Последната седмица от земния живот на Господ Иисус Христос се нарича "Велика" или "Страстна седмица", т.е. Седмица на страданията, прелюдия към вечния живот. Животът на Господа наближавал своя край. Възкресил в събота Лазар, тържествено посрещнат, влязъл в Йерусалим на Цветница, Той доброволно вървял стъпка по стъпка към предначертаната Си неизбежност. Всеки ден от Страстната седмица е наречен велик и свят, и през всеки един от тях Църквата възпоменава чрез специални богослужения пътя на Христос към Голгота, страданията и изкупителното Му дело на Кръста.

 

 

Страстната седмица е седмицата на Христовите страдания, последна от земния живот на Иисус Христос. Названието “страстна” идва от славянската дума “страсть”, което означава “страдание”. Това е най-тъжният период през годината за всички християни. Тъжен, но същевременно изпълнен с надежда и очакване на Възкресението. По парадокс нашата мъка е радостна, защото знаем, че смъртта е победена. Както се пее в Пасхалния тропар: "Христос възкръсна от мъртвите, като чрез Своята смърт победи смъртта и на ония, които бяха в гробовете живот подари".

В тези дни ние изминаваме пътя от “Осанна” до “Разпни го”. Два призива, в които е заключена драмата на човешкото сърце. На Цветница посрещаме Христос като Цар, а на Разпети петък Го изпращаме на смърт.  Смърт, чрез която Божият Син ни подари вечен живот.

През тази седмица в храмовете се извършват специални богослужения, правещи ни причастни към последните дни на Спасителя.



Велики понеделник е денят, в който Христос влиза в Йерусалимския храм, който е пълен с търговци. Той ги пропъжда, защото храмът е място за молитви, а не за търговия. В този ден се размишлява над образа на безплодната смокиня, символ на човешката душа, която не познава молитвата и покаянието (Марк 11:12-14, 20-26, Мат. 21:18-22).



На Велики вторник Христос проповядва в храма и дава своите последни нравствени наставления. Разказва притчата за десетте мъдри девици и притчата за талантите (Мат.25:1-13) (Мат. 25:14-30).



На Велика сряда ще чуем разказа за блудницата, която със сълзите си и драгоценно миро помазала краката на Спасителя. Христос й обещал, че целият свят ще научи за постъпката й и ще я издигне в пример за подражание. През този ден Юда се утвърдил в намерението си да предаде Своя учител.



На Велики четвъртък се припомня Тайната вечеря, на която е установено тайнството причастие (Мат. 26:17-35, Марк 14:12-31, Лук. 22:7-38, Иоан 13:1-17, 26). На нея Христос, като завещал новата заповед за любов към всички. Той казва на учениците Си, че ще бъде предаден. След вечерята Христос с апостолите отишъл в Гетсиманската градина, където се моли до идването на предателя.
  В четвъртък вечерта се служи утренята на Велики петък, когато се четат така наречените Дванадесет евангелия, т.е. дванадесетте откъса от Евангелието, разказващи за Христовите страдания. На този ден свещенослужителите изнасят кръста от олтара, което символизира носенето му от Христос към Голгота.



Велики или Разпети петък е денят на Христовите страдания. Денят, в който Той смирено приема смъртта, за да изкупи греховете на цялото човечество.



На Велика събота майката на Иисус Света Богородица Го оплаква, заедно с няколко жени носещи миро. Христос е погребан, а гроба му запечатан и пред него е поставена стража.

 

 

 

 

Още от категорията

Драмата на Европа*

Драмата на Европа*

Драмата на Европа е духовна драма, драмата на Европа е драма на духа....

1 коментар/a

Helleborus на 23.04.2019 в 12:47
“страстна” идва от СЛАВЯНСКАТА дума “страсть”, което означава “страдание” Какво всъщност празнуваме? Възкръсващото Слово, Туонх-Ре. Ако хората не могат да разберат какво пък ще е това, нека си го представят като семе, което може да бъде посято и чрез Него да се новороди и обнови целия свят и всичко в него, да се възроди живота. В това семе има ДНК, информация, но и животворяща сила. Словото Бог е много повече от това, което човек може да схване, защото земните семена нямат разум и воля, но мисълта ми е, че говорим за най-важното, най-свещеното нещо в този свят, нещо като операционната система на света и отвъдните паралелни светове. Този език на Бога, се е наричал винаги богарски, съхраняващ и пазещ божественото и достъпа ни до него. Нашите бащи траките чрез него са вършели своите чудеса и управление на територията си и по него са наименували и родните си земи, в които искали да опазят този свещен език. Така се е наименувал и Асп - арих, ще рече език-пазител. Тъй като „асп“ е тракийската дума за език. Поради превъзходството на този език, той е бил употребяван и от околни на траките народи, които се нарекли народи на словото, славяни. Но и за тях и за нас, езикът е богарски и нашият народ повече от всичко трябва да спре да се приравнява със словесните си братя, защото те са ни само словесни братя, не и кръвни. Защото ние сме богари, такива са били нашите бащи, които днес от отвъдния живот ни подкрепят, да бъдем достойни техни наследници. И не ни подкрепят, когато сме родоотстъпници. Това отричане на нашето първородство, това фалшиво смирение, което е отстъпление пред наглостта на имперски сили, които узурпират нашето място и първородство, не е угодно пред Бога. Възкръсващият Христос е най-близо до нас, когато сме верни на мисията и природата, която Той ни е отредил. Ние съучастваме в Неговите страсти, когато също като Него отстояваме кои сме и какви сме и за какво сме дошли на този свят.

Напиши коментар