Когато преди три години прогнозирах „края на американския мир“, не подозирах колко бързо ще се развият нещата в Държавния департамент на САЩ.

 

В четвъртък, 30 ноември, на а журналистически въпрос дали държавният секретар Тилърсън е още на работа, Тръмп отговори: „Тук е. Рекс е тук.“

 

Същата сутрин началникът на кабинета на президента ген. Джон Кели съобщи, че Тилърсън ще бъде сменен на поста си от сегашния директор на ЦРУ Майк Помпео, на чието място пък ще дойде републиканският сенатор от Аркансо Том Котън. За Помпео и Котън се казва дежурното, че били от най-верните сподвижници на Тръмп. Какво значи това никой не знае – най-верните от верните вече бяха уволнени и малцина дори помнят имената им.

 

Помпео е бивш конгресмен-ястреб, известен в миналото с критики към ядрената сделка с Иран, с каквото беше известен и Майкъл Флин. Но това, пък и работата му в ЦРУ, не дава основание за оптимизъм, че ще е по-добър дипломат номер едно от Тилърсън. Няма данни Помпео да има специална външнополитическа компетентност, която да го издига над кой да е друг възможен кандидат от Конгреса.

 

Тилърсън все пак е бивш успешен CEO на глобалната енергийна корпорация „Ексон Мобил“, дето работата му е била наистина глобална. Има дългогодишен опит от работа в други страни, като особено важен за Тръмп навремето бе опитът му с Русия.

 

Защо не върви работата на Държавния департамент?

 

На 27 ноември двама видни бивши кадрови дипломати, Никълъс Бърнс и Райън Крокър, в коментар за в. „Ню Йорк Таймс“ писаха, че дипломатическата служба на САЩ преживявала може би най-голямата си криза: драконовските бюджетни съкращения на Тръмп и презрителното му отношение към дипломатите и дипломацията заплашвали да я разрушат – точно когато имало най-много нужда от нея, а именно в преговорите с европейските съюзници от НАТО за възпирането на Русия, в търсенето на мирен изход от войните в Афганистан, Ирак и Сирия и в преговорите в Източна Азия за коалиция срещу Северна Корея.

 

Тръмп искал бюджетни съкращения в департамента от 31%, докато бюджетът на Пентагона се увеличавал с 15%. Не назначавал титуляри на повечето важни посланически постове във Вашингтон и в чужбина. Приемането на нови служители било най-слабото в цялата история, кандидатите намалели два пъти за година, говори се за замразяване на назначенията. За главен кадровик бил назначен служител с осем години стаж – все едно армейски капитан да станел началник на Генералния щаб. Много опитни дипломати – над 100 старши служители за година от общо осем хиляди дипломати – напуснали, заедно с неправилно уволнените това било най-масовият отлив на кадри от поколения насам. Броят на кариерните посланици намалял с 60%,  на пълномощните министри с 42%. Духът на останалите бил паднал критично.

 

В. „Вашингтон пост“ цитира бившата американска посланичка в България Нанси Макелдауни, че в Държавния департамент имало вакуум, неопитните хора на високи постове нямали  увереността и авторитета, които идвали с президентската номинация и утвърждаването от Сената.

 

Същите аргументи бяха развити и от редакцията на в. „Ню Йорк Таймс“ в уводна статия от 18 ноември, озаглавена „Администрацията на Тръмп обяви война на дипломацията“. Тилърсън бил доказал, смятат редакторите, че бизнес опитът не бил лесно преносим в правителствения сектор, където не печалбата, а националният интерес е водещ. Увличал се по мениджърски „метрики“ и незначителни дреболии, съсредоточавал ненужно целия контрол в ръцете си. Бил по-небрежен към сигурността на посолствата и от Хилари. Обграждал се с приближени без опит, пренебрегвал и изолирал специалистите. Имало случаи на масови протести на дипломати, например хиляда от тях протестирали срещу забраната за пътуване на мюсюлмани от януари т.г.

 

Сред най-важните международни проблеми, които според редакцията на „Ню Йорк Таймс“ Тилърсън пренебрегвал, били агресивното поведение на Северна Корея и на Китай. Липсата на американски посланик в Сеул намалявала способността на САЩ да намери решение на севернокорейската ядрена криза. Нямало признаци, че правителството на Тръмп имало план и за Сирия, дето с разгрома на ИДИЛ Русия и Иран оставали в командните роли.

 

В американските медии от последните седмици има редица други разгромяващи коментари и документи за Тилърсън, сред които писмо до него от демократическите членове на комисията по външните работи на Конгреса. Там се изброяват случаи на неправилно уволнени служители, при някои от които има и расов момент, и се казва, че Тилърсън бил предложил бонус от 25 хиляди долара на тези, които напуснат доброволно, и се надявал до октомври 2018 г. да се отърве така от още две хиляди служители. Особено тежко била засегната в кадрово отношение USAID, Агенцията за чуждестранна помощ, отговорна и за „износа на демокрация“ по света.

