Нов сборник разкрива как агентурата на ДС е работила за БСП в началото на промените

<p>Тезата за това, че трансформираната в нови специални структури бивша Държавна сигурност е продължила да обслужва интереса на БКП, а след април 1990 г. - на правоприемника ѝ &nbsp;БСП, беше защитена от журналистката Мария Дерменджиева, един от съставителите на документалния сборник.</p> <p>&bdquo;Агентурните сведения, събирани през този период, включително и през 1991 г.,&nbsp; показват, че ДС и нейните наследници, като Националната служба за защита на конституцията (контраразузнаването, впоследствие Национална служба &bdquo;Сигурност&rdquo;, бел. ред.), са се превърнали в политически играч и инструмент в ръцете на БКП/БСП&rdquo;, заяви Дерменджиева.</p> <p>По думите й &bdquo;новите&rdquo; служби от 1990-1991 г. продължават да работят със същата агентура на ДС и да я използват, и то не в полза на демократичните промени.</p> <p>&bdquo;Основната цел БКП да запази лоялността на новите служби е постигната. Тези служители защитават не конституционния строй, а интересите на БСП по време на първите демократични избори, като боравят с малко по-различен формат на репресивни действия&rdquo;, допълни тя.</p> <p>Дерменджиева посочи, че архивните документи разкриват внедряването на агенти на Държавна сигурност в ръководствата на синдиката &bdquo;Подкрепа&rdquo; и гражданските организации. &bdquo;Тази агентура през цялото време съобщава на новите служби намеренията на организациите&rdquo;, коментира тя. Агентурните сведения са служили за манипулиране на политическия опонент и са предоставяни на управляващата БСП, за да се предприемат съответните мерки в политически аспект.</p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/32548_q0gdgoDoh7R1CIG1Z8OxNpxRYvTcx7.jpg" style="height:433px; width:650px" /></p> <p><strong><em>От ляво надясно: Орхан Исмаилов &ndash; член на Комисията по досиетата, Татяна Кирякова &ndash; ръководител на дирекция за изследване на архива и обслужване на гражданите в комисията, и съставителите на сборника Момчил Методиев и Мария Дерменджиева по време на представянето му. Фотограф: Христо Христов.</em></strong></p> <p>&bdquo;Тази роля на специалните служби е продължена от Националната служба &bdquo;Сигурност&rdquo; и днес от ДАНС, видно от скандалите, които се случват в тези силови структури, използвани като политически инструмент&rdquo;, заключи Дерменджиева.</p> <p>Тя отбеляза, че документите от новото издание трябва да се разглеждат в контекста на архивните материали, публикувани в сборника №8, озаглавен &bdquo;ДС и краят на тоталитаризма&rdquo;.</p> <p>Според историка Момчил Методиев, другият съставител на документалния сборник, ДС е имала диференциран подход към различните структури. &bdquo;Държавна сигурност е имала много добри възможности при разработването на Независимото дружество за защита на човешките права (НДЗПЧ) с председател Илия Минев и срещу т.нар. бивши хора. По отношение на обществено известните интелектуалци Държавна сигурност е имала по-ограничени възможности&rdquo;, посочи той.</p> <p>Той обясни, че не подкрепя тезата, че на 10 ноември 1989 г. се е случил един дворцов преврат. Според него отговорът на въпроса защо комунистическата партия взима властта и става носител на промяната се крие в&nbsp; първите избори през юни 1990 г.</p> <p>Същевременно изследователят подчерта, че архивните документи оставят доста открити въпроси. &bdquo;Един от най-интересните е как Илия Минев е изместен от Румен Воденичаров в НДЗПЧ и как българските турци, които гравитират около различни граждански организации, малко по-късно преминават към ДПС, партия, която успява да наложи контрол над жертвите на &bdquo;възродителния процес&rdquo;, каза Методиев. Архивите не дават отговор.