Откакто президентът не е на ГЕРБ, външната ни политика вече не е на самотек.

 

Външната политика и дипломацията в нашата държавица през последните години изглеждаше като нежелан имот, даден под аренда на принципа – стой си там на поста, пък сам си изкарай дивидентите, ако можеш. И хората, които уж работеха в ползу роду, оставяха тъжна диря в този странен занаят. Те действаха точно като арендатори и на базата на стария македонски лаф – всеки гледа себе си, само яз мене си.

 

По последващите им постовете ги познавахме – всеки отиваше там, за където се беше погрижил, докато уж прави външна политика в полза на България. Малцина са тези, които можем да отличим като блестящи дипломати, от тези които са стояли на високите постове на Външно министерство през последните 27 години. Не че сега е различно, но се промени ситуацията. Иначе трудно някой може да ни обясни защо дипломат номер, без никакъв опит в ресора, се занимава с правосъдна реформа. Може би и затова ставаме свидетели на болезнени гафове, като около Македония. В такъв случай трудно някой може да ни обясни кое от двете иначе много важни дейности е приоритет на министърката – правосъдна реформа или външна политика.

 

Трудно някой може да обясни и защо имаме абсолвент за заместник-министър, но в този случай каквото и да се каже е безсмислено. Вярно, че и Наполеон е станал генерал на 27, но преди това е бил командир на гарнизона в Тартус и е извоювал няколко исторически победи.

 

Увлечен в строителството на магистрали, коледните добавки на „милите ми пенсионери”, санирането и Северната дъга, дори Бойко Борисов някак си странеше от сериозните външни политики. Слава богу, че му стана интересно да си комуникира с новите си приятели Таийп, Ангела, Барак, Еманюел, Доналд, Дейвид и Володя. Едва, когато ГЕРБ претърпя първото в историята си поражение на избори и вече имаме президент, който лети в облаците – буквално – нещата изглежда се промениха. Бойко Борисов изглежда осъзна, че във външната политика има повече капитал и ползи, от строително-монтажните дейности. И ето, стават чудеса. Вижте какво се случва в един и същи ден.

 

Под патронажа на президента Румен Радев в Централния военен клуб в понеделник започна първата конференция в Европейския съюз, посветена на новия Европейски фонд за отбрана, чието сформиране предстои да бъде гласувано в Европейския парламент. У нас пристигна Бети Биенковска, европейски комисар по вътрешен пазар, промишленост, предприемачество и малки и средни предприятия, включиха се и още няколко изключително важни хора, включително и вицепремиерите Красимир Каракачанов, Валери Симеонов и господин Томислав (Дончев, б.а.), както го нарече Елжбета (Бети).

 

 

В същия този ден министър-председателят Бойко Борисов се появи в Истанбул. Това не е просто появяване, а изява, на която (ако забележите снимката му в днешния ни брой) името му е изписано върху планетата Земя.

 

Премиерът ни лично беше поканен от президента Ердоган на 22-я Световен петролен конгрес. Там той каза между другото: „Балканите ще бъдат бъдещият енергиен газов хъб за Европа. Ние съзнаваме добре това. Най-големите енергийни компании извършват сондажи в Черно море. Ние ще имаме шанса да изпращаме газ за Европа.”

 

В изложението си премиерът Борисов представи неговото ново любимо дете – Европейски газов хъб “Балкан” и колко важни събития ни предстоят тук и какво благоденствие ще се излее тук. И му отива да говори така, на фона на планетата земя, на която е изписано името му. По магистралите се появяват дупки, коловози и стават катастрофи, но газовият хъб остава във вечността.

 

Давате ли си сметка за какво става въпрос? Само преди няколко години енергийните проекти звучаха като детска игра на „полицаи и апаши” – ту АЕЦ „Белене” е гьолче, ту е гордост. Ту имаме нужда от газопровод, ту – не.

 

В голямата битка между генералите, се оказва, че конкуренцията ражда резултати. Егото в случая върши работа. Ако случайно името на Румен Радев се появи върху планетата Земя, макар и илюстративно, то генерал Борисов ще трябва да търси рекламна агенция на Марс. Но няма лошо – точно това сме искали винаги от властта. Ние имаме нужда от сериозна дипломация, от сериозни и перспективни политики на Балканите, в Европа, в отношенията ни със САЩ и Русия, с Китай… Както виждате имиджът на Борисов на Балканите е като към големия, дори буквално, батко, който може да помогне на малките си съседи.

 

Президентът Румен Радев дава различна перспектива на българските национални интереси и е единственият политик, на когото му стиска да заяви, че България губи от нескончаемата война между САЩ и Русия и че нямаме нужда от участие в нея.

 

Та, така. Конкуренцията ражда резултати във външната политика. Тревогата ми единствено е за съдебната реформа, с този външен министър.

 

Източник: trud.bg

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

8 коментар/a

Петър Петров на 11.07.2017 в 13:30
Браво! Чудесно написано, без злоба и някакси оптимистично...
pesho на 11.07.2017 в 13:45
Хайде де! И много - сарказъм! Добре, че дойде Радев като президент, та другите започнаха да се равняват по него!
Тревогата ми единствено е за съдебната реформа, с този външен министър. на 11.07.2017 в 13:58
Духовито заключение!
Лили Цекова на 11.07.2017 в 14:59
Не знам защо Борисов се съревновава с президента ? От неговите / на Борисов /разходки и щъкания по света какво излиза?. Нищо не излиза . Щъка напред назад и не донеся нищо на България . Как пък не подписа един свестен договор , Как пък не донесе нещо за икономиката . Гледам другите големи политици посетят някоя държава , здрависат се , поразходят се , попреговарят и накрая седнат и подпишат важен договор в полза на държавата си . А нашия развява дебели телеса , целуне този и онзи , каже неподредените си мисли и се върне ей така без нищо . Мисли си , че това страхотна външна политика . Народе мой , прибери си недоразуменията и не ги показвай по света !
Васил Здравков на 11.07.2017 в 16:09
Много се дразня когато нашите журналя титуловат борисов като генерал. Той е само майор о.р. или в краен случай генерал-менте. Истинските генерали стават такива едва когато завършат успешно 2-3 академии. При борисов случая не е такъв, освен ако някои считат СИК за генералщабна академия.
кратък виц: "Борисов - дипломат!" на 12.07.2017 в 05:30
Никога няма да приема един ограничен селянин по произход, прост човек по ум и простак по душа, мафиот по призвание да ме управлява. Това няма да го позволя по няколко причини. Най-съществената е, че за разлика от целия засега все още "български народ" (перспективата е цигански), уважавам себе си.
Муйо на 12.07.2017 в 20:48
Бе не е съвсем така. През последните години външната ни политика е в ръцете на внимателно подбрани хора (не от Бойко Борисов, а от тези, които подбраха Бойко Борисов), които целенасочено следваха външнополитически курс, който не се определя в България. Посещенията на Борисов в Турция, Германия и т.н. не са по негова инициатива - ползват го за вестоносец, или месинджър на новобългарски. ПП - Наполеон никога не е бил в Тартус. Кариерата му на артилерийски офицер започва в Тулон.
още когато 'Wikileaks' (или 'Биволъ') публикуваха извадки от дипломатическата поща на 14.07.2017 в 10:53
в които се прави реалистичен психо-анализ на нашия лидер, и как е стимулиран да прави такива ярки публични изяви се разбра, че няма отърваване от това чудо. Сега ще се изживява като глобалист до второ пришествие... или докато Сорос не фалира.... Кой знае още в какво ще ни забърка... Господ да ни пази!

Напиши коментар