Вече почти три десетилетия строителството на нашите въоръжени сили, съдейки по публикуваните в медиите факти и анализи, се извършва без прилагане на системен подход при оценка на военно-политическата обстановка в нашия регион и на геополитическата в глобален мащаб. Поради тази основна причина изводите, направени в редица регламентиращи военното строителство държавни документи, 11 на брой за периода 2010-2016 г., на практика почти всички повтарят спусканите от НАТО принципни постановки, което в съюзнически аспект е правилно. Не всички обаче отговарят на националните ни интереси, тъй като са недостатъчни за реално изпълнение на изискванията и на чл. 3 от Вашингтонския договор.

 

Снимка: МО, архив

 

Освен подготовка на контингентите за колективна отбана, той изисква страните-членки да развиват и потенциал за собствена отбрана. Възниква въпросът: собствена отбрана срещу кого? При прилагане на системен подход е необходимо да се даде ясен и точен отговор на следните основни въпроси:

 

Кой е противникът,

 

какви са намеренията му, какво е количеството и качеството на въоръжените му сили, какво е състоянието на въоржението и бойната техника, каква е подготовката на личния състав, какви са възможностите на икономиката и на военната му промишленост за своевременно попълване на загубите в личния състав, въоръжение и бойна техника, каква е мобилизационната му готовност. Отговорите на тези въпроси са основа за разработване на документи, регламентиращи строителството на въоръжените сили. 

 

Отговорът на първия въпрос „кой е противникът ни” и следователно каква е заплахата за националната ни сигурност в някои от посочените по-горе 11 документа е определен в два аспекта – вътрешен и външен. Същността на вътрешния аспект се определя от редица проблеми, сред които демографския срив, растящата необразованост на младото поколение, ширещата се корупция. Важно значение оказва и пренебрежителното отношение към въоръжените сили, пораждано от колективната безотговорност при парламентарното обществено-политическо устройство. Разрешаването на посочените проблеми зависи основно от дейността на нашата държава и от готовността на обществото да понесе прилагане на кардинални, а не на бутафорни реформи. 

 

Като противник, носител на външна заплаха, се определя

 

международният тероризъм,

 

с който ще се води борба там, където се заражда. Определянето му е в съответствие със стратегическата концепция на НАТО, според която в понятието „международен тероризъм” може да се включи всяка военно-политическа дейност, която е в разрез с неговите интереси. 

 

Ако се съди по военната политика на НАТО, формирана на практика от САЩ, израз на която е разширяването на изток, последователното позициониране на въоръжените му сили на границата с Русия и създаването на военна инфраструктура в полосата Прибалтика-Полша-Украйна-Румъния-България,

 

противник на НАТО, определен като субект с агресивна политика, застрашаващ интересите му, е Русия.

 

Следователно, като страна-членка, тя е и наш противник. 

 

Суверенитета и териториалната цялост на страната, според министър Каракачанов, се гарантира „в рамките на колективната отбрана на НАТО и Общата политика за сигурност и отбрана на ЕС“ (интервю  в сп. "Геополитика"  от 21.11.2017 г.). При наличие на външна опасност това е така, но дали при възникване на вътрешна ще бъде същото? Навярно не и вероятно затова във Вашингтонския договор е предвиден и чл. 3.

 

Война с Русия в обозримо бъдеще е твърде малко вероятна. Това е така, защото тя има мощна стратегическа ракетно-ядрена триада, развръща стратегически неядрен потенциал на базата на различно по предназначение и базиране високоточно ракетно оръжие, създаде Въздушно-космически сили, разполага с всички космически системи за осигуряване бойните действия на войските, разработва мобилни противоспътникови комплекси „Рудолф” и „Тирада-2С”, готова е да приеме на въоръжение първите в света хиперзвукова крилата ракета 3М22 „Циркон” и дънна балистична ракета „Скиф”, възможна е реализация и на проект „Статус-6”, успешното изпита в Сирия на гама БЛА, електромагнитно оръжие и бойни роботи и постигна впечатляващи успехи в средствата за радио-електронна борба. 

