В последните години понятието съдебна реформа бе изтъркано от употреба и безсмислени публични жестикулации. Най-голям принос за това имат хората, които най-шумно се прокламират за нейни поддръжници и които в последните години получиха милиони левове, за да я обясняват и прокарват. Стигна се до абсурда да се създаде нарочна политическа партия в името на съдебната реформа („Да, България“), а председателят на Върховния касационен съд Лозан Панов да се държи като политически лидер и да инициира политически срещи, пак заради нея.
С течение на времето добре платените активисти успяха да насадят усещането, че основният проблем на съдебната власт е прокуратурата, а ако главният прокурор Сотир Цацаров подаде оставка, нещата тутакси ще започнат да се подобряват. Изкуствено и много грижливо бе насадена представата за добрите съдии и лошите прокурори. Днес обаче ще дам пример точно за обратното, а с този коментар бих искал и да подкрепя хора, които станаха жертва на безобразната корупция в съда.
Направих това въведение, защото адептите на съдебната реформа много обичат да говорят по принцип и високопарно, но не и да обръщат внимание на ежедневните конкретни примери за тотално потъпкване на закона. Особено когато идва от съдии. Случаят, който ще ви разкажа най-общо, без да влизам в подробности, които вече бяха огласени от други медии, няма нищо общо със съдебната реформа, нито с промени в Конституцията, нито с квотите във ВСС, нито с това кой оглавява прокуратурата и кой ще стане шеф на ВАС. Тук става дума за пладнешки обир, покровителстван от съдии, и никаква промяна в Конституцията или изваждането на прокуратурата от съдебната власт нямат отношение към случая. И към стотиците подобни казуси, с които обикновените българи се сблъскват ежедневно.
Преди година и половина, след повече от 15-годишно прекъсване, бившето столично кино „Левски“ (бул. „Янко Сакъзов“ 30) отваря отново врати. Кино „Левски“ беше любимо за много софиянци и бе една от емблемите на културния живот в столицата. След приватизацията много такива места бяха унищожени завинаги, превърнати от алчността в бинго зали или сергии за търговия. На кино „Левски“ му провървя, защото новите му собственици решиха да го превърнат в модерна сцена за култура. Сега бившето кино се казва „Сити Марк Арт Център“, а сцената му е място за изкуство за всички жанрове.
Преди няколко дни неговите собственици арх. Теодора Джерманова-Кирова и Христо Киров се обърнаха с отворено писмо чрез медиите, в което потърсиха обществена подкрепа, след като станаха жертва на въпросната измама. Христо и Теодора Кирови финансират сцената с кредит, който погасяват със средства от друга своя собственост - помещения на столичната улица „Съборна“ № 7. Машинации около сградата обаче скоро могат да ги лишат от този източник на финансиране. Оказва се, че чрез измама и очевидни престъпления собствеността им може да бъде отнета, което означава и край на финансирането на сцената на бившето кино „Левски“. Ето защо техният призив към главния прокурор Сотир Цацаров и към правителството „да се сложи край на опита за съдебна измама“ бе подкрепен от именити актьори като Руси Чанев, Валентин Ганев, Жорета Николова, Рашко Младенов, Светлана Янчева, Филип Трифонов и други.
На 3 март 1999 г. „Сити Марк“ ООД на Христо и Теодора Кирови купува от Столична община апетитен имот за милиони на пъпа на София - сградата се намира по диагонал срещу бившият „Детмаг“ на улица „Съборна“ № 7. Още тогава някой прави план как да им го отнеме, започвайки да води дела за собствеността.
И тук идва абсурдът - дело за софийски имот да бъде образувано в Никопол. Звучи невъзможно, но се оказва, че за съдебната ни система няма невъзможни неща. В районния съд в Никопол се подава молба за образуване на гражданско дело от управителката на „Булгарплодекспорт“ Весела Миткова срещу фирма „Сити Марк“ относно спор за имот - въпросния магазин на ул. „Съборна“ № 7. В кой град се намира тя - не пише. Улица “Съборна” в Никопол няма.
Въпреки че във входящия регистър молбите се вписват по пореден номер, се намира човек, който точно за тази молба използва буква. И на 1 март 2004 г. я вмъква между номера 125 и 126, като я вписва под №125а. Молбата е подпечатана и заведена, а по нея е образувано дело в нарушение на всички закони на страната. При това тайно от „Сити Марк“, за да не може фирмата да реагира и да се защити. Съдия на име Тихолов дава ход на делото след 3 години и го праща в Софийския районен съд. Три години, за да изтекат давностните срокове около беззаконието с молбата и образуваното по нея дело, а магистратът, който го е извършил, вече е недосегаем от закона.
Тоест всичко е промислено внимателно и прокарано с търпение. „Сити Марк“ получава призовка за делото чак на 26 октомври 2010 г. Стреснати от измамата, на която стават жертва, от „Сити Марк“ сигнализират главния прокурор. Спецзвеното, което проучва престъпления на магистрати, разследва действията на съдия Тихолов. То установява всички фалшификации около молбата, включително и чрез графологична експертиза. Шефката на „Булгарплодекспорт“ обаче отрича да е писала молбата. Твърди, че е дала пълномощно на адвокат Симеон Симеонов да го направи. Но пълномощно няма. Няма и такъв адвокат. Не е регистриран в нито една адвокатска колегия. В заключение: завеждане на молба няма, защото е извършено по престъпен начин. Никой обаче не попада под ударите на закона, понеже са изтекли давностните срокове за осъждането на тази далавера.
Нещо повече - вместо законът да преследва престъпника, той се обръща срещу жертвата. Въпреки че фалшификацията с молбата е очевидна, през 2014 г. Районният съд в столицата уважава фалшивия иск на „Булгарплодекспорт“ и се произнася в негова полза. Въпреки че Спецзвеното доказва - исковата молба е фалшив (не)документ, през 2017 г. Софийският градски съд се произнася в полза на „Булгарплодекспорт“.
Сега всеки момент съдия-изпълнител може да влезе на ул. „Съборна“ и да изхвърли „Сити Марк“ от имота им, купен съвсем законно. Престъплението е толкова очевидно, че един съдия-изпълнител си прави самоотвод (което в наше време е равносилно на чудо) и отказва да изпълни безобразното разпореждане на съда. Нека повторим, че целият механизъм на тази далавера е станал възможен, защото е реализиран с пряката помощ на районните съдилища в Никопол и София. И въпреки че прокуратурата си е свършила работата и е доказала престъплението с фалшивата искова молба, от която започва всичко. Случаят беше подробно описан от колегите в няколко вестника, а Би Ти Ви излъчи много добро разследване на Стоян Георгиев. Въпреки това не чух от маршируващите за европейско правосъдие активисти думи на възмущение от престъплението на съдиите и очевидната им корумпираност.
Мисля, че хората, които освен че се опитват да спасят законната си собственост, финансират българско изкуство и култура, заслужават публична подкрепа. Би било наистина жалко, ако заради далаверата за имота на „Съборна“ изгори и сцената на бившето кино „Левски“, която само за година и половина се превърна в любимо място за артисти и публика. Тук нарушаването на справедливостта е очевидно, а тя може да възтържествува незабавно, стига да има воля. За съжаление у нас последната винаги се появява след публичен и медиен натиск. Приемете този коментар като моя скромен принос за тази кауза.