</p> <p>Според него големите въпроси за случилото се до средата на 1990 г. не се крият в архивите на ДС, а в архивите на правоприемниците на старите й структури в лицето на новите специални служби.</p> <p>Мария Дерменджиева припомни, че голяма част от архивите от този период са прочистени и унищожени по заповед на министъра на вътрешните работи Атанас Семерджиев в началото на 1990 г.</p> <p>Сборникът и неговото разширено електронно (DVD) издание включват много интересни документи за запалването на Партийния дом. За първи път е публикувана стенограмата от заседанието, което е проведено през нощта на 28-29 август 1990 г. Тогава изказванията са, че в дъното на палежа стоят десни сили.</p> <p>Орхан Исмаилов, член на комисията по досиетата и отговорен редактор на изданието, посочи, че съставителският екип се е отказал от термина &bdquo;неформални структури&rdquo;, разпространен по време на режима, тъй като организациите са придобили легални регистрации след 10 ноември 1989 г. и на практика са се превърнали в граждански организации, спомогнали за демократизирането на обществото.</p> <p>Той уточни, че в сборника съзнателно не са включени документи, свързани с контактите на гражданските организации с представители на насилствено преименуваните български турци, тъй като тези документи присъстват в сборника на комисията за &bdquo;възродителния процес&rdquo; и по този начин се избягва повторението им.</p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/32548_fKtnMFLcuzVqdF0A6BXF0S1PkfCinC.jpg" style="height:433px; width:650px" /></p> <p><strong><em>Пламен Даракчиев (най-вляво) и Тодор Гагалов (до него) разглеждат сборника с документи, посветен на дейността на ДС срещу гражданските организации в края на комунистическия режим и началото на прехода. Фотограф: Христо Христов.</em></strong></p> <p>При дискусията по време на премиерата Пламен Даракчиев, общественик и журналист, посочи, че по-добре е било, че Илия Минев не е бил допуснат на първия митинг на 18 ноември 1989 г. в София, тъй като голяма част от тези процеси са били контролирани от БКП.</p> <p>Той изрази позицията, че едва ли ДС е &bdquo;акуширала&rdquo; при създаването на движенията, започнали да се появяват от 1988 г. насетне. &bdquo;През 1988 г. те бяха без видимо&nbsp; очертали се лидери и на ДС е било много трудно да се ориентира. Затова мисля, че ДС няма намеса в тяхното създаване. Имаше СССР, откъдето идваше тон за преустройство. Тогава настроенията бяха такива, че дори членовете на БКП изразяваха недоволството си от партийното ръководство не само в София, а и на много места в провинцията&rdquo;, заяви той.</p> <p>Георги Аврамов, секретар на Русенския комитет и след това на &bdquo;Екогласност&rdquo;, подчерта, че в България не е имало традиция. &bdquo;Най-големите събирания бяха при Русенския комитет. Реакцията на властта тогава беше незабавна. Още на следващия ден Тодор Живков нарежда да се изясни как, защо и кой е организирал проявата. Това е уникално, защото ние не бяхме конспирация, а всички действия бяха открити&rdquo;, припомни той</p> <p>Тодор Гагалов, един от основателите на независимия синдикат &bdquo;Подкрепа&rdquo;, на СДС и &bdquo;Екогласност&rdquo;, каза, че българското общество не се е поучило от историята. &bdquo;Ние не направихме така, че шепа самозабравили се комунистически лидери да бъдат поставени на мястото им. На обществото не беше ясно показана политиката, която не е трябвало да се следва. Затова днес обществото е разделено, една част от децата и внуците ни стачкуват в университетите, а другата продължава да вярва на властта, която обещава да даде хляб и работа на хората&rdquo;, коментира той.</p> <p>Както и предходните документални издания, и този сборник се разпространява безплатно от Комисията по досиетата. Неговото електронно издание може да бъде изтеглено от страницата на комисията в интернет.</p>