 

Затова стратегията на НАТО не предвижда какъвто и да е военен сблъсък с Русия.

 

Такава е и руската спрямо НАТО. Днешното противопоставяне с Русия има за цел изтощаването й чрез санкции, създаване на условия за „цветна революция” на нейна територия и въвличането й в гранични локални конфликти. Ето пример. На 20-23 ноември т.г. в Луганската народна република беше възможен проукраински преврат. В горните етажи на държавната й структура последователно са внедрявани хора, свързани със специалните служби на Украйна, които създават ситуация за бързо овладяване на град Луганск от украинския спецназ. Ако това беше станало факт, въвличането на Русия в конфликта би било неминуемо – тогава намесата на украинските ВС и на паравоенни формирования от различни страни, основно членки на НАТО, би довело до мащабни военни действия, прерастващи във крупна война с Украйна. Подобно развитие на обстановката е предотвратено благодарение на военната помощ, оказана на ЛНР буквално в последния момент от Донецката народна република. 

 

Все пак, ако някой нов Наполеон или Хитлер реши да въвлече НАТО във война с Русия, то още в първите часове по обектите му на наша територия ще бъде нанесен мощен ракетен удар, който нашата ПВО не е в състояние дори частично да отрази. Би било безумие и самоубийство, ако в такава война бъде изпратен наш контингент да воюва с близка нам славянска православна Русия - това народът ни едва ли би го позволил. Показателен пример в това отношение е случаят на учение на НАТО „Noble Jump” през юни т.г. в Румъния. На него, по данни на https://news-front. info/ .../bolgarskie-soldaty-ne-stali-strelyat-po-mis., наши войници отказват да стрелят по мишени, изработени така, че от огневата позиция изглеждат като опознавателен знак на руската армия. Следователно Русия не е противникът, за война с когото трябва да се подготвят нашите въоръжени сили, па макар и в рамките на НАТО.

 

За друг външен противник до нашите граници трудно бихме могли да говорим -

 

около нас са все съюзници от НАТО, с изключение на Сърбия,

 

но тя не би си позволила да предприеме действия, активиращи чл. 5 от Вашингтонския договор. Поради това, на основата на създалата се военно-политическа обстановка, съвсем логично възниква въпросът : с каква цел и как трябва да се извършва строителството на нашите въоръжени сили? 

 

Нека се върнем отново към международния тероризъм. Анализът на възникването и развитието на локалните конфликти през последното десетилетие показва, че повечето от тях са свързани именно с него. Затова, в рамките на НАТО, участваме в борбата с него, но чрез миротворчески, а не бойни операции, което обаче не повишава бойната подготовка на нашите въоръжени сили.

 

Постановката, че борбата с международния тероризъм ще се води там, където се заражда, изключва възникване на въоръжен локален конфликт на наша територия. Това обаче не означава, че той не е възможен. Такъв конфликт може да се осъществи без особени усилия на социално-политическа или религиозно-етническа основа в която и да е страна. Ненапразно министър Каракачанов в посоченото интервю заявява: „Засега няма никакви искания за автономия от страна на турската етническа общност в България, но в най-общ план заплахата от повторение на каталунския сценарий в нашата страна може да бъде свързана именно с обръщане на полюса, към който е насочена политическата лоялност на нашите сънародници от турски произход”. 

 

В случая турският етнос е споменат само като пример, което не означава, че това е единствената потенциална

 

опасност от възникване на локален конфликт на наша територия.

 

Той може да бъде предизвикан от страната, съюзник или противник, чиито претенции държавата ни не удоволетворява. Предизвикването му означава възникване на нелинейно-контактна прокси-война на наша територия. При нея, проникнали в страната диверсионни групи, съвместно с организирани местни екстремисти, превземат удобно разположено едно или няколко населени места. Към тях бързо се присъединява предварително подготвен паравоенен контингент, включително и от страната, предизвикала конфликта, след което завзетият район за кратко време се разраства. Бойните действия ще се водят основно в населените места, а те са едни от най-трудните и най-разрушителните и са свързани със значителни загуби на личен състав и въоръжение.    