 

От внимателния прочит на критиците на Тилърсън, пък и от неговите отговори, в които отрича почти всичко казано от тях с насрещен набор данни, е ясно, че в момента никой от вашингтонския естаблишмент не разбира причините и характера на небивалата криза във външната политика на страната и в дипломатическата й служба.

 

Сякаш никой вече не помни, че самият Тръмп в инаугурационната си реч преди десет месеца каза, че наследява от Обама цял куп кървави провали във външната политика и че той има намерение да търси бърз изход от тях.

 

И тогава представите на Тръмп за външната политика бяха общо взето детински, но поне имаше искрено желание да се премахне конфронтацията с Русия, нагнетявана от Обама и Хилари, а също донякъде и да се премине от агресивния неоконсервативен глобалистичен империализъм на Обама и Хилари към умерен реализъм и елементи на протекционизъм и традиционен американски изолационизъм.

 

Тези благи намерения на Тръмп, както си спомняме, обаче бяха бързо задушени от вашингтонския естаблишмент. Антируският лов на вещици, макар отдавна да изпълни мисията си, т.е. да се потопят и забравят първоначалните намерения на президента, продължава по инерция. Съветниците, които тогава влияеха на мисленето на Тръмп, бяха уволнени и сега някои от тях са разследвани за престъпления като Майкъл Флин.

 

При това положение сега наистина е нелогично да се упорства да се продължават реформите в  Държавния департамент, започнати някога с цел коренната преориентация на външната политика, или начело на дипломацията да остане човекът, назначен там най-вече заради приятелството си с Путин.

 

Така че напълно логично е Тилърсън да си отиде, пък и да бъде разследван след това до девето коляно за всевъзможни руски връзки и корупции, Конгресът да блокира всичко, което може да се блокира по отношение на Държавния департамент и постепенно нещата да се върнат по местата си.

 

Лошото е, че и тогава ще продължи да цари пълно неразбиране на причините за кризата. Която се изразява съвсем не в организационните и кадрови проблеми на дипломатическата служба, в кариерните и битови кахъри на чиновниците, които лесно могат да се разрешат, а в липсата на правилно разбиране от страна на американската политическа класа на характера на съвременната епоха.

 

Когато всеки ден четем във вестниците, че Путин станал „световен енергиен цар“ и основен играч в ОПЕК, че Русия, Иран и Турция седнали да решават – без Вашингтон – бъдещето на Сирия, че Северна Корея имала балистични ракети, стигащи до територията на континенталните САЩ и че Русия предложила на Тръмп да преговаря с Ким „на равна нога“, и други подобни новини, „то сигурно и лудият разбира“, че приоритетите на американската външна политика са почти тотално сгрешени. Светът вече не е същият.

 

Президентските избори в САЩ от 2016 г. предлагаха известен шанс за корекция, но той бе пропилян. Нямаше сериозен дебат по приоритетите във външната политика, нямаше силен президентски кандидат със смислена и радикална външнополитическа платформа – нито иначе почти образцовият Бърни имаше достатъчно ясен фокус върху тази проблематика, нито бърборкото Тръмп, който скандализираше естаблишмента и сякаш усещаше с кожата си посоката на вятъра, имаше знания и реалистични идеи.

 

Засега егоистичният интерес на американската политическа класа и корпоратиовните елити упорито тласка нещата към катастрофа – разпадането на „американския мир“ по грозен и опасен за човечеството начин.

 

Трябва да се чака следващият изборен цикъл, макар без особена надежда.

 

А българските политици и журналисти да си спомнят за всичко това, колчем поредният дребен американски дипломатически чиновник на неподходящо висок пост почне дръзновено да чертае  натовски хоризонти пред България и Балканите.

