Не приписвай роли на Бога и след това да Го изкарваш непочтен. Тоест ти Го правиш Съдия и след това Го изкарваш лош съдия. Бог идва и ти казва „Не съм съдия”, а ти отговаряш „ Такъв си, и то лош съдия!”. Бог отново ти казва „не съм съдия, а Баща”, но ти не можеш да това приемеш в теб. Не можеш да приемеш, че Бог обича еднакво и Света Богородица и дявола, не можеш да приемеш в теб, че у Бога няма лицеприятие: „Бог не гледа на лице” (Рим. 2:11). Тъй като не можеш да приемеш Неговата любов като вечно събитие, което не изтлява и не се променя, ти се опитваш да „кръщаваш” Бога нещо, което не е, за да можеш след това да Го изкараш непочтен.

 

 

„Защо, Боже мой, оставяш неправдите в този свят?“ – казваш, приписвайки на Бога отговорността за неправдите, амнистирайки много пъти тези, които вършат неправди. Спориш с благия Бог, а не с несправедливия човек. Обвиняваш Бога и никога твоето Аз.

 

„Защо Бог, Който е всемогъщ, позволява неправдата?“ – питаш отново.

 

Не можеш да приемеш, че Бог  обича еднакво и жертвата, и престъпника. Затова и спориш с Бога. Говориш за справедливост, а не за любов, говориш за лоши и добри, а не за братя, говориш за морал, а не за покаяние, говориш за наказания съгласно закони и правила, а не за прошка. Имаш манталитета на съдилищата, а не снизхождението и топлината на болницата, която иска изцелението, а не заличаването на болния.

 

Затова и накрая отхвърляш Бога. Отхвърляш този, който ти самичък създаде, защото те разочарова и предаде. Предаде твоята злоба, егоизъм, помисъл.

 

Но Бог стои безстрастен до теб. Отхвърляш Го и Той те приема, мразиш Го и Той те обича, разпъваш Го и Той ти прощава, умъртвяваш Го и Той те спасява. Накрая заявяваш, че си атеист, не защото не вярваш в Бога, а защото не можеш да повярваш, че Бог може да обича толкова много. Затова градиш идоли по твоите мерки и  теглилки, съгласно твоята злоба и страсти, за да не се „скандализираш” вече с това превъзходно състояние,  което се нарича „божествено снизхождение-прошка-любов”.

 

Не искаш Христос, защото не издържаш Неговото величие, жертва, смирение.

 

За да Го последваш, искаш нещо революционно, нещо, което да промени този свят, което ще изтреби злите, което ще унищожи злото (но не и насладата, която е причината на почти всички злини). И мисълта ти отива в социалния бунтове, в протести, в „принудителни”” – както твърдиш – насилствени състояния. Искаш Бог да стане съучастник в твоите планове, в твоите мечти, в твоите начини на „спасение”.

 

Но, човече, помисли малко. . . Съществува ли по-революционно дело от приемането на Кръста? За революция смяташ нещо, което ще накара другите да платят, да страдат, да бъдат наказани и това ще оправдае теб. Господ обаче не спаси света така.

 

Той победи, губейки.

Даде Живот, умирайки.

Бе оправдан, бидейки неоправдан.

Промени света, отричайки се от нещата на света.

Не спори с Бога. Защото, когато спориш с Бога, сигурното е, че спориш с един бог, който ти създаде. Отхвърляш твоето творение, а не истинския троичен Бог, Който е „любов“ (1 Йоан. 4:16)

 

Ако се замислиш макар и за малко кой в крайна сметка е Бог, тогава никога няма да Го обвиниш, а винаги ще се учудваш, дивейки се на величието на Неговата любов към всички и всичко. Единственото, което ще можеш да Му кажеш, ще бъде „Благодаря!”. Нищо друго.

 

Превод: Константин Константинов

 

Източник: zadrugata.com

 

 

 

 

Още от категорията

2 коментар/a

900 на 07.07.2017 в 18:53
Ти свещенник ли си или кришнар бе ненормалник
JJJ на 11.07.2017 в 14:26
"Поискай и ще ти се даде"; "Почукай и ще ти се отвори!" Не Аз ще ти дам и не Аз ще ти отворя, но все ще се намери някой да го стори, ако се помолиш, ако преклониш глава и ако пречупиш гордостта си. Исус не дава! Той учи! напътства! "Аз съм пътят и истината!" Ние, европейците, се къпем в Християнството, то е целият ни начин на живот, култура и мислене, но някак си не Го допускаме в душите си. Все си мислим, че сме в състояние да управляваме, да нареждаме нещата, вместо да търсим хармонията. Колкото по- велики открития правим, колкото си мислим, че повече знаем, толкова сме по- нещастни, а обръщайки се назад виждаме, че тъпчем на едно място. Столетници е имало преди 2000 години, има и днес. Постиженията на научнотехническия прогрес не ни правят по- щастливи, а достиженията на средновековните скулптури и архитекти през средновековието представени във Венеция, Флоренция, Ватикана... са недостижими!

Напиши коментар