Промяна на пола на деца: “транс” мода, която тласка света към пропаст

Промяна на пола на деца: “транс” мода, която тласка света към пропаст
"Документалният филм “Транс децата: Време е да се говори” (Trans Kids: It’s Time to Talk), създаден от психотерапевтката Стела О’Мали и излъчен в Обединеното кралство през ноември 2018 г. от Канал 4, представя трогателното свидетелство на една майка, попаднала в този капан: как би могла да бъде трансфобичната мащеха, противопоставяща се на “прехода”, който дъщеря ѝ иска и която британската здравна система предлага? Но същевременно тя си представя своето дете, което по-късно може да съжалява за трансформацията си и да я упреква, че се е съгласила: “Няма ли Мат да ни каже, когато стане на 25 г.: “Но аз бях дете! Бях на 11 години! Защо направихте това с мен? Не ми позволявахте да ям шоколад, да правя това или онова, защо решихте да ми дадете инхибитори за блокиране на пубертета?”. Тя има право да си задава този въпрос: определен брой хора години по-късно съжаляват за своя “избор” и искат да се върнат към първоначалния си пол - “да извършат обратния преход”. Въпреки това, да се говори за трудностите, които срещат транссексуалните хора след своя “преход”, е почти невъзможно - това би означавало да се налива вода в мелницата на трансфобите. Когато Джеймс Каспиан, психотерапевт, придружил много младежи по време на “прехода” им, пожелал да проведе проучване сред онези, които по-късно съжаляват, че са тръгнали по този път, Университетът Бат Спа отхвърлил проекта с мотива, че е “потенциално политически некоректен” и би могъл да навреди на репутацията на университета в социалните мрежи. Един университет трябва да бъде на страната на прогреса, а прогресът е гарантираното щастие в “прехода”.

 

Оливие Рей (вляво) и Жан-Франсоа Бронщайн

 

През последните седмици, покрай “аферата Мацнеф”, си задаваме въпроса: как през 70-те и 80-те г. на ХХ век сме могли да бъдем толкова благосклонни към възрастни, които претендират за сексуални отношения с деца или много млади юноши? Въпрос най-малкото двусмислен. Наистина е невярно да се твърди, че през 70-те и 80-те г. “сме били” особено благосклонни в това отношение. Едно малцинство, което претендираше, че въплъщава прогреса и усета за история, намираше това за много хубаво и смяташе всички, които не мислят като него, за жалки, задръстени типове, мухлясали реакционери. 

 

Бернар Кушнер (съосновател на "Лекари без граници", бивш френски министър и евродепутат, бел.ред.), на видно място в престижния списък на подписалите една петиция през 1977 г., защитаваше правото на сексуални отношения с деца,

 

позовавайки се на атмосферата на епохата: “Друго време, други нрави. Периодът беше глупаво разпуснат, позволяващ”.

 

Периодът поема отговорността за тази грешка. Ако населението е било толкова разпуснато и позволяващо (така лишено от “общо благоприличие”), нямаше да има нужда от петиция, за да го накарат да приеме това, което в мнозинството си отхвърляше. Кушнер би трябвало да каже: ограничената среда, към която аз принадлежах и която в битката си срещу “моралния ред” поучаваше Франция, беше “глупаво разпусната, позволяваща”.

 

Има нещо още по-сериозно. Тези, които днес се наричат “прогресисти”, са първите, които се възмущават от миналите грешки. Много от тях дори са старателни популяризатори или доброжелателни привърженици на безпрецедентното насилие над деца. Така, например, 

 

с новото чудо: деца, сертифицирани без баща от държавата. 

 

Осакатено родословие, организирано от държавната власт: жената има право да има дете без мъж, но “няма право на детето да има баща по всяко време” (изявление на депутата Жан-Луи Турен, докладчик по законопроекта за биоетика, по време на изслушванията на парламентарната комисия на 11 септември 2019 г.). 

 

Очевидно няма да закъснеят и децата без майка - “сурогатното майчинство” е напът.