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

14 коментар/a

gost на 02.12.2017 в 23:36
И да пишете и да не пишете все тая.Америка е велика държава и не можете да я съборите,а пък автора особенно.От 29.11 влизат в сила нови санкции ,а интересното ще дойде през февруари ,когато ще изкарат всички кирливи ризи на руските олигарси и перачи на пари.Тогава оскотелия руски народ ще разбере,че изнесените и изпрани пари са повече от парите в цяла Русия.Нали не сте толкова наивни да смятата ,че хилядите имоти в България са купувани с честно заработени пари от хора,които до 2000 г. живееха много по-бедно от нас.
Terminator на 03.12.2017 в 06:44
И след като влязат новите санкции какво ще стане? Дали "великата Америка" ще може да се пребори с другаря Ким? И както вървят нещата не ще да може да се пребори! "Великата Америка" закономерно върви по пътя на Римската империя защото колкото повече гълташ най-накрая почваш да повръщаш! Ти gost страдай за нашите олигарски какво ще правят и какво ще повръщат, не ги мисли руските олигарси! Те вече са го измислили! Мисли за американските олигарси какво има да повръщат след като са заграбили повече от половината свят! За туй мисли! Мисли, че и трябва да се преориентираш към друга копаня тъй като американската ще се изпразни и трябва да си търсиш друг спонсор за ежедневното ти оцеляване!
Подгорни на 03.12.2017 в 07:39
Като го няма класово-партийния подход, дотам ще я докарате, като спор между футболни запалянковци. Вашите олигарси лоши, нашите, в смисъл съветските, добри, Америка щяла да падне сама, ние само да седим и да чакаме. Що за ревизионизъм, ролята на работническата класа подценена, борбата за изграждане на безкласово общество никаква я няма, мястото на олигарсите в безкласовото общество пък съвсем неясно. И между другото, да си го кажем открито, покрай борбата с американския олигархизъм, другарят Ким недооценява постоянното подобряване живота на трудещите. То и от снимките се вижда, за себе си се погрижил, а хората около него като вейки!
....... на 03.12.2017 в 14:06
Пророних големи крокодилски сълзи от статията . Амчи сегичка ко ше праим без великите сащ , живи сме загазили . В Откровението на Йоан за Апокалипсиса пише , че има една страна на Сатаната, която никога не е била вдовица , не знаела страдание , но плячкосвала по цялата земя . Получила си е заслуженото . Коя ли е тази недосегаема страна ?
Жалбоподател на 03.12.2017 в 15:11
фичка хубаво че се изтри от форума на дончев и башева . сега ченгетата на цецо ги налазиха им спряха функцията "изтрий мнение" , всичко в архива замразено !!! ще има нюхане кой кво е писал през годините и кон боб яде ли... а ти си стой зад водата и си гледай рахата.
.............. на 03.12.2017 в 15:19
Фичката , че се е пре..бал, пре...бал се е да живее в САЩ . Но защо не разбирам очква от нас да ревеме за същите . И ние и аз можех да замина за там, но дълбоко не приемам че това изобщо може да се нарече живот там , камоли да подкрепям външната им политика . Освен ако мозъка не ми е атрофирал от гмо царевецицата .
observer на 03.12.2017 в 15:51
“Фичката” не се беше изтрил от форума на “Сега”, ами Башева го подложи на системен тормоз и накрая го замрази доживот. Създаде си един клуб от стоманени сталинисти, та като им пуснат някоя либерална статия съвсем целенасочено, да генерират трафик от няколкостотин повтарящи се постинга. А по негово време оня форум беше като клуб на интелектуалци, а Фичо изпъкваше стед останалите.
observer на 03.12.2017 в 16:00
Колегата с точките, бъркаш се за Америка и американците. Страната и хората толкова приличат на външната политика, диктувана от елитите, колкото Италия прилича на ботуш, когато я посетиш. Трябва да се прави разлика. Все едно да отречеш Пушкин и Лермонтов заради крепостничеството, Вагнер заради Хитлер или Орхан Памук заради Ердоган.
Кака Сийка на 03.12.2017 в 19:38
Не само Фичо се е прее.....л да живее в САЩ. И някои форумци, които влизат тук, за да плюят българите като него, също са се прее....ли, ама никога няма да си признаят.
fichkata на 03.12.2017 в 21:16
не се е пре..ал, а се е омотал като патка в кълчищата на Дони...Не е работа за дебили туй политиката.
логореята на 04.12.2017 в 09:55
Да се фиксирме изрично върху ключовия момент в статията - останалото са незначителности. Американците и техните козяшки фенове да четат - намираме се, образно казано, в 1986 г., само че не в СССР, а в САЩ (и да не се пита ще рухне ли САЩ подобно на СССР поради недооценка или лоша преценка на историческия момент и кривата идеология, отговорите - не без помощта на автора с тази му констатация - се натрапват от самосебе си!): "Лошото е, че и тогава ще продължи да цари пълно неразбиране на причините за кризата. Която се изразява съвсем не в организационните и кадрови проблеми на дипломатическата служба, в кариерните и битови кахъри на чиновниците, които лесно могат да се разрешат, а в липсата на правилно разбиране от страна на американската политическа класа на характера на съвременната епоха."
Sin на 05.12.2017 в 13:48
Най-добре констатират такива колапси децата на Партията, които живеят в Америка. И страдат там. Обаче за съидейниците си, за приятелите си, те са готови на жертви. Все не в тяхното собствено име, чест, пари. И мангизи. Не за тях, за другите са отишли те там. И държат да ги чуваме, защото много знаят и могат. Оттатък Атлантика ...
Илко на 08.12.2017 в 17:18
От както се помня тая пуста Америка все загива и загива, и загива и а-ха съвсем да загине и пак нещо се обърква работата и пак започва да загива... Голяма веселба
Vassia Nikolova Ilieva на 08.12.2017 в 21:28
Mnogo dobra eruditzia, no e spekulativno- predubedena, t.e. izbiratelna zaradi psevdo-tezisa za 'razpadaneto na 'amerikanskia mir'. Izvodut ne e veren. Apelut - chastichno veren. Lichnata predubedenost prechi na misleneto.

Напиши коментар