рекорди. Количеството ипотечни кредити за ново жилище достигнаха най-високата си точка от седем години насам, а цените на горивата паднаха до най-ниските си нива от 12 години. И накрая, Тръмп обеща да сложи край на епохата, в която „нашите политици бяха по-заинтересовани да защитават границите на другите страни, отколкото американските“. Броя на нелегалните емигранти от ноември 2016 до ноември 2017 г. намаля с 38 процента. А през април 2017 г. граничните служби регистрираха 15 766 инцидента  на югозападните граници на страната, което е най-ниският показател от 17 години насам.

 

Критиците обвиняват Тръмп, че е отхвърлил много от непоколебимите постулати на либералния световен ред, като например обширната, всеобхватна система, която САЩ и неговите съюзници изградиха и подържаха в продължение на седем десетилетия. Поставяйки под съмнение самата същност на международното сътрудничество, той премина в настъпление срещу световната система за търговия, намали финансирането на ООН, разкритикува НАТО, закани се да сложи край на многостранните търговски споразумения, призова Русия отново да бъде приета в клуба на водещите държави Г-7 и се присмя на опитите да бъде ангажиран в решаването на проблемите с такива глобални предизвикателства, като промените на климата. Така че каквото и да говори сборището на глобалистите в Давос, трябва да приветстваме подобна политика, а не да се опасяваме от нея.

 

Подходът на Тръмп към връзките с външния свят говори, че Съединените щати са слабо заинтересовани да управляват каквито и да било дългосрочни отношения. Тях повече ги интересува каква изгода могат да получат от краткосрочните сделки. Тръмп отправи сигнал към целия свят, че от тук нататък САЩ ще се стремят да отстояват тясно определени свои интереси, а не интересите на т. нар. световна общност, дори ако се наложи да вървят против интересите на своите дългогодишни съюзници и партньори. По своята същност това е един напълно реалистичен подход.

 

В хода на избирателната си кампания и вече в Белия дом Тръмп настояваше съюзниците да споделят бремето на отговорността за своята отбрана. Той също така поиска да бъде направена корекция на търговските сделки, за да се изравни игровото поле в полза на американските предприятия и работници и да бъдат защитени американските промишлени отрасли от валутни манипулации. По душа Тръмп е икономически националист. Той смята, че икономическите отношения са по-важни от политиката, че глобализацията не укрепва разбирателството между страните, а икономическата взаимозависимост само задълбочава уязвимостта на държавите. Той също така твърди, че държавата трябва да се намеси, когато интересите на компаниите се разминават с интересите на националната сигурност. Така например той настояваше да бъде бойкотирана компанията Apple, докато не помогне на ФБР да хакне телефона на един от терористите, осъществили терористичния акт в Сан Бернардино, Калифорния.

 

Подобни реалистични възгледи не само, че са легитимни, но отговарят и на исканията на американските избиратели, които справедливо признават, че Америка вече не живее и не действа в еднополюсния свят след края на Студената война. Днес на САЩ им се налага да живеят в многополюсен свят с изостряща се конкурентна борба. Тръмп просто се отказва от старите щампи и предразсъдъци, възприемайки международната политика като такава, каквато винаги е била и ще бъде. А това означава крайно конкурентна среда с егоистични и алчни държави, загрижени за собствената си сигурност и икономическо благополучие. Лозунгът на Тръмп „Америка преди всичко“ изглежда радикален, но той е само призив за отстояване преди всичко интересите на САЩ.

 

Повече няма да има безплатен обяд

 

Главната задача, която си постави президентът Тръмп, беше да възстанови нормалния търговски баланс между Съединените щати и останалите страни в света. Намеренията му бяха да премахне прекомерния дисбаланс в търговията с богатите страни от Източна Азия и Европа, като едновременно с това защити икономическите отрасли, които са от жизнено важно значение за американската сигурност. Известно е, че търговският баланс е разликата между стойностите на износа и вноса. Когато се внася повече, отколкото се изнася, се формира търговски дефицит, което е показател, че страната е в голяма зависимост от чуждестранните инвестиции или кредити, за да може да покрие отрицателното си салдо. В дългосрочен план трайният дефицит в търговските операции намалява съвкупното търсене на стоки и услуги в страната и забавя ръста на икономиката и заетостта на населението.

