Румен Радев: Вапцаров надживя палачите си – и физическите, и тези от ново време

Румен Радев: Вапцаров надживя палачите си – и физическите, и тези от ново време
"Преди 76 години на Гарнизонното стрелбище в София угасна един от най-ярките поети на България", написа президентът Румен Радев в профила си във Фейсбук по повод годишнината от разстрела на поета Никола Вапцаров и неговите другари Антон Иванов, Петър Богданов, Георги Минчев, Атанас Романов и Антон Попов.

 

"Никола Вапцаров се осмели да предизвика историята от името на малкия човек, останал извън нейните празни контури. И ако днес стиховете му продължават да ни окриляват и смущават, то е, за да ни напомнят, че да хленчим не ще ни помогне. Че между нас и надеждата за утрешния ден са барикадите на живота, които единствено делата и ръцете ни могат да срутят", написа Румен Радев.

 

"Разстрелът не съкруши гласа на поета, не ни отне Вапцаровата убеденост в прогреса – технически, човешки, обществен, социален - напредък за всички, за безброя. Упованието, че дори когато животът без милост ни връзва крилата, с главите си можем да счупим ледовете, да снемем слънцето при нас. Защото вярата е също така нужна на човека, както и хлябът.

 

Оставил приживе само една стихосбирка, Никола Вапцаров доказа, че талантът не се измерва с обема на творчеството. И от дистанцията на отминалите години все по-ясно виждаме как със силата на своя стих и съвест поетът надживява палачите си – и физическите, и тези от ново време. Поклон пред паметта на Никола Вапцаров!", написа държавният глава.

 

По-рано през деня в София се състоя и възпоменателен митинг-поклонение.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Коментари

  • висок

    21 Юли 2018 19:02ч.

    Позор, президента на европейска България превъзнася един червен терорист, осъден и застрелян за противодържавна дейност и служене на чужда държава!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Мунчо

    21 Юли 2018 20:03ч.

    Висок , знаем , че мразите левите идеи , но са Ви МНОГО , А МА МНОООГО НИСКИ познанията за българската история ( ако въобще можем да говорим за познания , след като се излагате с твърдения , че Вапцаров е терорист ?????!!!!!!! ) Никола Вапцаров е разтелян от фашистко правителство за антифашистка дейност по времето на ВСВ , във времето , когато царство България е обявило война на Англия , САЩ , СССР и другите им съюзници от антихитлеристката коалиция . Твърденията Ви са позор и срам ако сте българин . Продължавайте да мразите тъпо , като всеки късен антикомунист , но не измисляйте позорна история за велики българи като Вапцаров . Отвратително е .

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Гуда

    21 Юли 2018 21:15ч.

    Споделеното от уважаваният ни президент е достойно и за него и за всички българи, без новите фанариоти от козяшката копаня.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • observer

    21 Юли 2018 22:26ч.

    По-добре седесарите да заобикалят тази тема. Има толкова по-ниски от нея.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • някой си

    21 Юли 2018 22:53ч.

    Висок, наистина висок ТЪПЪНАР! Безсрамнико, Никола Вапцаров е велика личност, изградил е своя път като поет, моряк и човек. Като не го разбираш, мълчи! Поклон пред светлата памет на Никола Вапцаров.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Гуня, га слушал що си лонгурили елинпелиновите Пижо и Пендо, га прочеле написаното от некои идиоте от сдс-фанариотите.

    22 Юли 2018 8:51ч.

    Няма начин простаците, както се вижда при коментарите, от отхвърлената от народа ни седесарщина, да не се "изтаковат на метеното"! По какъвто и да е повод! Като започнеш от идиотите от първата шайка по луканово време, щото той е техният създател и стигнеш до сегашните гниди, всички те само с "изтаковане на метреното" се проявяват. А техните главатари ги обират и унищожават всяка тяхна възможност да си изкарват прехраната по честен начин! Защото шайката от главорезите няма никакви морални, религиозни и социални задръжки и вижда във властта само извор на богатство, което да я осигури срещу глада и мизерията, която постоянно генерират, в т.ч. и за подкрепящите ги простаци от простолюдието!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Белчева

    22 Юли 2018 12:19ч.

    Когато видя някакъв простак да обикаля сайтовете и да демонстрира липса на мозъчна дейност, си мисля, че съдбата на българите в този момент е напълно заслужена. Хора прости, неграмотни, непрочели и една книга, незнаещи и непознаващи историята, с промити мозъци, предубедени и манипулирани доведоха България до това пълно опростачване на народа й !

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Амира

    22 Юли 2018 12:52ч.

    Поклон пред таланта и саможертвата на Поета Вапцаров! Нека почива в мир, нека живее вечно в народната памет! Достойна позиция на Президент Радев, респект. (Оплювателският "висок" квич демаскира нечия духовна нищета.)

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • вввв

    22 Юли 2018 14:18ч.

    Неуважаеми "висок", президентът Радев много правилно е казал в словото си, че Вапцаров е надживял /победил!!!/ и днешните си палачи и убийци. Може би да имате висок ръст, но сте абсолютно нисък и нищожен в морално, интелектуално и човешко отношение спрямо съвременните критерии за историческа правда, за патриотизъм, за обективност.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Идеалист

    22 Юли 2018 23:36ч.