 

Гореспоменатите деца ще са доста неблагодарни, ако се оплакват: не само, че ще дойдат на бял свят с минимално качество, гарантирано от подбора на гамети и предимплантационната диагностика, но, нещо повече, 

 

ще могат да променят пола си, ако този, който им е “определен” по рождение, не им допада. 

 

Половата разлика впрочем не е незначителна: тъй като човечеството е съставено от мъже и жени, никой не може да претендира, че сам по себе си въплъщава човечеството. Сексуализацията опровергава фантазма за всемогъществото и личната завършеност, тя вписва предел във всеки един. Разбираме, че сблъскването на детето с половата разлика може да породи затруднения. И дори, в някои случаи, големи затруднения. Родителите, възрастните, институциите трябва да помогнат възможно най-добре на децата да ги преодолеят. 

 

Но отскоро се зароди друга идея: да се предложи на всеки човек, недоволен от пола си, да го смени. И то от все по-ранна възраст.

 

Така в САЩ, Великобритания и Северна Европа може, ако родителите са съгласни, на едно 12-годишно дете с “джендър дисфория” да бъде предложено лечение за “блокиране на пубертета” - време, за да помисли. След това, на 15 или 16 г., подрастващият, който всъщност е останал дете, може по собствена инициатива, ако все още е решен да промени пола си, да започне “преход”, направляван от хормони, с до голяма степен необратими последствия (без да е известно дали такова лечение, което трябва да продължи цял живот, няма да има вредно въздействие върху здравето), и евентуално да мине през операция, след като навърши 18 години.

 

В действителност се оказва, че в почти всички случаи “блокирането на пубертета” е последвано от “преход”. Което е логично: възпрепятствайки съзряването на тялото, лечението пречи и на съзряването на мисълта - твърди, че дава време за размисъл, но само замразява ситуацията до навършване на законната възраст, когато “преходът” може да завърши. С други думи, 

 

по волята на едно дете на 11 или 12 г. се инициира процес по промяна на пола му. 

 

Нека го сравним със строгостта, с която днес осъждаме сексуалните отношение на възрастни с деца или  подрастващи. Дори когато тези отношения са “по съгласие”, законът смята, че децата или подрастващите са твърде млади, за да може въпросното “съгласие”, когато то съществува, да разреши на възрастния да има сексуални отношения с тях. Но тогава какво да мислим за хората, които приемат желанието на деца на същата възраст, или още по-малки, да променят пола си и смятат, че е уместно да им осигурят подходящото лечение? Твърде млади, за да дават съгласието си за сексуални отношения с възрастен, но достатъчно зрели, за да решат да тръгнат по пътя на “преход” от единия пол към другия? 

 

Засега лекарите и администрацията на здравното министерство във Франция остават на практика по-благоразумни, отколкото в Америка и Северна Европа. Можем да сме сигурни обаче, че критиците на “френското изоставане” ще поискат бързо да настигнем практиката на “най-напредналите” страни. Във Великобритания е зрелищно увеличаването на случаите, лекувани чрез националната здравна система на Службата за развитие на половата идентичност (Gender Identity Development Service (GIDS): 

 

от 97 случая през 2009-2010 г. на 2590 през 2017-2018 г. - и списъкът с чакащи не спира да расте под наплива на молби. 

 

Видеоклипове в интернет са натоварени с рекламата сред децата и родителите все по-малко се съпротивляват, тъй като тяхното послание е, че добрите родители са родители, които ги “придружават”. 

 

Филмите го показват, телевизията също.

 

Едно дете в САЩ, Джаз Дженингс, показа “прехода” си от момче в момиче в телевизионното риалити “Аз съм Джаз” на канал TLC (The Learning Channel), който го показва в семейството, сред приятели, на училище. Първият сезон бе излъчен през 2015 г., петият,  разпространен в началото на 2019 г., последва Джаз дори в клиниката, където бе извършена операцията за “потвърждаване на пола”. Когато Джаз бе едва на 7 г., родителите му създадоха фондацията TransKids Purple Rainbow, която подкрепя млади трансджендъри. Ето родители, които са дадени за пример. Тези, които биха постъпили другояче, ще бъдат чудовища - по-лоши от Тенардие, които, колкото и да са зли, вероятно не биха се противопоставили Козет да стане Никола. 