 

Отчитайки бързо променящата се военно-политическа обстановка в глобален и регионален мащаб, както и същността и характера на бойните действия в локалните конфликти, в основата на строителството на въоръжените сили е целесъобразно да се заложи подготовката им именно за водене на нелинейно-контактна война на наша територия. Независимо, че на този етап тя е малко вероятна. Това е така днес, но все по-ожесточената борба за формиране на нов световен ред и за преразпределяне на природните ресурси може много бързо и кардинално да промени обстановката около страната ни и в нея. 

 

Какъв вид въоръжени сили и родове войски ще са най-необходими,

 

какво въоръжение и бойна техника ще трябват за постигане на победа в нелинейно-контактна война, каква трябва да бъде тактиката и стратегията в нея и на тази база как да се организира подготовката на въоръжените сили и на населението, ще реши Министерството на отбраната и съответната комисия на парламента. 

 

Дори и най-повърхностният анализ, пък и опитът от локалните конфликти показва, че в нелинейно-контактната война главната тежест се поема от огневите средства (артилерия, реактивни системи за залпов огън и бронетанкова техника) на Сухопътните войски и от щурмовата, а не от изстребителната авиация на ВВС. Нараства значението и на средствата за брегова отбрана от състава на  ВМС, основно брегови противокорабни ракетни комплекси. 

 

Проблемът е в това, че огневите средства на СПВ, щурмовата авиация и наличните средства за брегова отбрана се морално, а някои и физически остарели, някои от тях се нуждаят от замяна, а други от мащабна модернизация. Необходими са нови боеприпаси за артилерията, средства за разузнаване, прибори за насочване, системи за управление на огъня. Част от посоченото важи и за бронетанковата техника, като изключително важно е да се повиши защитата й от противотанковите средства. Би било добре, специалистите от ВВС, ако досега не са го направили, да се поинтересуват как в Сирия руските бомбардировачи с  неуправляеми авиобомби поразяват земни цели с висока точност. 

 

Крайно необходимо е формиране на държавна политика и в други две направления:

 

развитие на ВПК и възстановяване военната подготовка на населението.

 

Останките от нашия ВПК днес са твърде далеч по възможности дори от този на нашите съседи, не съществува военно-техническа наука и не се развиват перспективни направления. Трябва ясно да посоча, че много от необходимите технически средства за модернизация на въоръжението могат да се създадат от наши учени и инженери. Това ще има не само военно, но и икономическо значение за страната. За целта е обаче е необходима целенасочена и перспективна държавна политика. 

 

Възстановяване военната подготовка на населението е твърде наложително, но реално, а не чрез нямащи никакво практическо значение инициативи. Защото война, каквато и да е, се печели от народа, но от народ, подготвен за нея. В този аспект е целесъобразно да се приеме смесена система за комплектуване на въоръжените сили с личен състав – професионална за действащата армия и 4-6-месечна задължителна наборна служба, след която от преминалите я да се формира териториален резерв. Той ще бъде не само контингент за бързо развръщане, не само резерв на въоръжените сили, но чрез него ще се осигури и военна подготовка на населението. Ако своевременно не се предприемат мерки в това отношение, при възникване на необходимост, на война ще се изпращат неподготвени бойци, което не е нищо друго, освен изпращане хората на преднамерена, неоправдана гибел. 

 

Авторът, п-к о.з. доцент д-р Гергин Гергинов, е зам.-председател на Клуб Ракетни войски и артилерия „Олимпий Панов”.