    През изминалата зима постих Банско. Бях и в Къщата музей Н.Й. Вапцаров. Новата подредба на музея ни представя поета като като лирик. Моля, но той е предимно социлен и пролетарски поет. Но не се чудя, защото исорията всеки 20 години се пренаписва. Даже останах в убеждението, уредничките при предстявенето на сбирката имаха вътрешна несигурност да заобиколят истината за неговите възгледи. Може би това е компромиса, този музей да съществува - политкоректност биха рекли някой. В поезията на Вапцаров има достатъчно лирика, но основното е социлната насоченост. Замислих се върху възможността да е бил помилван, в мислите си обвиних онези, които не са го направили или способствали за това. Как ли би се почувствал, изостявйки другарите в този съдбовен час? Не би ли бил предател, слаб и страхлив? Какво ли би изпял в следващите години на победилия социализъм? Може би щеше да има съдбата на Трайчо Костов? Един Бог знае. Историята не може д се върне и по-добре... „Разстрел и след разстрела - червей. Това е толкоз просто и логично. Но в бурята ще бъдем пак със тебе, народе мой, защото се обичахме.“

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • В търсене на човешкото начало и как след извървяната Голгота от "скот в скотобойна" се става Човек с мисъл и вяра за по-добро бъдеще

    23 Юли 2018 11:18ч.

    Вапцаров може да е пример за съвременния нов човек да не гледа едностранно, а да вижда и открива вселенския човешки дух при разрешаване на вечните човешки проблеми - грях, възмездие, покаяние. Институционалните, човешките и вселенските/божиите закони се разминават, но се осмисля взаимодействието по между ни и във вътрешен план във всеки от нас в един вечен диалог. Извършва се грях, приема се отговорност да се изтърпи наказанието според институционалните закони, дава се възможност да се получи възмездие и изкупление според човешките закони и във високите човешки духовни стремления се ражда още един Човек според вселенските/божиите закони, макар и преди смъртта. Вдъхновение за живот, който започва с песен и завършва с песен. ПЕСЕН ЗА ЧОВЕКА Ние спориме двама със дама на тема: "Човекът във новото време". А дамата сопната, знаете – тропа, нервира се, даже проплаква. Залива ме с кални потоци от ропот и град от словесна атака. – Почакайте – казвам, – почакайте, нека... – Но тя ме прекъсва сърдито: – Ах, моля, запрете! Аз мразя човека. Не струва той вашта защита. Аз четох как някой насякъл с секира, насякъл сам брат си, човека. Измил се, на черква отишъл подире и... после му станало леко. – Смутено потръпнах. И стана ми тежко. Но аз понакуцвам в теория и рекох полека, без злоба, човешки, да пробвам със тази история. – Тя, случката, станала в село Могила. Бащата бил скътал пари. Синът ги подушил, вземал ги насила и после баща си затрил. Но в месец, или пък във седмица само властта го открила и... съд. Ала във съдът не потупват по рамото, а го осъждат на смърт. Отвели тогава злодея злосторен, затворили този субект. Но във затвора попаднал на хора и станал човек. Не зная с каква е закваса заквасен, не зная и как е замесен, но своята участ от книга по-ясна му станала с някаква песен. И после разправял: "Брей, как се обърках и ето ти тебе бесило. Не стига ти хлеба, залитнеш от мъка и стъпиш в погрешност на гнило. И чакаш така като скот в скотобойна, въртиш се, в очите ти – ножа. Ех, лошо, ех, лошо светът е устроен! А може, по-иначе може..." Тогава запявал той своята песен, запявал я бавно и тихо Пред него живота изплаввал чудесен – и после заспивал усмихнат... Но в коридора тихо говорят. Сетне секунда покой. Някой полека вратата отворил. – Хора. Зад тях часовой. Някой от групата, плахо и глухо, казал му: "Хайде, стани." Гледали хората тъпо и кухо сивите, влажни стени. Онзи в леглото разбрал, че живота е свършен за него, и в миг скочил, избърсал потта от челото и гледал с див поглед на бик. Но лека-полека човека се сетил – страхът е без полза, ще мре. И някак в душата му станало светло. – Да тръгнем ли? – казал. – Добре. Той тръгнал. След него те тръгнали също и чувствали някакъв хлад. Войникът си казал: "Веднъж да се свърши... Загазил си здравата, брат." Във коридора тихо говорят. Мрак се в ъглите таи. Слезнали после на двора, а горе вече зората блести. Човекът погледнал зората, в която се къпела с блясък звезда, и мислел за своята тежка, човешка, жестока, безока съдба. "Тя – моята – свърши... Ще висна обесен. Но белким се свършва със мен? Животът ще дойде по-хубав от песен, по-хубав от пролетен ден..." Споменал за песен и нещо се сетил. В очите му пламък цъфтял. Усмихнал се топло, широко и светло, отдръпнал се, после запял. Как мислите, може би тука се крие един истеричен комплекс? Мислете тъй както си щете, но вие грешите, приятелко, днес. – Човекът спокойно, тъй – дума след дума и твърдо редил песента. Онези го гледали с поглед безумен, онези го гледали с страх. Дори и затвора треперел позорно, и мрака ударил на бег. Усмихнати чули звездите отгоре и викнали: "Браво, човек!" Нататък е ясно. Въжето изкусно през шията, после смъртта. Но там в разкривените, в сините устни напирала пак песента. И тук започва развръзката, значи. Как мислиш, читателю, ти? – Тя, бедната дама, започна да плаче, започна във транс да крещи: "Ужасно! Ужасно! – Разказвате, сякаш като че там сте били!"... Какъв ти тук ужас?! – Той пеел човека. – Това е прекрасно, нали?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • socialen

    23 Юли 2018 13:59ч.

    Вапцаров е безсмъртен!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи