Според нея сме готови изцяло "не само с организационно-логистичната част", но и с "политическите ангажименти и е много важно да кажем, че сме готови с експертно-аналитичната част".
"Тя е много съществен елемент от подготовката, която проведохме. Поемайки председателството на Съвета, ние поемаме и 300 спомагателни органи на Съвета, комисии, различни групи, които председателстваме във всички сфери и области в секторните политики, които имаме в общоевропейски контекст и дневен ред“, каза Павлова.
Министърът заяви, че сме си поставили амбициозната цел да зададем дневния ред. „Тук мога да кажа, че първият успех вече е факт. Успяхме с усилията на министър-председателя Бойко Борисов, на целия екип на Министерски съвет и на нашите народни представители да защитим темата за Западните Балкани и включването на европейската перспектива за тях високо в общоевропейски дневен ред“, заяви Павлова.
"България трябва да бъде и медиатор, и инициатор, и балансьор. Това е голямото предизвикателство. И това е много важната цел, в която трябва да успеем", каза още министър Павлова.
"Приключихме една много важна тема, нещо което го казвам за първи път - в петък следобед всъщност направихме и последното заседание, извънредно, на Съвета по европейски въпроси и този анализ завърши с оформянето на окончателния вариант на приоритетите на Председателството и окончателният вариант за нашата Национална програма. Той беше приет единодушно в петък на Съвета по европейски въпроси, който аз председателствам заедно с колегите от всички министерства, на които благодаря за усилията и за този детайлен анализ", каза Павлова.
Министър Лиляна Павлова очерта четири основни теми, по които ще се работи по време на българското председателство - Западните Балкани, бъдещето на Европа и младите хора, бюджетът, който след Брекзит е минус 15 милиарда евро годишно.
Лиляна Павлова посочи, че по темата за бюджета България не само ще бъде модератор, но има своя активна позиция. "Ние искаме да наложим темата за кохезионната политика, общата селскостопанска политика - така наречените традиционни политики на ЕС, които трябва да намерят своето значимо място, като в рамките на реформирания вече бюджет с по-малко средства по-ефективно да бъдат прилагани тези политики, но с повече добавена стойност".
Павлова посочи като водеща темата за миграцията. "Една сигурна и стабилна Европа. В този контекст това е дебатът за реформата на Дъблинското споразумение или казано по друг начин релокацията, солидарността и релокацията на мигранти между всички държави в ЕС".