60 млн. лв. са необходими на туристическия бранш за управление на процесите в туризма и за реклама. Това заяви Поли Карастоянова от Националния борд по туризъм (НБТ) на среща, домакинствана от зам.-министър Бранимир Ботев и в компанията на председателя на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) Благой Рагин. Сумата представлява 1 процент от официално декларираните годишни приходи в сектора. Според играчите в този бранш обаче на светло излизат около 40 на сто от реалните приходи.
Представяме тракийски артефакти в Лувъра

По думите на Поли Карастоянова 60-те милиона са нужни за цялостната дейност в туризма, която включва както маркетинга и рекламата, така и въвеждане на нови и успешни модели на управление в сектора и обучение на експертите. От бранша упорито си искат пълната сума от 10 млн. лв. за реклама на туризма, гласувана от кабинета на 17 май. Засега обаче са договорени 7,75 млн.лв. 

Сумата от 18 млн. лв. по Оперативна програма „Регионално развитие“ (ОПРР) е 18 млн. лв., разхвърляна през всичките години на оперативната програма. С такива пари бе изработено и новото туристическо лого на страната, което след серия скандали, потъна в пълно забвение. Експертите не коментираха на базата на какво да бъдат осигурени исканите пари за реклама, след като не е ясно на какъв принцип държавата се рекламира и кой и как определя тези акценти.

С приемането на Закона за туризма от предишния кабинет бе нужно да бъдат разписани 13 наредби. Страната трябваше да бъде разделена на туристически региони, за да може парите за реклама да се планират спрямо това какво всеки регион може да предложи, да се търсят начини за обединение на техните пакетни предложения. Такива наредби обаче не съществуват. 

За сметка на това е предвидена нова рекламна кампания по световните ТВ канали Euro Sport, Euro News, National Geographic и Discovery, на стойност около 5 млн. лв. Клиповете ще бъдат излъчени на три самостоятелни серии. Отделно Бранимир Ботев акцентира върху договора с британската ВВС, която по време на преговорите е приела, че не става дума за продажба на рекламно време, а за партньорство с българската страна. Така от исканата от телевизията сума от 1,5 млн. евро, след едногодишни преговори, спотовете, посветени на България са увеличени с 50 на сто спрямо първоначалното предложение, а освен това ще получим и допълнителни клипове, в които известни хора ще обясняват защо е хубаво страната ни да бъде посетена. Ботев посочи като пример тенисиста Григор Димитров.

Когато обаче при предишна подобна туристическа кампания бе направен опит това да стори футболиста Бербатов се оказа, че той няма свободата да рекламира дори страната си. Напълно невъзможна се оказа и мечтата ни Котоошу да е рекламното лице на българското кисело мляко и респективно – на туризма. Затова решението за правото на Гришо да говори рекламно за България е в ръцете на рекламодателите с които той вече е подписал договор. Не е ясен и резултатът за самия туризъм в резултат на международните телевизионни кампании.

Докато България търси още и още нови туристи, които да попълват растящата леглова база предимно по Черноморието, Хърватска влезе в световната класация на TripAdvasor с един от десетте най-красиви пясъчни плажа в света.  

Тъй като най-често реакцията на чужденците е, че така или иначе не знаят нищо за България, постигане на по-висока разпознаваемост е основното, на което се надяваме от присъствието си в световните ТВ канали. 

Според зам.-министъра и експертите, за 2015 г. 

нужният бюджет за реклама на туризма би трябвало да е около 28 млн. лв. 

Тогава предстои страната ни за първи път да се представи с изложение за тракийското ни наследство в Лувъра в Париж.

Поли Карастоянова коментира, че ако кампанията в тази насока не започне веднага, ако не бъде направено най-доброто, с което да пленим френската публика, да вдъхновим посетителите на Лувъра да посещават и нашата експозиция, изложението ще се превърне в пропиляна възможност. По думите й, нужен е отделен бюджет за това. От добро представяне в Париж зависи насочването на потока на заинтересувани от културно-исторически туризъм към страната ни. 

На въпроса на „Гласове“, как министерството ще допринесе за де-архаизирането на българските музеи, чието оформление, осветление и цялостно представяне не е помръднало от 50-те г. на миналия век, зам.-министърът призна, че това е проблем на Културното министерство. Той коментира, че музеите и в околните на България държави са много по-напреднали в своето представяне, но у нас това все още не е предвидено да се случи. Дребните изключения с примери от Габрово и Велко Търново обаче били обещаващи. 

На фона на все по-мащабни спектакли-възстановки в напредналите в туристическо отношение държави, само преди ден в Пловдив президентът Плевнелиев откри мултимедиен комплекс, където хората да гледат историческа анимация. Придобивката е нова за града, но отново е извън модерните исторически атракциони, които залагат на оживяване на историята. 

Бранимир Ботев отказа да се чувства отговорен 

за туристически обекти, които не са под шапката на неговото ведомство. Затова фактът, че на двореца в Балчик туристите плащат по две такси, защото собствеността е разделена между спорещи страни, не била проблем на икономическото ведомство. На въпрос за постигането на неудовлетвореност и яд у туристите, които не трябва да знаят каквото и да било за собственостите на обектите, той поиска да му бъде зададен въпрос по който е компетентен. 

Оказа се също, че работната група, която трябваше да избере културно-исторически атракциони с национално значение в чието благоустрояване да бъдат вложени средства, всъщност не е посочила никакви обекти. 

Медиите – ахилесовата пета на черноморските наводнения

Ботев обвини български медии за разпространяването на неверни слухове за състоянието на черноморските курорти в резултат на дъждовете и наводненията там. Нито дума не бе спомената, че докато министерството изпращаше официална информация, че на Северното Черноморие всичко е нормално и проблемите са единствено във варненския квартал Аспарухово, туристи бяха изваждани от килнат хотел на Албена с военнни хеликоптери, а други бяха транспортирани като военни бегълци със специализирана техника. Наводненията по Южното Черноморие показаха, че канализация по курортите просто не съществува, а на офицерския плаж беше открита ешерихия коли. 

Зам.-министърът обаче подчерта, че групов отлив досега не е регистриран. Отчетът сочи, че е издадена 300-хилядната виза за руснаци и 100-хилядната за украинци. Факт е обаче, че около 300 хиляди руснаци вече притежават имоти по Черноморието ни и все по-голяма част от визите са за лични гости на тези собственици. От гледна точка на икономиката това е добра новина, защото тези хора, наместо да са на хранилките на хотелите на базата на all inclusive, трябва да харчат по магазините, ресторантите, за атракции, за плаж и т.н.

За хотелиерите, които не са включени в големите договорени пакети на туроператорите обаче сезонът не е добър, а най-засегнати са собствениците на трета и четвърта линия, които свалят цените до недопустими ниски нива за м. юли, коментира Бранимир Ботев. 

Още от категорията

Напиши коментар