"Нотр Дам" е мястото, където се срещат две често скарани френски родословия - религиозното и политическото. Храмът не е спирал да живее с ритъма на траура и надеждите, на ликуването и дълбоката скръб на Републиката, като награда и последна инстанция, пише френският писател Режис Дебре във "Фигаро".

 

 

Трудно беше да не си спомним за Пол Валери, да не придадем символично значение на катастрофата. Това е тежка рана, нещо повече от посегателство към наследството, икономиката на туризма и нашите парижки обичаи. Не само за набожните души и католическата традиция, която е в затруднение. Един папа, отказал се от поста, архиепископ на Лион, осъден на затвор, високопреосвещенства, обвинени в престъпления тук и там, а сега и опожарената “Нотр Дам”: събитията приемат катастрофален обрат за Римската църква.

 

И защо да не припомним, че за Франция, посветена на Дева Мария от Луи ХIII, Мадоната е традиционна покровителка. Неслучайно Дьо Гол говори в своите “Военни мемоари” за “Мадоната със стенописи” и “Света Богородица на Франция”. Каквато и да е загубата на колективна памет, засегната е една народна и национална същност, във възловото място на гражданската общност, фактор на съгласие, а не на раздори, нулевата точка на пътищата на Франция, където успяха да се срещнат две често скарани родословия - религиозното и политическото. 

 

Повече от Реймс или Шартр, разположението в сърцето на Париж придава на столичната базилика странно патриотично звучене. Франция вече не се обявява за най-голямата дъщеря на Църквата, но ако с право сме отхвърлили съюза между Църквите и държавата, и най-светски настроеният от нас не може да отрече тази хилядолетна приемственост. В края на краищата, именно тук е чествано превземането на Бастилията по време на Революцията, а след това и богинята разум. Тук бе изпято Te Deum („В името на Бог – хвала!“) за Шарл VII и Шарл дьо Гол и отслужени погребенията на Тюрен и генерал Льоклер.

 

Тук се освещаваха и окачваха нашите знамена. Царете от Библията, над портала, бяха вандализирани, погрешно сметнати за крале на Франция. Коронацията на Наполеон беше в храма. Дори и властите на Републиката да не присъстваха на Te Deum през 1918 г., заради строгото си тълкуване на лаицизма, никой не пропусна това през 1944 година. 

 

Защото в историята ни има постоянство, което тръгва от Филип Огюст, дори от Меровингите, до нашите кратковременни агностични монарси, от ХII до ХХ век. Храмът не е спрял да живее с ритъма на траура и надеждите, на ликуването и дълбоката скръб на Републиката, като награда и последна инстанция. 

 

Обезобразено от огъня, но спасено от литературата, мястото на паметта ще остане покровителско присъствие, с Юго, разбира се, но също с Пеги, Клодел и Пруст. “Това ще убие онова”, казва архидяконът на Юго пред “Нотр Дам”. Малката печатна книга, величественото здание. Хартията, папата. Това беше през Средновековието. А ако сега хартиената книга оцелее в каменната книга?

 

Това не пречи да си зададем въпроса какво ще остане от трите летящи контрафорси, от трите купела, които бяха за Валери източникът и основата на нашата Европа: Гърция с Омир и Платон, но кой още учи старогръци в училище? Рим, с Цезар и Вергилий, но кой още реди, като младия Рембо, латински стихове? А сега християнството, с неговото здание и стрели, тайни и ритуали? В този случай нашата цивилизация ще премине от епохата на възпоменанието към епохата на археологията. Това, което напояваше, ще ни остави ли безводни? Трябва ли да търсим в подземията си онова, което ни караше да погледнем нагоре? Лоша мисъл, която трябва да прогоним от ума си.

 

Заглавието е на "Гласове"

 

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

 

 

 

Още от категорията

Силата на прошката

Силата на прошката

Нашите предци казват, че началото на мъдростта е в разбирането на думи...

6 коментар/a

Helleborus на 17.04.2019 в 15:55
Гърция, Рим, християнството, на всички коренът е един, което някои европейци изглежда не са схванали все още. Няма да кажа, че коренът е Тракия, не, че няма да бъде вярно, но коренът е Самият Божествен Логос, Когото познаваме като Сина Божи, изначално познат и като Ре, Дионисус, Озирис, Тангра и много други имена, които имат своя свещен смисъл на древната реч. Гърците и римляните възприемат от Тракия това древно познание, а не някое друго, макар да не го усвояват напълно, то е отразено в закони, право, философия и наука, митове и легенди, дори архитектура. После им е трудно да направят връзката със същото познание, идващо вече под името християнство. Мога да ги извиня, че Възкръсналият Исус е станал по-видим за света, отколкото старозаветния Дион Исус, но както е писано, при Своите Си дойде. Затова боричканията между християни, просветители и учени, възрожденци и будители, древни философи и елинистична култура е като вражда в едно и също семейство, на децата на един баща. Всички те черпят от една и съща неизчерпаема съкровищница, без да оказват нужната почит един към друг и към самото познание, от което често крадат и се боричкат за титли и за първенство. Може би е дошло време за поредния етап на просвещението, когато тези ще се разберат взаимно и ще почетат Източника. Може би ще открият в другия липсващото им и ще спрат да се считат за някакви откриватели, чиято цел е да изличат старото, да рушат и отричат всичко преди себе си, за да докажат собственото си величие. Може би ще прозрат до самото начало и това ще им открие и ясен път напред.
име на 17.04.2019 в 20:22
винаги е имало инциденти в историята . никой не е застрахован. тия ореваха света. запретват ръкави и почват работа.
Капитан Кук на 18.04.2019 в 09:09
Бла-бла-бла! Кажете си, че ви ислямизират, а вие не смеете да шукнете. Много сложно да се види и разбере, няма що.
Мунчо Мънчев - Сливата на 19.04.2019 в 09:57
Поредният бивщ краен левичар и съратник на Че Гевара, отдавна преквалифицирал се на краен либерал, сега се опитва да прави патриотични внушения...
Helleborus на 19.04.2019 в 13:06
Само че това не е просто инцидент, някой е избрал това да се случи в навечерието на Възкресение. Или това е подпалвач или ако тази теза се отхвърли, това е пръста на Провидението. И в двата случая Франция има за какво да се замисли, особено във втория. Не случайно в навечерието на християнски празници стават инциденти. Включително у нас.
Капитан Кук на 18.04.2019 в 09:09 на 19.04.2019 в 15:51
Ах ах ! Страната с най-много джамиии в ЕС ! Страната в която има официална турска партия ! Трета сила и пълна и с предатели с български имена ! Страната в която в 1/4 от територията минаретата вият по 5 пъти на ден и не смеете да мъкнете ! Страната в която има милион и кусур роми и все повече от тях приемат исляма ! Страната където по шосета и магистрали през километър пише на турски "кашар" ! Страната ,чийто пожизнен премиер провежда съвместни заседания на МС с този на Тузрция... Та поданици на този "турски кенеф" според една арт пластика на чешки творец , седнал да говори на французите за "ислямизират ви" !

Напиши коментар