 

През 2017 г. търговският дефицит на САЩ в сферата на стоките и услугите нарасна с 12 процента до 566 млрд. долара, което е най-високият показател след 2008 година. Отчитайки този дисбаланс, изглежда странно да слушаш как мнимите приятели и съюзници на САЩ заклеймяват Тръмп като протекционист, който има намерение да унищожи либералния икономически ред. Към тези неблагодарници администрацията на Тръмп изпрати недвусмислен сигнал, че няма да им позволи да продължават да взимат американците за наивни глупаци. Или с други думи, безплатен обяд вече няма да има.

 

Вестникарските драскачи се завайкаха, че политиката на Тръмп свидетелства за рязко намаляване на готовността на САЩ да укрепват световната търговия и инвестиции. Заплахата на Тръмп обаче да въведе високи защитни мита и други протекционистки мерки е по-скоро средство за натиск върху другите страни, за да отворят своите пазари за американски стоки. Това също така е опит, посредством санкции и други икономически механизми на държавно управление, да се повиши стратегическият статус на търговската дипломация. По този начин ще бъдат притиснати останалите държави, което ще ги застави да правят това, което желае Вашингтон и което те в противен случай  няма да се съгласят да правят.

 

В края на краищата, Съединените щати си остават водещият световен пазар на експортни стоки, което им дава огромни преимущества и важни лостове на влияние в търговските преговори. Досега САЩ традиционно пренебрегваха това средство, за да не наливат вода в мелницата на враговете на либералния световен ред. Тръмп обаче избра друг път. В отношенията с Китай, единствената държава, която може да се конкурира с Америка, Тръмп използва търговската дипломация, за да получи редица ценни отстъпки. Днес търговският дефицит с Китай възлиза на 375 млрд. долара. По време на преговорите през май стана ясно, че китайските официални лица са обещали да намалят дефицита до 200 млрд. долара към 2020 година. Администрацията на Тръмп обаче продължава да оказва натиск върху китайското правителство, като изисква то да спре държавната помощ и субсидирането на китайските компании.

 

Години наред китайските държавни предприятия изкупуваха американските си конкуренти и цели високотехнологични отрасли, докато на американските компании се забраняваше да правят същото в Китай. Сега обаче Белият дом има намерение да наложи на Китай аналогични инвестиционни забрани. Както съобщи през месец март в. "Ню Йорк Таймс", „Тръмп се подготвя да ограничи китайските инвестиции в иновативни американски технологии от микрочипове до 5G технологии. Предприемайки мерки за коригиране на дисбаланса в икономическите отношения с Китай, администрацията на Тръмп въведе антидъмпингови мита за китайски перални машини и оборудване за слънчевата енергия, а така също и мита за китайска стомана и алуминий под претекст, че този внос е заплаха за националната сигурност на САЩ. През април администрацията заплаши с въвеждането на нови мита за 1300 китайски изделия на обща стойност 50 млрд. долара, повдигайки леко завесата над най-агресивния план за противодействие на търговските методи на Пекин през последните десет години. В отговор Китай предложи да купи американски стоки за 70 млрд. долара, ако администрацията на Тръмп не въведе споменатите планирани мита.

 

През май пък Китай намали вносните мита за чуждестранни автомобили от 25 на 15 процента, макар че американското вносно мито за автомобили чуждо производство е само 2.5 процента. Тръмп даде ясно да се разбере, че даже съседите и най-близките съюзници на САЩ няма да бъдат освободени от мита. В края на май той изпълни предизборното си обещание, като въведе 25 процента мито за вноса на стомана и 10 процента за вноса на алуминий от Канада, Мексико и ЕС. И този път аргументи бяха националната сигурност и изводът на Министерството на търговията, че вносът на метали води до деградация на американската индустриална база.

 

Канада обяви, че ще предприеме реципрочни стъпки и заедно с останалите членове от Г-7 гласуваха заявление за „единодушната си загриженост и разочарование“ от решението на САЩ. Ако оставим настрана възмущението на партньорите, въвеждането на мита от страна на Тръмп е напълно реалистично и оправдано. Както отбелязва политологът Джонатан Киршнер, в анархичния свят „държавите ще се стремят към самодостатъчност, за да си гарантират способността да използват различни средства в конкурентната борба и да намалят собствената си уязвимост, предизвикана от нарушаването на международните икономически потоци, действали в предишни времена“.