 

 

 

Още от категорията

6 коментар/a

Терминатор-2/Коларов Б./о.з. на 03.12.2017 в 18:52
Статията за първи път поставя на дневен ред въпроса за победа на българския народ и неговата държава - България в "нелинейно-контактната война". Това е войната, която Турция може да изнесе в България, като използва част от българската нация - тази, която е с турско самосъзнание - срещу останалата част от българската нация. Министър Каракачанов неправилно, макар и начело на ВМРО и зам. министър-председател използва понятието "сънародници от турски произход": "Ненапразно министър Каракачанов в посоченото интервю заявява: „Засега няма никакви искания за автономия от страна на турската етническа общност в България, но в най-общ план заплахата от повторение на каталунския сценарий в нашата страна може да бъде свързана именно с обръщане на полюса, към който е насочена политическата лоялност на нашите сънародници от турски произход”. Сънародник ми е само онзи български гражданин, който е от български произход. Евреинът, циганинът, арменецът, турчинът, англичанинът и т.н. с българско гражданство не са ми сънародници, а са ми съграждани. Би било правилно министър Каракачанов като военен министър, зам. Министър-председател и водач на ВМРО да се изразява по-точно. (Желязно дърво расте в Африка и се нарича така, не защото е метал, а защото е много плътно и потъва във вода.) Различните народности участващи във възпроизводствения процес на икономиката на националната (капиталистическа/социалистическа) държава, съставят нацията и имат едно и също гражданство, едно и също законодателство, правителство, парламент, президент. Нацията възниква с възникването на капиталистическата държава. По времето на феодализма не е имало нации поради феодално-затворения начин на производство във феодалното владение, влизащо в състава на феодалната държава. Имало е народи и сега има народи, но нациите са резултат на капиталистическия начин на производство в рамките на държавите. (Изчезнат ли нациите – изчезват и държавите – резултатът е глобален свят на феодали – корпорации и финансови институции – банки, застрахователни компании, различни фондове…) Следователно, може да се говори само за съграждани от турски произход, а не за "сънародници от турски произход". Де-факто, о.з. полковник Г. Гергинов поставя въпроса за възможния износ на гражданска война от страна на Турция. Това е честен подход (заслужава признание), макар и поразмит с иносказателни изрази като "нелинейно-контактната война" ( словесен параван, зад който се крие един о.з. полковник). По-нататък изводите на о.з. полковник Гергинов са верни като цяло. Що се отнася за противокорабните ракетни системи, необходими за прикриване на крайбрежието при конвенционална война, то при възможна изнесена от Турция гражданска война на българска територия, много по-удачно е вместо противокорабни ракетни системи за брегова охрана, българската армия да се въоръжава с високоточни самоходни артилерийски оръдия. Минни полета в териториалните българските териториални води са необходимо условие за надеждно прикритие на брега, в случай на открита турска агресия срещу България, а самоходната артилерия може да се ползва навсякъде. За бой в градски условия, както и за борба с танкове и ниско летяща авиация много подходящи са руските бронирани многофункционални машини "Терминатор-2". По мое време и по времето на о.з. полковник Гергинов имаше реална двугодишна военна подготовка в средните училища с 10 (десет) дневно практическо военно обучение, вкл. стрелба с АК-47, за което не се споменава в горната статия, а такова обучение е и обучение по патриотизъм и подготовка за военна служба, и подготовка по гражданска отбрана. Наборна служба от 4 месеца е крайно недостатъчна, а от 6 месеца е недостатъчна и реално ще подготвя пушечно месо. Едногодишна наборна служба и възстановяване на Строителни войски биха имали смисъл. Те ще бъдат и фундамент на националната сигурност, като ще създават що-годе военно подготвен и патриотично възпитан резерв. Основно, за да не се допуска износ на гражданска война от страна на Турция, е: 1.