Снимка: БНТ, архив
Като президент нямам амбиция да превишавам своите конституционни правомощия, продължи новоизбраният президент. „Няма да допусна тяхното орязване или фактическо обезсилване. Осъзнавам ясно, че държавният глава по същество е лишен от законодателни и изпълнителни правомощия, но никоя институция сама не е способна да постигне големи национални цели. Президентската институция съсредоточава широк кръг от функции и разполага с правомощия по отношение на трите власти“, каза той и заяви, че ще използва всички възможности за насърчаване на диалога, институциите, политическите сили. По думите му не политическият монопол, а диалогът с гражданското общество са гарантът.
„Ще стимулирам обществени дебат и по важни теми и ще търся максимално съгласие при вземане на решение“, заяви Румен Радев и подчерта, че ще следи институциите да работят за дългосрочните интереси на страната.
Ще отстоявам надпартийността на институцията и ще се противопоставям решително на опитите за разделение и поляризация на обществото ни, продължи Радев. „Българската конституция отрежда на президента важни прерогативи във външната политика и сигурността. Националната сигурност е всеобхватна система. Тя започва с външната политика, коментира той и добави, че завършва с осигуряване на сигурността на страната и осигуряването на достойнството на отделни граждани.
Имаме многопартийна система, но партиите са повече от идеите за България. Това каза от парламентарната трибуна новоизбраният президент Румен Радев в първото си обръщение към народните представители и българския народ. „Държавност се гради с натрупване, бих желал да изкажа своята признателност към постигнатото от моите предшественици“, заяви той. „Всяко поколение има своите изпитания, Преходът се оказа нашият жребий. Той донесе капитални обществени промени, приета бе нова Конституция“, посочи Румен Радев. „От панорамен поглед страната е изпълнила програмата на историческия преход, но погледът е привилегия на политиците и инструмент на анализаторите. Погледът на обикновения гражданин вижда друго, свикнахме да гласуваме, но мнозина днес не виждат смисъл да го правят, примирихме се с изборните злоупотреби“, подчерта новоизбраният президент. „Отчуждението на гражданите от политическата класа е благодатна почва за популизъм“, обясни той. Според него ерозията на българската демокрация е ескалиращ проблем.
Отговорност на народните представители е да намерят решение на гражданските очаквания от референдума от 6 ноември 2016 г., убеден е новият държавен глава. „Реформата на Изборния кодекс трябва да е такава, че да не създаде повече проблеми, отколкото се опитва да реши“, изтъкна той. По думите му трябва да се повиши отговорността на народните представители пред избирателите, да се предложи на гражданите избор между личности, но да не се оставят и остави стотици хиляди българи без политическо представителство. Според него партиите ще станат още по-зависими лишени от разумно финансиране. „
Липсата на справедливост е друг структурен проблем на българското общество“, каза ген. Радев. По думите му тя е в контраста между столицата и селата, безнаказаната корупция и злоупотребата с власт. „Несправедливостта е сред основните мотиви за емиграция. Обществените очаквания са фокусирани в съдебната система, която е призвана да бъде стожер на справедливостта“, заяви новоизбраният президент. По думите му правосъдието е бавно и се шири усещане за безнаказаност. „Считам, че съдебната реформа трябва да е приоритет на следващото Народно събрание“, посочи Радев. Според него само промяна в структурата на съдебната власт не решава проблеми в правораздаването. Той посочи, че съдебната реформа не трябва обаче да се възприема като панацея за недъзите в обществото.
Сянката на несправедливостта лежи върху двете най-важни социални системи – здравеопазването и образованието, изтъкна Румен Радев. По думите му проведените реформи не са създали работещи механизми. „Шансовете на дете от големия град са несравними с тези на негов връстник от село“, коментира той. „В здравеопазването отчитаме все повече отделяни средства, но обикновеният пациент все по-често се сблъсква с доплащане“, продължи Радев. Той отчете, че българските лекари емигрират. „Системата се нуждае от строг контрол, по-малко бюрокрация, професионален морал, който да върне доверието на пациентите и мотивация, която да отвори перспектива на лекарите и медицинските сестри тук в България“, каза Румен Радев. Според него образованието трябва да съдейства за равния старт на българските деца, независимо от материалното състояние на семействата. „Резултатите са ранно отпадане и функционална неграмотност. Ниският социален статус на учителя е съществена част от проблемите в системата“, заяви Радев. Той обърна внимание и на висшето образование и посочи, че местата са повече от кандидатите.
Длъжни сме да съхраним и развием научния потенциал на България чрез стимулиране на работните връзки между студенти и учени и адекватно финансиране на научните програми, заяви още Румен Радев. „Нужни са усилията на държавата, академичната общност и бизнеса за развитието на млади хора, които да посрещат предизвикателствата на бъдещето, не само с наизустени знания а и с умения за самостоятелно творческо мислене и адаптивност“, заяви той.
„Българската наука е след недолюбваните деца на прехода. Внушението, че единствено пазарът трябва да определя нейното финансиране, е плод на невежество“, подчерта новият държавен глава. Според него собствената научна експертиза е елемент от националния суверенитет, без който поставяме страната в зависимост. „Ред научни занимания нямат непосредствена пазарна проекция, но са жизнено важни за обществото“, обясни той.
Да си българин не е участ, да си българин е чест, изтъкна още Румен Радев в първото си обръщение към нацията. „Заедно с вицепрезидента г-жа Йотова ще вложим всичките сили, за да оправдаем доверието“, добави той.