 

В програмната си външно-политическа реч по време на избирателната кампания самият Тръмп формулира тази позиция като заяви: „Нито една страна, която не е поставяла своите интереси на първо място, никога не е просперирала. И нашите приятели и нашите неприятели поставят интересите на своите страни над нашите интереси и затова ние сме длъжни да започнем да правим същото, постъпвайки с тях така, както те постъпват с нас. Ние повече няма да оставим нашата страна и нашият народ да бъдат заложници на лъжливите песни на глобализма. Националната държава си остава истинският фундамент на щастието и съгласието в обществото“. В тези думи на Тръмп ясно звучи лайтмотивът на реалполитиката. 

 

Повече никакви многостранни споразумения

 

Друг стълб във във външнополитическата платформа на Тръмп е тезата, че Съединените щати следва да работят с международните си партньори, по възможност на двустранна основа, а не чрез многостранни споразумения и договори. Следвайки тази линия, администрацията на Тръмп се оттегли от ядрената сделка с Иран, Транстихоокеанското партньорство и Парижкото споразумение за климата. Тя предложи да бъдат намалени вноските на САЩ в ООН на 40 процента и принуди Общото събрание на ООН да съкрати бюджета за миротворчески операции до 600 млн. долара. Освен това САЩ обявиха намерението си да напуснат ЮНЕСКО и Съвета по правата на човека към ООН и се отказаха от участие в преговорите за миграцията. Тръмп заплаши също  да развали Северноамериканското споразумение за свободна търговия и едновременно с това да подпише отделни, двустранни споразумения с Канада и Мексико. Той предполага, че спазването на такива договори по-леко се контролира, отколкото многостранните споразумения.

 

От гледна точка на Тръмп многостранните споразумения „намаляват нашата способност да контролираме политиката си“. Дори радетелите за либерален световен ред, следва да признаят неговите основания, защото именно с тази цел беше създаден международният световен ред в основата, на който е заложено правилото да бъдат ограничени ползите от своеволното прилагане на прекомерна сила в международните отношения и политиката. Фактически, привържениците на такъв ред с правила се стремят ни повече, ни по-малко към коренна промяна на световната политика, с надеждата да заменят анархията в системата от международни отношения, където управлява грубата сила, със система, в която всичко е подчинено на властта на закона.

 

Главната цел на тези борци за глобализъм винаги е била да убедят слабите и второстепенни държави, тоест всички освен САЩ, че институционалните ограничения и многостранните споразумения и правила ще държат под контрол действията на хегемона (САЩ). За да работи такъв ред обаче, той трябва да бъде автономен и способен да осигури спазването на правилата, независимо от желанията на хегемона. Иначе другите страни няма да имат основание да вярват, че установеният ред винаги ще ограничава властта на САЩ и ще работи в тяхна полза. Но играта вече свърши. Тръмп разбра, че многобройните институции на следвоенното устройство на света връзват ръцете и краката на Америка и затова се освободи от тях. Слабостта на съществуващия световен ред не би трябвало да учудва никого. От края на Втората световна война международните институции и норми са подържани от силата на САЩ и затова не могат да се използват за неговото сдържане. Или това означава, че Съединените щати винаги са сдържали сами себе си и едва ли някой може да обвини Тръмп, че е открил тази и без това добре известна на всички истина. За разлика от Тръмп, американските лидери и външнополитически елити се обявиха в защита на многостранните споразумения, международните институции и властта на закона, като нещо ценно само по себе си, без значение как влияе върху националните интереси на страната.

 

Повече няма да има гратисчии 

 

Заключителният външнополитически постулат на Тръмп е изискването съюзниците да поемат справедлива част от разходите за своята отбрана. НАТО е на мнение, че частта на САЩ от разходите за Алианса в размер на 73 процента е прекалено голяма за една организация с 29 страни-членки, чиято главна задача е да обезпечи европейската сигурност. Нещо повече, наблюдателите в НАТО се забавляваха с Тръмп, защото наричаше съюзниците „гратисчии“ стремящи се цялата грижа за собствената си сигурност да прехвърлят на САЩ. Те могат да добавят, че и Обама също ги наричаше така. „Гратисчиите ме огорчават“, каза Обама в интервю за списание The Atlantic през 2016 година. Тогава Обама включи в списъка на отказващите да платят своята част и Великобритания, като предупреди, че тази страна не може повече да разчита на „особени отношения“ с Америка, ако не харчи поне 2 процента от брутния си вътрешен продукт за отбрана.  

 

В продължение на няколко десетилетия американските президенти се оплакваха от нежеланието на европейците да увеличат разходите си за отбрана. Те постоянно обещаваха, но когато работата опреше до изпълнение, не правеха нищо за решаване на проблема. В годините на Студената война Съединените щати и техните съюзници заедно противостояха на съветската заплаха, което до известна степен обясняваше нежеланието на Вашингтон да окаже натиск върху своите партньори. Но сега когато драконът е мъртъв и то отдавна, и когато правителството на САЩ има намерение рязко да съкрати социалните разходи, за да възстанови финансовото здраве на страната, няма оправдание да бъде субсидирана сигурността на Европа. Както се изрази на страниците на The Atlantic политологът Бари Позен, „това е социална помощ за богати“. Изглежда, че нападките на Тръмп към НАТО вече дават плодове. Разходите за отбрана на европейските членове на Алианса достигнаха максимума, отбелязан през 2010 година.

 

Според мнението на злонамерени журналисти от пресата обаче, Тръмп не само се опитва да застави съюзниците справедливо да плащат своите вноски, но и активно работи за унищожаването на НАТО. Дейвид Леонхарт журналист от "Ню Йорк Таймс", написа през юни тази година: „Ако трябваше президентът на САЩ да изготви план за разпускане на Атлантическия алианс, то този план удивително щеше да съвпада с това, което прави сега“. Изглежда, че Леонхарт беше забравил една известна сентенция, която гласеше: „Най-големият враг на Алианса е победата“. Когато Западът победи в Студената война, НАТО вече нямаше смисъл да съществува. В света, който става все по-многополюсен, Алиансът губи предишната си здравина. Приятелят ти днес може утре да ти стане враг или най-малкото конкурент и обратно. Тръмп е съгласен с това. Той се придържа към принципите на реалполитиката, като казва: „Америка няма постоянни приятели или врагове, има само интереси“.

 

Инстинктите на реалиста Тръмп се проявиха и в неговия подход спрямо Русия. Както и всички други американски президенти преди него, Тръмп се срещна с лидера на Кремъл, търсейки сътрудничество за решаване на редица въпроси на сигурността, свързани по-конкретно с Иран и Сирия. Но най-фундаменталният на екзистенциално ниво на отношенията въпрос, по който търсеше сътрудничество Тръмп, беше въпросът как да бъде избегната войната между двете ядрени свръхдържави. Тези, които най-гръмко крещят, че Русия е смъртен враг на САЩ и Тръмп е марионетка на руския президент Владимир Путин, са същите хора, които провеждаха катастрофалния външнополитически курс през последния четвърт век.

 

Всъщност Тръмп не е основната причина, поради която връзките вътре в НАТО отслабват и се разпадат. Вината е на структурата на международните отношения. В действителност същото може да кажем и за предшественика на Тръмп. Много от това, което дразнеше външнополитическия елит и по-конкретно скромните стратегически цели на Обама и неговите идеи за бавно, но точно и безопасно придвижване напред към набелязаната цел, по примера на бейзбола, в действителност бяха съобразени със структурните ограничения. В годините на Студената война, по думите на политолога Джон Айкенбери, „на Америка и трябваха съюзници и на съюзниците им трябваше Америка“. И тази взаимозависимост „създаваше стимули за сътрудничество и в други области, наред с националната сигурност“.

 

Всичко се промени, след като изчезна съветската заплаха, която беше обща за всички западни държави. За САЩ ограниченията във външната политика намаляха, но същото важеше и за техните съюзници. За съюзниците обаче нуждата от великодържавен покровител също намаля и Вашингтон остана с много по-малко лостове за влияние. През 1993 г. Кенет Уолц, привърженик на школата на реализма в международните отношения, мъдро отбеляза, че „Съветския съюз създаде НАТО, а изчезването на съветската заплаха „освободи“ Европа, Запада и Изтока. Свободата обаче води след себе си необходимостта да разчиташ на себе си“. Говорейки за европейските страни, Уолц стига до извода, че „в недалечно бъдеще на тях ще им се наложи сами да се грижат за своите интереси или да преглътнат последствията от собствената си безотговорност“. Само след четвърт век това „недалечно бъдеще“ вече настъпи. Тръмп не създаде сам тази реалност, той просто я призна.