Българските граждани с турско самосъзнание да се възпитават в любов към България, като тяхна родна държава и да се използват исторически аргументи, за да проумеят, че и кръвта им не е турска, а е славяно-българска. (Тюрките в Турция са в Централен Анадол и са остатъците от онези османски турци, които са монголоиди поради това, че са живеели на разлома между две раси - жълтата и бялата. Останалото турско население е етнически внос от Балканския полуостров и арабския свят.) 2. България да изгради силни и родолюбиви сухопътни сили и прикриващи/допълващи ги военен флот и авиация. Бойко Коларов
Светлин на 04.12.2017 в 08:10
Коларов постановката ти за турците не ми харесва ,защото има асмилирани или в процес на асимилация българи в съседни нам страни . На нас ни е причинено и нетрябва да го правим. За проблеми с население трябва да очакваме от циганите дето ги потурчва ердоган или ислямизира. Като ги иска да му ги дадем както той с бежанците. Другите са помаци с проблема с идентичноста.
Айде, айде! на 04.12.2017 в 13:29
"Би било добре, специалистите от ВВС, ако досега не са го направили, да се поинтересуват как в Сирия руските бомбардировачи с неуправляеми авиобомби поразяват земни цели с висока точност." Трудно бих приел че руснаците ще започнат да разкриват на страна от НАТО своите военни разработки. СВП-24 или "специализирана изчислителна подсистема" е руският вариант за многократна употреба за точност на бомбомятането от 3 до 5 метра. Американският аналог JDAM се монтира на всяка бомба и е с единична цена от 25 000 долара. Точност на поражение, същата. При възникнала необходимост, със сигурност ще изберем американското устройство. Защото сме ларж!
анонимен на 06.12.2017 в 14:14
на мен русия не ми е враг и не вкарваите бьлгария зорлем в конфликт с русия заради интересите на сащ за повече печалба от орьжието всичко е за печалбата аз обаче не желая да умирам зара ди американците от какьв зор бьлгария се набьркваше вьв всички воини на балканите от 1878 г резултат 111 000 кв км и 7 милиона бьлгари сега пак се опитват да ни набьркат на грешната страна нашите интереси са на балканите и около черно море няма защо да се правим на велики защото никои не ни обрьща внимание
Терминатор-2/Коларов Б./о.з. на 07.12.2017 в 22:46
Светлине, няма турци в България. Има български етнос с турско самосъзнание - остатък от 5-вековното османско робство с турски господстващ етнос, с мюсулманско вероизповедание. 500 години са 4 пъти повече от 140 години... През 80-те години на 20-и век България и Турция взаимно признаха, че нямат етнически малцинства. Истинските тюрки са мелези между жълтата и бялята раси - такива са в Туркменистан, Казахстан, Киргистан, Таджикистан, уйгурите в Китай... В Турция преобладаващото население е асимилирано население от бялата раса. Така наречените турци в България са от бялата раса и са с Балканска кръв - славяно-българска. В България освен помъчени да си сменят християнската вяра с мюсулманска вяра - помаците има и потурнаци - тези, които доброволно са си сменили и езика, и вярата. Те не са турски етнос, а български етнос с променено самосъзнание - от българско - на турско.
Военен съюз на 10.12.2017 в 18:39
НИЕ НАПЪЛНО ПОКРЕПЯМЕ НАПРАВЕНИЯТ АНАЛИЗ ОТ ПОЛК.О.З.,ДОЦЕНТ,Д-Р ГЕРГИН ГЕРГИНОВ,А СЪЩО ТАКА ПРОФЕСИОНАЛНИЯТ КОМЕНТАР НА БОЙКО КОЛАРОВ, ТЕРМИНАТОР-2/О.З. ИНТЕРЕСНО, ЗАЩО ТЕЗИ ЕКСПЕРТИ НЕ СА ЧАСТ ОТ ЕКИПА НА МИНИСТЪР КАРАКАЧАНОВ. А МОЖЕ БИ -ЕКСПЕРТИ В ПАРЛАМЕНТАРНАТА КОМИСИЯТА ПО НАЦИОНАЛНА СИГУРНОСТ И ОТБРАНА?!

Напиши коментар