- Автор: Гласове
- 10 Sep 2020
- 1735
- 2
Снимка: МЗ
„Съгласно чл. 54, ал. 1 от Закона за администрацията изпълнителната агенция, каквато е ИАЛ, е администрация към определен министър за административно обслужване на физически и юридически лица, както и за изпълнение на дейности и услуги, свързани с осигуряването на дейността на органите на държавната власт и на администрацията“, коментира Семерджиев.
По думите му от анализа на правомощията, възложени на ИАЛ, е видно, че поради промените в законодателството в областта на лекарствата през годините, тя в много малка степен осъществява вече функции, присъщи на изпълнителна агенция по смисъла на чл. 54 от Закона за администрацията.
„Характерът на функциите на ИАЛ (издаване на разрешения, регистрация и контрол) отговаря в много по-голяма степен на функциите и предназначението на държавна комисия. Според чл. 50 от Закона за администрацията държавната комисия е орган за осъществяване на контролни, регистрационни и разрешителни функции по прилагането на закон или постановление на Министерския съвет. На практика ИАЛ има статут на изпълнителна агенция по смисъла на чл. 54 от Закона за администрацията, а по същество изпълнява функции, които се осъществяват от държавна комисия по смисъла на чл. 50 от Закона за администрацията“, пише още в позицията.
„Правомощията, които се възлагат на един държавен орган и на администрацията, която го подпомага, следва да са водещи при определянето на неговия статут. Именно поради характера на нейните функции държавната комисия е колегиален орган на изпълнителната власт със специална компетентност, за разлика от директора на изпълнителната агенция“, обяснява Илко Семерджиев и продължава:
„Важността и характерът на правомощията на една държавна комисия – контролни, разрешителни и регистрационни в определена област, налагат необходимостта решенията да се вземат не еднолично, а колективно – от председателя и членовете на комисията. Едно от предимствата на колегиалните органи е начинът, по който те вземат решения – след обсъждане, при спазването на определени изисквания за кворум и мнозинство.“
Според Семерджиев този начин на формиране на решения е гаранция за вземането на балансирани решения, за избягване на злоупотребата с власт и корупция при упражняване на контролни, разрешителни или регистрационни правомощия.
„Фактическата обстановка в ИАЛ показва, че свръхконцентрацията на власт в едно лице, което години наред не желае да назначи свой заместник в разрез с Устройствения правилник на агенцията, не само че се е превърнала във фактор за еднолично и незаконосъобразно управление, но също и за отказ да докладва и да се съобразява с висшестоящ орган на власт, какъвто се явява министърът на здравеопазването. Това очевидно е причината директорът да търси „спасение“ от работодателя си чрез докладване в прокуратурата, което настоящият директор е извършвал нееднократно през годините.“
„Подобен вид „функционална приватизация“ на държавен орган и осигурената му пълна безконтролност обяснява множеството неблагоприятни ефекти върху здравната система като цяло и лекарствената политика в частност. Този факт вероятно стои и в основата на масирания натиск, упражняван върху министъра на здравеопазването от фармацевтични асоциации, фирми и други подконтролни субекти, но не само“, коментира здравният министър.
„Подобно единодействие между контролен орган и подконтролни субекти срещу ресорен министър е демонстрация на своеобразен картел на нерегламентирана власт и други ресурси“, коментира той и уточнява:
„Може би това е една от причините за силната структурна деформация в здравния бюджет на България. Известно е, че в добре управляваните здравни системи разходите за лекарства се движат обикновено в диапазона 12 – 15, максимум до 20 – 25% от общите разходи за здравеопазване.“
Семерджиев описва картината за 2016 г. в България така: „За здравноосигурителни плащания по ЗБНЗОК са били предвидени 2.8 млрд. лв., в това число за лекарства са определени 750 млн. лв., а за медицински изделия – 80 млн. лв. или общо 830 млн. лв., следователно за лечебните заведения остават 1.9 млрд. лв. В същото време общите разходи за лекарства, изделия и други лекарствени средства за 2016 г., които включват както публични, така и частни разходи, се оценяват от Quintiles IMS на 3.5 млрд. лв. Дори да се предположат над 1 млрд. лв. частни разходи за лечебна помощ, съотношението пак остава с повече от 30% превес на разходите за лекарства. Изводът е, че неефективното управление и липсата на контрол очевидно са превърнали здравната система на България в една голяма аптека.“
„В заключение – зная, че бръкнах в гнездото на осите и реакцията не закъсня. Готов съм в съда, ако въобще се стигне до там, да представя факти и доказателства, които ще разтърсят не само българското общество. Това е работата на министрите на здравеопазването – да помагат на здравната система и хората, независимо от това дали са на власт или са тенденциозно подсъдими“, завършва позицията си Илко Семерджиев.