 

Цялата работа е в структурата глупаци

 

Ако трябва да бъдем откровени, не всичко в администрацията на Тръмп върви гладко. След като президентът осъди проекта за национално строителство и назова войната в Афганистан „безсмислен разход на средства“, се наложи най-близките му съветници да го убеждават да не бърза с изтеглянето от тази страна. Те доказваха, че това ще създаде вакуум, който ще запълни "Ислямска държава" и „Ал Каида“. Затова е необходимо там да остане малък американски контингент за противодействие на възраждащите се талибани. „От начало аз имах намерение да изтегля нашите войски от тази страна, защото като правило моите инстинкти никога не са ме лъгали -, каза Тръмп, обявявайки новата си стратегия. Защото през целия си живот съм слушал, че решенията, които се приемат на масата в Овалния кабинет, значително се различават от тези, които подсказва здравия смисъл“. Навярно той трябваше да се вслуша в собствената си интуиция, вместо да се съгласява с нелепата идея, че няколко хиляди американски войници и офицери ще могат да се справят с това, което не се оказа по силите на стохилядна войска, която не успя да намери изход от тупика в тази най-дълга война от американската история.

 

Тръмп обаче разбираше едно - либералният световен ред е болен. Тази болест, както доказва публицистът Мартин Волф, се е развила в световен мащаб и затова „след приключване на Студената война Западът ставаше все по-малко търсен като една съобщност за сигурност. Този процес се задълбочаваше и от намаляване на неговата икономическа тежест, особено ако я съпоставим с Китай“.  Вътрешните проблеми в страните, според мнението споделяно от мнозинството жители на богатите страни, се дължат на това, че хората нищо не са получили от либералния световен ред. „Нещо повече в много от тях възниква усещането за пропуснати възможности, загуба на доходи  и уважение“, казва Волф. Много от американците справедливо споделят, че наводнявайки страната с евтини стоки и откривайки работни места зад граница, като използва ниско платена работна ръка, глобализацията разрушава промишленото производство в САЩ, увеличава безработицата и намалява работните заплати.

 

Не е чудващо, че недоволството на Тръмп от несправедливите търговски споразумения намери подкрепа сред избирателите, особено сред жителите на промишления Среден Запад. Заслепен от своята неприязън към човека на труда, външнополитическият елит пропусна да забележи значимите структуроопределящи сили в света, които доведоха Тръмп на власт. За да бъдат разбрани действията на тези сили, е необходимо да се върнем към края на Студената война. Бидейки единствената свръхдържава по това време, Съединените щати тясно взаимодействаха с останалия свят, но целта на това взаимодействие се промени. През годините на Студената война целта беше сдържането на Съветския съюз. Действията на САЩ се определяха от нуждите на отбраната и стремежа да бъде запазено някакво статукво.

 

По-късно обаче САЩ възприе ревизионизма под маската на либералната доктрина. Като безспорен хегемон, Америка възнамеряваше да преустрои по-голяма част от света в съответствие със своите представи за световен ред. Вашингтон не само, че конструира собствена практика с принципи за демокрация, права на човека и правосъдие, но започна активно да пропагандира и насажда либералните ценности извън границите си. Това беше краят на прагматизма от епохата на Студената война и началото на новата ера на кръстоносните походи във външната политика на САЩ. В мечтите на американския външнополитически елит всички страни, включително великите авторитарни държави, като Китай и Русия, трябваше да станат кандидати за членство в световния ред, където Америка заема доминиращо положение. След това обаче настъпи Великата рецесия, която хвърли сянка на съмнение върху безспорната сила на Америка на фона на нарастващата мощ на Китай и възраждането на Русия. В резултат на това епохата на еднополюсния свят, макар и окончателно да не завърши, явно е към края си.

 

Отслабващите държави в условията на висока уязвимост, по принцип са склонни да съкращават външните си ангажименти и да се концентрират във вътрешните си проблеми, както постъпи Великобритания след Първата световна война. Затова не е учудващо, че толкова много американци накрая се усъмниха в правилната стратегия на своята страна, играеща ролята на световен жандарм, и гласуваха за кандидата, обещал да постави интересите на Америка на първо място. Доколкото американската ера отива към края си, Вашингтон трябва да възприеме нова всеобхватна стратегия, за да се справи с днешната ситуация в света. Такава именно стратегия е реализмът, изповядван от Тръмп.