 

Документалният филм “Транс децата: Време е да се говори” (Trans Kids: It’s Time to Talk),

 

създаден от психотерапевтката Стела О’Мали и излъчен в Обединеното кралство през ноември 2018 г. от Канал 4, представя трогателното свидетелство на една майка, попаднала в този капан: как би могла да бъде трансфобичната мащеха, противопоставяща се на “прехода”, който дъщеря ѝ иска и която британската здравна система предлага? Но същевременно тя си представя своето дете, което по-късно може да съжалява за трансформацията си и да я упреква, че се е съгласила: “Няма ли Мат да ни каже, когато стане на 25 г.: “Но аз бях дете! Бях на 11 години! Защо направихте това с мен? Не ми позволявахте да ям шоколад, да правя това или онова, защо решихте да ми дадете инхибитори за блокиране на пубертета?”.

 

Тя има право да си задава този въпрос: определен брой хора години по-късно съжаляват за своя “избор” и искат да се върнат към първоначалния си пол - “да извършат обратния преход”. Въпреки това, да се говори за трудностите, които срещат транссексуалните хора след своя “преход”, е почти невъзможно - това би означавало да се налива вода в мелницата на трансфобите. Когато Джеймс Каспиан, психотерапевт, придружил много младежи по време на “прехода” им, пожелал да проведе проучване сред онези, които по-късно съжаляват, че са тръгнали по този път, Университетът Бат Спа отхвърлил проекта с мотива, че е 

 

“потенциално политически некоректен” 

 

и би могъл да навреди на репутацията на университета в социалните мрежи. Един университет трябва да бъде на страната на прогреса, а прогресът е гарантираното щастие в “прехода”.

 

За Стела О’Мали имало много лични причини да направи документалния филм за “транс” децата. Родена през 70-те г. на ХХ век в Дъблин, тя изживяла детството си, чувствайки се момче. Когато дошъл пубертетът, настъпила трагедия: промяната на тялото ѝ опровергала всичко, което искала и твърдяла, че е. Тази трагедия обаче била преход. От дистанцията на времето Стела О’Мали констатира: “Излязох от него жена и съм щастлива, че съм жена. Омъжена съм и имам две деца, които обичам, и не мога да разпозная онова момченце, което бях”.

 

Хаотични времена

 

Със сигурност, еволюцията невинаги е толкова благоприятна. Все пак през повечето време преди съществуването на “лечения” редките случаи на “джендър дисфория” бяха временни състояния, които изчезваха при прехода към зряла възраст. Без съмнение би било добре да имаме предвид и това: феминистката историчка Камил Палия обвинява “трансджендърните пропагандисти” в “злоупотреба с деца” и заявява, че “родителите не би трябвало да правят това с децата си” (интервю по Бразилското радио и телевизия Roda Viva Internacional, 22 октомври 2015 г.). 

 

Стела О’Мали оценява какъв късмет е имала: “Ако се бях родила 35 г. по-късно, сигурна съм, че щях да бъда детето, което влиза в интернет, избира да се подложи на хормонално лечение и да направи прехода, сигурна съм в това”. Тя смята, че повечето деца, които преминават през преход, грешат, така както и тя самата би сгрешила: “Заблуждават ги. Мисля, че те са объркани и смятам, че ги заблуждават”.

 

В хаотичните времена, в които навлязохме, стана много трудно да проектираме няколко десетилетия напред в бъдещето. Ако настъпи крах, както някои предричат, хората ще си спомнят с недоверие сред развалините за 

 

тази “транс” мода, тласнала света до ръба на пропастта.

