„Времето беше хубаво, като сега. Много легенди и митове се носят за онова време. Тогава, в началото се споменаваше (за аварията в Чернобил) като за нещо незначително. Много малка част от ръководството на страната е знаела за радиоактивния облак, който е пътувал насам. Защото противно на всичките легенди и митове за баща ми, който беше член на правителството, на 1 май бяхме в Самоков, ядохме марули – купени от пазара, пътувахме под дъжда. Въобще не сме се притеснявали за нещо. Пълни глупости са това, че са карани храни от чужбина”, разказа Луканов-младши.
Що се отнася до мита, че елитът е получават специални храни от чужбина и се е хранел в специален ресторант, Карло си спомня:„Може би някъде да го е имало, но едва ли е било практика. Имаше един специален магазин в Бояна, но никога не сме ходили да пазаруваме там. Пазарувахме си от кварталните магазини. Ресторантът в хотел „Рила” беше като стол. Всеки от състава на ЦК можеше да яде там. Там правеха и храна за вкъщи. Не знам дали храната там е била проверявана. Не сме се хранили само оттам. Не помня да е имало специални прегледи в Правителствена болница”.
Баща му не е имал по-различна информация от тази на обществото за трагедията. „Много малък кръг от висшето ръководство е знаел за проблема. Лично Тодор Живков решавал какво да се каже да или не.
"Баща ми никога не е бил от приближените на Живков. Не си спомням да имаше психоза, някои хора просто пиеха много каберне, защото извличало стронция от организма. Мисля и сега, че опасността е малко преувеличена, но обществото трябва да бъде уведомено”, каза Луканов.