 

Рандал Швелер е професор по политология и директор на програмата за изследване на външната реалполитика в Университета на щата Охайо.

 

 

      

 

Коментари

  • живеем в най-добрата от всички възможни демокрации

    06 Ное 2018 7:57ч.

    Цитат: "Една година след избирането на Тръмп, "Ислямска държава" беше победена в Сирия и изхвърлена от всички свои центрове в Ирак. Това стана възможно благодарение на решението на администрацията на Тръмп да въоръжи кюрдското опълчение, воюващо с "Ислямска държава" в Сирия, а така също да предостави на командващия американските сухопътните войски по-голяма свобода при ръководството на бойните операции." - Това ако е истина, аз съм трамвай!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Човекът трамвай

    06 Ное 2018 9:33ч.

    Човек има право да носи собствените си очила и да разказва какво вижда през тях... свободата на словото го гарантира.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Странната на пръв поглед симпатия към десния популист Тръмп

    06 Ное 2018 9:55ч.

    в медия с отчетливо напоследък лява насоченост може да се обясни единствено с израза на Ленин - полезен идиот. Не за българите обаче, а за руснаците. И не за всички, а за кръга на Путин. За неизкушения от голямата политическа игра читател обаче е трудно да не се обърка между репортажите за критиката на дясната политика в България от страна на лявата БСП и статиите за достоинствата на Тръмп. Това може да е по силите само на някой като Волгин.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Ала_Бала

    06 Ное 2018 10:11ч.

    Днес е решаващ ден не само за Америка, решаващ ден е за Света. Единият е на здравия разум и естественото развитие, другият на измислените ценности и замяната на естественото с най-тежката и човеконенавистна Джендърска идеология, чиято цел е осигуряване на максимални печалби, след премахване на всякаква съпротива на обществото. Америка при Тръм и републиканците ще си върне стабилността, величието и достойнството!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Мунчо

    06 Ное 2018 11:29ч.

    Стъкмистика и празни приказки относно , колко е COOL бай Тръмп и неговото управление. И , да , драги ми ЧОВЕК ТРАМВАЙ , цялата тази прослава на политическия и икономически ,, гений" на Тръмп е толкова вярна ( има- няма 15% ) , колкото е вярно твърдението на автора Р. Швелер , че ,, Ислямска държава " е победена в Сирия благодарение на това , че САЩ са въоръжили сирийските кюрди . Само дебил , по всяка вероятност гледащ и слушащ американски медии ( и то само определени ) може да повярва в подобни малоумни твърдения. Въобще цялата фактология на твърдяното от Швелер е сглобена по същия начин , по какъвто тъпанарски се прославя победата на САЩ над ,, Ислямска държава " в Сирия . По същия начин сега американците пренаписват историята и убеждават младите поколения , че те , USA , главно и изключително те са победили Германия във ВСВ . Тинтири - минтири .

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Мильо Лудия

    06 Ное 2018 12:59ч.

    Странната на пръв поглед симпатия към десния популист Тръмп на 06.11.2018 в 09:55 когато в една страна основния въпрос е за или против третата тоалетна в училищата рано или късно се появява някой като Тръмп. Ама това вие сороспиите никога няма да го разберете.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • коментар

    06 Ное 2018 14:54ч.

    Мильо лудия, темата е за политиката и странните симпатии, сексуалната си обсесия я проявявай другаде.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Инжо Беров

    07 Ное 2018 6:12ч.

    "Тръмп начерта ясна „червена линия“, предупреждавайки Башар Асад за недопустимото използване на нервно-паралитичен газ в Сирия, а когато тази линия беше нарушена, нанесе въздушни удари по подразделенията на Асад. " След тази лъжа спрях да чета по нататък...….

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Съединените щати си остават водещият световен пазар на експортни стоки

    10 Ное 2018 16:35ч.

    На мама златните идиотчета, те тъкмо затова туриха Тръмп - всемогъщата Америка не е в състояние да произвежда ядрени ракети без руски метали и китайска електроника. СУГС!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • коментар на 06.11.2018 в 14:54

    10 Ное 2018 16:43ч.

    Що ли ми се чини, че става въпрос за мейнстрийм соросоидче. с всичките му комплекси за малоценност, също като Зигмунд Фройд пред огледалото?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи