Лиляна Павлова подчерта, че перспективата пред Западните Балкани може да се очертае в в пет приоритета - пътна свързаност като коридор №8, жп връзки, въздушни връзки, енергийна свързаност и образователна и дигитална свързаност, които са взаимосвързани. Министърът заяви, че желанието ѝ е да се говори „за модерно, дигитално образование“, като подчерта, че е важно да се развие програмата за студентски обмен „Еразъм“, която дава пред студентите не само възможност да учат в чужбина, но и да усетят важността на европейския проект.
"Целта ни е да отпаднат и роуминг таксите за всички, които пътуват в Западните Балкани. Наред с това върви инициативата „WiFi For All“ за широколентов интернет. Това подпомага туризма, бизнеса и икономиката. Искаме да България да стане и балкански дигитален хъб - да стане IT аутсорсинг дестинация", каза Павлова.
Според министър Павлова европредседателството е подходящият момент да се предизвика дебат за бюджета на ЕС след 2020 г., където да се отделят средства не само за новите предизвикателства като миграция и сигурност, но и за старите направления като безвъзмездна кохезионна политика за новоприсъединилите се в Съюза държави.
"Искаме този тип фондове да се отворят и към Западните Балкани. Тук имат роля и финансовите институции. Сега ще направим среща с лидерите на Западните Балкани и Световната банка, за да видим как ще се разшири това сътрудничество", каза министър Павлова.
Лиляна Павлова отбеляза, че дебатът за бъдещето на Европа минава през няколко измерения - политиката за миграция, политика за младите хора, бюджет и реформи.