"Пустиняци": Филм за българското село днес - с премиера утре

"Пустиняци": Филм за българското село днес - с премиера утре
"Пустиняци" - отличеният с почетен диплом в Документалния конкурс на 21-ия София Филм Фест, ще има своята премиера пред широката публика утре, 29 март, от 20:00 часа в Дом на киното. 

 

Филмът показва действителността на българското село. За него режисьорът Цветан Драгнев споделя: „Искахме да направим филм за провинцията, ама тая дълбоката, дето много-много не я показват.

 

С две думи – кметът, братовчедите му, собственикът на селския магазин и местният арендатор да не участват във филма. Не защото са лоши хора, а защото не са оцеляващи, не са баш пустиняци.

 

Намерихме много интересни и колоритни хора. Част от тях не влязоха във филма, просто нямаше място. Имаше един овчар, който казваше, че има само 99 билки в света и те са около селото. Знаеше ги поименно. Англичанин строеше сам дървена малка къща и благославяше България. А един мъж почти беше изпълнил мечтата си да има соц автобус „Чавдар”. Беше го паркирал пред къщата си, но нямаше пари за акумулатори, за да го подкара. Онова, което ни впечатли и мисля че го има и във филма, е тяхната своеобразна духовност и мъдрост. Както казват те самите - цепеняци са.”

 

А действителността на българското село е тази: на малката запустяла гара влакът спира само заради разписанието. Гара без вяра и бъдеще. Никой не слиза и никой не се качва. На гарата живее семейството на пенсиониран стрелочник.

 

В близкото село поети копаят гробове. Прожекционист си спомня за пълни киносалони. Стар дядо търси любовната круша. Овчар мечтае за сладолед в ресторант. Фелдшер философ се грижи за възрастна самотна жена.

 

Дванайсет пустиняци говорят за живота в най-бедния район на Европейския съюз – Северозападна България.

 

Това е филм-мозайка, съставена от портрети от живота на селата в България, изповед на малките хора за големите неща – кравите, живота, вярата, смъртта, ползата от кучетата и мишките и нуждата от руси сервитьорки, Жан-Пол Сартр и екзистенциализма, речния риболов, старите врачки и вятъра.

 

 

Коментари

Напиши коментар

Откажи