Радев и Цацаров оспориха в КС закона за частната охранителна дейност

Според главния прокурор с този закон за пръв път като нов вид охранителна дейност е предвидена охраната на урбанизирана територия - селищната територия, обхваната от границите на населеното място или селищното образувание, определени с устройствен план, без да се включва землището, съобщиха от пресцентъра на институцията. Уредбата в закона, свързана с охраната на урбанизирани територии, регламентира същността и начина на осъществяване, сключването на договори за охрана и обособяване на екипи за реализирането на тази охрана.

Според главния прокурор с въвеждане на частна дейност за охрана на урбанизирани територии се нарушава конституционно предвидената компетентност на Министерския съвет да осигурява обществения ред. Наред с това недопустимо се прехвърлят правомощия на държавата, реализирани от МС и конкретно от Министерството на вътрешните работи по опазване на обществения ред и националната сигурност, като тези правомощия се възлагат на търговци.

Предвидената възможност за сключване на договор за охрана на урбанизирана територия от кмета на общината ще постави гражданите в положение на зависимост от неговата воля дали, доколко и чрез кого да се осъществява частна охранителна дейност в съответното населено място. Това на практика обективно ограничава възможността на държавните органи по конституция, съобразно техните законови задължения, да гарантират обществения ред, пише в съобщението на прокуратурата.

Допълнителни усложнения, според Цацаров, биха могли да се очакват, ако гражданите реализират правото си сами да договарят извършването на различни видове частна охранителна дейност, свързани с личната им неприкосновеност и неприкосновеността на тяхното имущество, намиращи се в обхвата на същата урбанизирана територия. Още повече и сега съществува възможност по Закона за МВР да се изграждат звена "Общинска полиция" за опазване на обществения ред, охраната на обекти и т.н., които функционират при ясна законова уредба.

В искането се сочи още, че с атакуваните разпоредби на законово ниво се позволява неограничено въздействие от страна на частни охранители върху живота в населените места, независимо дали се касае за извършване на действия, засягащи личния живот и имущество, упражняването на политически права, икономически дейности или други. Създава се непропорционална, и затова недопустима, зависимост на поддържането на обществения ред в населените места от преценката и активността на частно правни субекти, а не от предвидените по конституция и съответните закони държавни органи.

Малко по-късно и президентът Румен Радев сезира Конституционния съд с искане за установяване на противоконституционност на разпоредбите на чл. 5, ал. 1, т. 6, чл. 27, чл. 28, чл. 29 и § 1, т. 2 , както и на свързаната с тях разпоредба на § 1, т. 5 от Закона за частната охранителна дейност (ЧЗОД) (обн. ДВ. бр.10 от 30 януари 2018 г.), които регламентират охраната на урбанизирани територии като вид частна охранителна дейност. Според изложените от държавния глава мотиви, посочените разпоредби противоречат на чл. 4, ал. 1, чл. 7, чл. 8, чл. 105, ал. 2, чл. 143, ал. 3 от Конституцията.


В мотивите си президентът посочва, че общественият ред е ценност, която крепи целостта на обществото и дейностите по опазването му трябва да съответстват на нормите на Конституцията и законите, а те поверяват опазването му върху определени органи на публичната власт. „Държавата няма право да абдикира от грижата за сигурността и спокойствието на хората в населените места, вкл. в т.нар. урбанизирани територии. Възможността, която дава ЧЗОД на търговски дружества да извършват действия по охрана на урбанизирани територии, по същество е отказ от страна на държавата чрез нейните изпълнителни органи да осъществява възложените функции по охрана на обществения ред“, посочва Румен Радев в обръщението си към Конституционния съд.


Конституцията натоварва с функции за осигуряването на общественото спокойствие и обществената безопасност изрично Министерския съвет и областния управител, а осигуряването на обществения ред е част от ръководенето и осъществяването на вътрешната политика на страната, напомня държавният глава.


Президентът посочва още, че в обновения ЗЧОД не е поставено изискване служителите, които се грижат за опазването на обществения ред, независимо от длъжността, която заемат, да са политически неутрални и да се ръководят единствено от закона. Такова изискване въвеждат чл. 116, ал. 1 от Конституцията, чл. 9 ал. 1 от Закона за политическите партии и чл. 146, ал. 3 от Закона за МВР. „Министерството на вътрешните работи е строго йерархична структура с присъщата й субординация, отчетност и контрол. Поверяването на функции по опазване на обществения ред на частноправни субекти, спрямо които са неприложими посочените принципи, поражда риск при осъществяване на тази дейност“, посочва още държавният глава в мотивите си.


Между аргументите на президента за сезирането на Конституционния съд са и липсата на специфични изисквания и конкретика относно патрулирането и комплекса специфични дейности, които ще бъдат прилагани за защита на имуществото и населението в урбанизираните територии, както и ограничаването на конституционната защита, която получават гражданите под формата на отговорност на държавата за вредите, причинени от собствените ? органи и лица, поставяйки охраната на урбанизираните територии във формата на частната охранителна дейност.