- Автор: Валентин Хаджийски
- 10 Sep 2020
- 5257
- 15
.jpg)
България е неуморен театър на абсурда. Тези потомствени номенклатурчици на всички режими хабер си нямат какво значи „Делта“, какво значи „блус“, какво „Пинк“ и какво „Флойд“. Блусът е музика и култура на онеправданите, the underdog.
Само в България може да срещне природна аномалия като проф. Генчо Дайнов – десен консерватор рокер с дълго кече и китара. По света хората с кечета са леви, а десните са с костюми и без видими татуировки. Те не похващат китари, а тояжки за голф.
Тези аномалии не могат да се нарекат другояче освен „посткомунистически“. Те са фината фракция на посткомунистическата баластра, ГЕРБ – грубата. Всичкият този трошен камък ще бъде отнесен в дерето от пороя на историята, щом се отприщи.
Кьосев се вайка за „контекста“ на Източна Европа. Самите те са „контекст“. Източна Европа отдавна е в НАТО и ЕС. Хората и там вече чувстват и мислят като мнозинството от хората в НАТО и ЕС. Никой не чувства липсата на банани и дънки, но много страдат от липса на справедливост, доходи, социални грижи, здравеопазване, вътрешна и международна законност и суверенитет.
Всички порядъчни любители на блуса, на роклегендите от 60-те години в София, както ясно се вижда и чува на видеото от концерта, са съгласни с казаното от Уотърс. То е вярно, справедливо и се споделя от голямото мнозинство българи и хора на планетата Земя, както и от повечето мислещи хора на Запад. То съвпада с това, което и аз пиша в репортажите си от Медисън авеню, дето живея (наистина в горния край) за българския читател.
Няма да го преразказвам подробно, нека всеки го чуе на записа в Ютюб, а Сашо Симов в „Поглед.инфо“ е предал достоверно в резюме на български същността му.
На власт в САЩ, Англия и ЕС са “fuckers”, които унищожават планетата и ни тласкат към война с Иран и Русия. На Запад има антируска истерия. Искаме ли ние война с Русия? Помним ли както стана през Втората световна война? Русия загуби 20 милиона свои момчета в нея. Имаме нужда тази любов, която се чувства в залата на рокконцерта, да се пренесе по целия свят.
Най-важна е реакцията на публиката. След първоначалното съвсем кратко стъписване, напълно разбираемо в оруеловска България – зер н.в. султана попържат! – хората се отпуснаха, заръкопляскаха и завикаха одобрително. Чуха се наистина и няколко откъслечни шума, които могат при желание да се изтълкуват и като неодобрителни, но те веднага бяха погълнати от вълната на одобрението.
Особено радостни станаха аплодисментите в края, когато Уотърс каза, че нямало да държи политическа реч. Това беше одобрение и за речта, и за тактичното му уточнение, че не била съвсем политическа реч и значи има място на рокконцерт. Обществото има нужда от места, дето се говори истината по авторитетен начин. Ако телевизията и църквата не са такова място, тогава театърът, или ако и той не – рокконцертите, стадионите, кръчмите, кухните.
Точно така стоят нещата и в българската общност в Ню Йорк. Миналия септември разказах как на срещата с президента Радев го питах кой е посъветвал премиера да твърди, че Русия е заплаха за националната ни сигурност и дали България има две външни политики. Настана за миг напрегнато мълчание, което се разрази в спонтанни аплодисменти, когато президентът даде правилния и явно предвкусван от мнозинството българи отговор. Не, нямаме две външни политики, не, изказването на премиера за руската опасност не е съгласувано с никого, не се основава на експертни оценки и не отговаря истината.
За разлика от четвъртия по големина български град Чикаго, българите в Ню Йорк са доста по-малкобройни и почти всички са професионалисти. Както и софийската публика на Уотърс, те не се вписват в типичния профил на българските леви и/или русофили. За свой срам българите в Ню Йорк дори гласуваха на втория кръг в 2016 г. малко повече за Цецка. Но при все това са мислещи хора, независими от грантове от западния данъкоплатец, социално чувствителни и възприемчиви към настроенията на своите по-малко привилегировани близки в България. Българите в Ню Йорк реагираха слабо на призивите на ГЕРБ за летните протести в 2013 г., и протестите в Ню Йорк бяха рехави, неубедителни и изглеждаха някак инсценирани, както и надписът „Оставка“ на концерта на Уотърс в София по същото време.
Много важно е прогресивните сили в България да се научат да създават контекст, подобен на Уотърс на концерта и на Радев на срещата в Ню Йорк, в който отделните платени или заблудени прогерберски гласове да бъдат поглъщани от грохота на нашето недоволство. България е поляризирана, светът е поляризиран. Но мнозинството все още е разделено и без глас. Търсят се сценарии за единство и за отърсване от страха. За придобиване на глас.
Свързани текстове:
http://www.glasove.com/categories/na-nov-glas/news/en-attendant-july---v-ochakvane-na-djulaq