 

Ако траекторията продължи още малко, “прогресистите” през 2050 г. ще бъдат озадачени, че през 2020 г. е могло да изглежда прогресивно да се предложи “преход” от единия пол към другия на много млади създания - по същия начин, по който прогресистите от 2020 г. са озадачени от свободната сексуалност с много млади създания, която е било “тенденция” да се превъзнася няколко десетилетия по-рано. Тези, които днес окуражават или просто приемат ранните “преходи”, тогава ще кажат: такъв беше периодът. Но не, не периодът беше такъв, а те самите.

 

Оливие Рей е френски математик и философ, преподавател в Сорбоната. Автор на множество есета и два романа. Последната му книга е “Измама и нещастие на трансхуманизма” (Leurre et malheur du transhumanisme, 2019).

Жан-Франсоа Бронщайн е професор по философия, специалист по история и философия на биологичните, медицинските и хуманитарните науки. Автор и съавтор на десетки трудове, сред които забележителното есе “Философията полудя. Родът, животното, смъртта” (La Philosophie devenue folle. Le genre, l’animal, la mort, 2019), за трите съвременни дебата за джендъра, правата на животните и евтаназията.

Заглавието е на "Гласове". Оригиналното заглавие е: «Changement de sexe pour les mineurs: l’emballement de la logique des droits»

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

 

 

 

 

 

Коментари

  • отвратен

    25 Фев 2020 17:53ч.

    Нима това безумие се приема за нормално и се толерира? Светът е побъркан и нищо добро не ни чака!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Ад!

    25 Фев 2020 18:31ч.

    Ебаните им ценности! Затова белите ни деца ги обявяват за болни и уж никой не искал тук да ги осинови и ги пращат на запад. Търговия! Жестока търговия!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Нима това безумие се приема за нормално и се толерира?

    25 Фев 2020 19:56ч.

    От текста разбираме, че се и рекламира!!! Това върховно престъпление спрямо децата, Природата/Бога!!!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Helleborus

    25 Фев 2020 20:05ч.

    "Нима това безумие се приема за нормално и се толерира?" Да, от всички леви партии. Социалисти, Алде, зелените и др. Същите, които искат безплатно образование, грижа за младите и много социални помощи. Може би уважаемите коментиращи най-накрая ще направят връзка между двете. Понеже не може една сила едновременно да те руши и да ти помага. От едно и също място не текат сладка и солена вода.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Капитан Кук

    25 Фев 2020 21:14ч.

    "Такъв беше периодът". Или: "Такива бяха времената".

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Жорж Санд

    25 Фев 2020 21:36ч.

    Епоха, период, време, времена, виждаме различна темпоралност в текста. Въпрос на артикулираност на изказа. Да уважим авторите за семантичния избор.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Отговорен

    25 Фев 2020 23:50ч.

    Не мисля че е удачно да се рационализира този абсурд през леви, десни, религии и т.н. Хубаво е да се вслушаме в човещината, в човешкото. После нещата си идват на мястото.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Ако вярваме на някои капацитети,

    26 Фев 2020 3:55ч.

    Джордж Сорос е комунист щом финансира AntiFa (Мир и светлина на душите на Никола Йонков Вапцаров, Христо Кърпачев и останалите жертви на истинския фашизъм, все леви хора! Дано да ми простят това кощунство!)

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Ни а това безумие е разпространено като епидемия?

    26 Фев 2020 7:57ч.

    Не, но целта на подобни публикации е да оставят подобни впечатления в масите. Западът трябва да бъде представен като ад. Нарича се хибридна война.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • сатаниши

    26 Фев 2020 9:19ч.

    Парламентът на Словакия почти единодушно отхвърли ратификацията на Истанбулската конвенция. Честито!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Helleborus на 25.02.2020 в 20:05

    26 Фев 2020 9:21ч.

    Това са преди всичко европейски (ЕС) измишльотини, дето се опитват да ни ги пробутат насила. Такава нравствена карикатура представлява вашият любим троцкистки евроколхоз.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Helleborus

    26 Фев 2020 19:17ч.

    на 25.02.2020 в 23:50 Вижте, колкото и Путин да се дистанцира от тези среди, това е дух и самите руснаци отдавна са заквасени с него. Проституция, порнография (която в днешно време включва всички крайности), това е разпространено и там. Разбира се, ние се мъчим да не позволим легализирането на тези практики у нас, по нашите земи, но нима мислите, че когато поколенията се превъртят, няма да се случи? Западните общества са виновни дотолкова, че са облъчвани няколко поколения преди нас от тази помия. Кой ходи на парадите днес в България, малки деца, ученици. Тези малки деца, ще станат родители и само след няколко поколения България няма да се различава по нищо от онези промити мозъци. Така че аз не обвинявам Западна Европа, защото в демокрацията изобщо не е задължително всички да се поддадат на заразата, стигат и малък брой, които си търсят правата. Каквито хора ще има и у нас. Затова най-голяма вина имат онези, които провеждат този ужас като политика и които притискат обществата, които правят законите. И няма как да не насочим светлината към левите партии и тяхната дейност. Те с всичкия си авторитет и власт прокарват това нещо и отлично знаят какво правят, отговорност ще им се търси. Лявото не е било винаги такова и целта ми не е да го заклеймявам. Има християнски ценности, които са леви, ако приемем, че лявото търси да защити правата на по-слабите, по-бедните, работещите, да търси справедливост. Но то се е отклонило от тези ценности и същите леви, които са измислили теорията на комунизма, които са го въвели тук, са въвеждали онова там, идеологията е обща. Дори днес прослойките, които стоят зад феминизма и джендъризма твърдят, че той не може да е пълен, без марксизма. Идеологията има по-дълбоки намерения от просто да извратят сексуално населението и засяга всички измерения на битието. Така че защо хората, които гласуват в ляво, да си затварят очите за това. Не е ли по-добре да изискват промяна?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Идеалист

    26 Фев 2020 20:37ч.

    Тази политика се насажда от хора, които поставят собственото си его и удоволствие над всико, нямат респект от нищо и мислят, че са богове. Всъщност са извратеняци. Докторите, които извършват тези трансформации, не се различат по нищо от д-р Менгеле. Алчни до до безобразие. Заслужават да бъдат обесени надолу с главите, за да чувстват, че умират. Тези политики, които се натрапват с Джендър идеологията, колкото и да ми се искам да вярвам , че появята на новият коронавирус е естествена еволюция в природата, ме кара да се съмнявам дали не е дело на хора със сатанински морал. Сатанистите не са леви и десни, те просто са антихуманисти.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Големи обобщения от епизодични случки, броящи се на пръсти

    27 Фев 2020 9:49ч.

    Извращения е имало винаги, просто сега медицината напредна и на извратеняците се предоставят нови възможности. А безкрупулни медици са готови на всичко за пари.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Helleborus

    27 Фев 2020 12:15ч.

    26.02.2020 в 20:37 Така е и левите и десните имат грехове, просто са леко различни. И хората, за които говориш, са по-скоро жертви. Така, както един нарокман е жертва (макар и да е безволев и безхарактерен), но е жертва, така и хора, които са постоянно зарибявани с разврат, порнография и феминизъм (с всички сили на киноиндустрия и медии) са в някакъв смисъл жертви. Хората имат различна вина, най-голяма вина имат онези, които не просто развращават хората, а които знаят защо го правят и какво им причиняват и които имат цялостна визия за света и преследват определени цели. Така те изливат мръсотия във всяка една сфера на познанието, малко тук, малко там, корумпират и науката и икономическата теория и социалните науки и като цяло мисленето. В апокалипсис се казва, как водите се вгорчават и не стават вече за пиене, а водата е преобраз на чистото Слово. Така че истината е почти недостижима днес, освен от един извор. Но вината на хората не е една и съща.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи