Донякъде поради по-малкото на брой парламентарни групи, задачата на ГЕРБ днес е улеснена. Те имат срещу себе си реално само БСП. И както стана ясно, вече са ѝ били отправили своята оферта – председателския пост на Народното събрание за Корнелия Нинова и оставането на Деница Златева в кабинета на Борисов. Социалистите отказаха предложението и явно сега ще се мине към втората фаза – опитите за тяхната изолация и стигматизация.
Стрелите вече полетяха към лидерката им. И като че ли има резултат. Нинова бе вкарана в обяснителен режим. Тя трябва да се оправдава както за изборната загуба, все едно че обществените сондажи преди вота са показвали категорично предимство за червените, така и за проевропейската ориентация на партията си. Което освен че е признак на слабост, затръшва опцията на БСП да се бори за подкрепата на голямата евроскептична общност в България. Анализаторите се надпреварват да тръбят как думите, че „демокрацията ни е отнела много” са помогнали на ГЕРБ, но пропускат факта, че може би са донесли и немалко гласове за социалистическата партия.
Така или иначе, днешното предизвикателство пред БСП е не толкова да устои на ударите, колкото да не се съблазни от опциите на колаборционизма и апатията. Успее ли, тя би сполучила да играе ролята на основна алтернатива на ГЕРБ, което само по себе си е благодатна позиция и в допълнение ще държи в постоянно напрежение третото правителство на Борисов. А това е най-големият кошмар за самия премиер – да бъде поставен под вътрешен мониторинг, който да следи всяко негово действие и да се отзовава критически за него.
От елиминацията на тази заплаха или нейното реализиране всъщност зависи съдбата на самия кабинет. Не гласовете в парламента, а репутацията му ще определят неговата съдба. Затова и сблъсъкът Борисов- Нинова ще предопредели и близкото ни политическо бъдеще.
С останалите партии ГЕРБ като че ли няма да има проблеми. „Воля” на Марешки ще бъде готова на всичко само за да продължи по-дълго съществуването на парламента, защото живот отвъд него за партията няма. ДПС току-що извоюва тежка победа срещу ДОСТ и не гори от желание да повтори двубоя. Нужно ѝ е време, за да бъдат демобилизирани и разложени структурите на Местан.
С патриотчетата проблемът е вече решен: те с радост се насадиха в ролята на младшия партньор. Горкичките, заслепени от дребните си далаверки, дори и не разбраха, че се превърнаха в опитни мишлета за герберските манипулатори. Първо, веднага след изборите ги набедиха, че са поискали доста места в бъдещия кабинет, последва масираното им канене във всевъзможни студиа, където те трябваше да се оправдават, че няма такова нещо, и накрая, за да демонстрират своята пълна безкористност, заявиха, че са готови да подкрепят правителството и без да влизат техни хора в него. Тук се яви добрата бащица от Банкя, които каза, че държи да има представители на „Обединените патриоти” в кабинета, но Сидеров, Каракачанов и Симеонов вече бяха влезли в образа на получаващия подаяние.
Сега те ще имат министри не защото искат да провеждат определени политики, а защото Борисов е бил милостив към тях. Но те така и не схванаха играта, запленени от собственото си стоене пред телевизионните екрани, отдадени на усещането, че с много кураж и енергия прокарват предизборните си обещания. А всъщност, след като не успяха да наложат основното си послание – за 300 лв. минимална пенсия, всичко останало кънти на кухо. Като собствените им манерки.
ГЕРБ изпълниха програмата си минимум – осигуряване на парламентарна подкрепа за третия си кабинет, работят по програмата си максимум – дискредитацията на Корнелия Нинова, и изглежда, че са на път най-сетне да реализират пълен управленски мандат. Но всъщност положението им не изглежда розово.
За първи път те влизат в изпълнителната власт с ореола, че са част от проблема, а не че са решението му. Опитват се да се прикрият с международното положение, но българите едва ли ще се вържат на уловката им. Няма как виртуозите на корупцията да продуцират стабилност. Основният им апел – „оставете ни да управляваме, за да не стане по- лошо”, все повече ще отеква като „не гледайте как крадем”.
Скандалите с „урановата” вода в Хасково, срещата Цацаров-Дончев, медийната атака срещу Валери Симеонов задават не толкова реална проблематика, колкото симптом на обществото, че е готово да възприема анти-ГЕРБ посланията. На този фон да се говори за пълен четеригодишен мандат означава умишлено да се „дърпа котката за опашката”.
Ако си получил доверие в повече, отколкото заслужаваш, и не го оправдаеш – разочарованието настъпва бързо. А ГЕРБ не оправдава доверие. Той може само да имитира подобна дейност. Когато в партията не крадат, те хвърлят усилията си в създаването на една виртуална реалност. В която Борисов управлява мъдро и справедливо, където се строи, без да се краде, където съдебната власт е независима, медиите са свободни, а народът процъфтява.
Всъщност, ако се говори за паралелна държава в България, си струва да се замислим дали нейното съществуване не вдъхва живот и на феномена ГЕРБ. След като са налице такава маса от неформални отношения между институции, групи и индивиди, изградени с цел обогатяване, нормално е те да се канализират и политически. Затова ГЕРБ и лидерът ѝ стоят така естествено на обществено-политическия ни фон. Те ни носят една красива фикция, която все повече кара действителността ни да деградира.
Връзки:
http://glasove.com/categories/komentari/news/da-pozlatish-srebroto
http://glasove.com/categories/komentari/news/bojko-borisov-e-naj-golemiyat-risk-za-bylgariya