В днешния ден християните възпоменават радостното за всички събитие: Ангел Божий донесъл на Дева Мария вест за скорошното явяване на отдавна очаквания Спасител.

 

Православната църква чества празника Благовещение (блага вест). На този светъл празник се възпоменава едно от най-радостните събития в историята на изкуплението на човечеството от греха, от злото. Празникът е утвърден от Православната църква през VII век. Според Библията на този ден Архангел Гавраил донася на Дева Мария благата вест, че тя ще роди Спасителя на човечеството, сина Божий Иисус Христос.

 

Нека си припомним какво благовествува св. Лука, който по-подробно от другите евангелисти описва събитията, предшествували рождението на Иисус Христос.

 

В шестия месец след като архангел Гавриил възвестил на свещеник Захария за рождението на свети Йоан Предтеча, същият Божий вестител бил пратен в Назарет при Дева Мария. Тая преблагословена Дева била сгодена за един благочестив човек, на име Йосиф, който произлизал, както и тя, от рода на цар Давид.

 

Ангелът се явил при пресветата Дева и казал: "Радвай се, благодатна! Благословена си ти между жените!" Смирената Дева се смутила от тия думи. Но ангелът продължил: "Не бой се, Марие, понеже ти намери благодат у Бога! И ето, ти ще заченеш в утробата, ще родиш Син, и ще Го наречеш Иисус. Той ще бъде велик и ще се нарече Син на Всевишния; и ще Му даде Господ Бог престола на отца Му Давид; и ще царува над дома Яковов навеки, и царството Му не ще има край." Пресвета Дева казала на ангела: "Как ще бъде това, когато аз мъж не познавам?" — Ангелът й отговорил: "Дух Светий ще слезе върху тебе и силата на Всевишния ще те осени. Затова и Светото, Което ще се роди от тебе, ще се нарече Син Божий."

 

След това ангелът възвестил също така на пресвета Дева за радостта, обещана на сродницата й Елисавета, която скоро трябвало да роди син. "Ето рабинята Господня — казала Мария, — нека ми бъде по думата ти?" Ангелът си отишъл, а светата Дева се отправила в планинската страна, при сродницата си Елисавета, която си изпълнила с Дух Светий и я приветствала, наричайки я майка на Господа.

 

Преданието говори, че когато светата Дева навършила годините, в които според юдейския обичай девойките встъпвали в брак, първосвещеникът й обявил, че не може повече да остава в храма и че тя трябва да си избере съпруг. 

 

Но пресвета Дева Мария отговорила решително, че била посветена от родителите си и сама се посветила Богу, затова тя трябва завинаги да остане девойка. А в Юдея нямало обичай доброволно някой да избира безбрачен живот за служене Богу и затова, за да не се наруши общоприетият обичай, свещениците сгодили Мария за един благочестив старец, на име Йосиф, далечен неин родственик, който трябвало да я пази.

 

Пресвета Дева Мария, като минала в дома на праведния Йосиф, водела скромен живот; занимавала се с ръкоделие и споделяла домакинските грижи с дъщерите на Йосиф. 

 

Гласът й не се чувал в празни и шумни разговори; тя била кротка и мълчалива; най-голяма радост за нея било четенето на свещените книги. 

 

Като изучила пророчествата, тя знаела, че е близко дохождането на Месия - Христос. В пророчествата на Исаия тя чела, че Месия трябва да се роди от Дева (Ис. 7:14), и от все сърце желаела да види тая благочестива Дева и да стане макар последна робиня на тая, от която ще се роди Спасителят на света.

 

И ето, тя сама трябвало да бъде Майка на Сина Божий!

 

Пресвета Мария със смирение и неописана радост приела тая блага вест: "Душата ми величае Господа - отговорила тя на Елисаветиното приветствие - и духът ми се зарадва в Бога, Спасителя мой, защото Той милостно погледна смирението на рабинята Си, защото ето, отсега ще ме облажават всички родове; загдето Силният ми стори велико нещо, и свето е името Му; и Неговата милост е от род в род за ония, които Му се боят."

 

"Днес е началото на нашето спасение - възпява св. Църква - и разкриване на вечната тайна: 
Син Божий става Син на Дева и Гавриил благодат благовествува 
Затова нека и ние с него да пеем на Богородица: 
Радвай се благодатна, Господ е с Тебе!"

 

(Жития на светиите. Синодално издателство, София, 1991 годинапод редакцията на Партений, епископ Левкийски и архимандрит д-р Атанасий (Бончев), 

По pravoslavieto.com.

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

1 коментар/a

монахиня Магдалина на 25.03.2020 в 13:15
Все пак е редно да се пише, че Българската православна църква чества днес Благовещение. Божията Майка дали се е радвала досега за тези подранили празници? И не е ли ясен този знак, че точно срещу 25 март по гражданския календар се състоя този натиск срещу Литургиите в енорийските храмове? (А службите продължават в манастирите дори и без свещениците, а в някои от тях се служат Литургии.) Цялата небесна Църква заедно с голяма част от земната Църква ще се радваме, ако ни върнат в стария осветен от Самия Господ юлиански календар. Не може така безогледно да се отделяме от Празниците на някои от 12-те големи Събития на техните Свети Места! ----------------------------------------------- С поздрав към Явор Дачков и сътрудниците на "Гласове" за доста от материалите и за православната им вяра. Но нека да я очистим още - в светоотечески спасителен дух. Литургиите са върха на богослужението, но той е стабилен и извисен само, ако има истинен духовен живот - с пълноценни останали служби на славянски (особено това, което е от Стария Завет), с говеене преди причастяване и без често причастяване на народа, в стари календар, в лична и обща духовна борба, включително и с духа (беса) на модернизма.... Литии трябваше да има още в началото, когато беше възможно и сега за литии трябваше да се настоява най-първо, а не само за Литургиите.

Напиши коментар