Думата „либерализъм“ означава свобода. Това е особена демонична свобода да убиваш духа си, да извращаваш силите на душата и да оскверняваш тялото си, това е свободата от срама като предразсъдък, това е свободата да издевателстваш над всичко, което е свято за човека, това е свободата на бясно куче, което се хвърля върху стопанина си. Още в антично време либерализмът тръгва по два пътя, които външно не си приличат, но имат една цел: да освободят човека от Бога. Първият път е пътят на цинизма, вторият – на естетизма. Цинизмът е разрушаване на всички нравствени устои и традиции, превръщане на човека в мръсно животно, ожесточена борба против собствения дух, обратна стълба на дарвинизма, по която човек еволюира в маймуна. Неговият девиз е „Свободата е в безсрамието“. За либералите спасението се отъждествява с личното самоусъвършенстване, а зависимостта от Бога в делото на спасението се възприема като принизяване на човека. Името на Бога започват да пишат с малка буква, а думата „човек“ с главна. Сатаната поиска да се освободи от Бога; той вдъхна от гърдите си въздуха на тази свобода, който се оказа дихание на смъртта. Човекът продължава делото на сатаната – търси лъжлива свобода във всепозволеността и, изгубвайки Бога, се оказва в мрака на хаоса и безумието.

 

Архимандрит Рафаил Карелин

 

Православието има невидим враг: той е навсякъде и никъде, той е „нищо“ и „никой“. Той е някакъв дух, който пронизва атмосферата на земята със своите миазми, отравя почвата й, заразява водите, превръща градовете в гниещи блата, а селата – в пустош. Изглежда от него не можем да се скрием никъде: той ще намери бегълците и навръх планината и в морските дълбини.

 

Този враг е духът на растлението, който на съвременен език се нарича либерализъм.

 

Думата „либерализъм“ означава свобода. Това е особена демонична свобода да убиваш духа си, да извращаваш силите на душата и да оскверняваш тялото си, това е свободата от срама като предразсъдък, това е свободата да издевателстваш над всичко, което е свято за човека, това е свободата на бясно куче, което се хвърля върху стопанина си. Още в антично време либерализмът тръгва по два пътя, които външно не си приличат, но имат една цел: да освободят човека от Бога. Първият път е пътят на цинизма, вторият – на естетизма. Цинизмът е разрушаване на всички нравствени устои и традиции, превръщане на човека в мръсно животно, ожесточена борба против собствения дух, обратна стълба на дарвинизма, по която човек еволюира в маймуна. Неговият девиз е „Свободата е в безсрамието“.

 

Естетизмът е като че ли противоположен на цинизма; той е култ към красотата, но към тварната красота, чувствената и материалната, която затъмнява красотата на божествената светлина. Това е красотата на ръкотворните идоли, красотата на Афродита и Аполон, красотата, която убива духа. Естетизмът превърна изкуството в слугиня на човешките страсти, обоготвори тези страсти, изчерпа се и премина в антиестетизъм – декаданс, агония на красотата.

 

Либерализмът още в самото начало вижда в християнството свой непримирим враг. Той повдига гонения срещу Църквата във времената на езическите императори. Още тогава християните са съдени от позицията на либерализма, обвинявани са, че са човеконенавистни, фанатици, които предпочитат смъртта пред живота, врагове на човешкото щастие, поради което и трябва да бъдат унищожени, както се гори язва, с нагорещено желязо. Характерно е, че в гоненията срещу християните участие взимат както циниците, така и платониците – тези естети на философията.

 

Либерализмът някога създаде антихристиянство вътре в самото християнство – ренесансът, заменящ аскетизма с култа към плътта. Той постави католицизма на колене, превръщайки го в слугиня на света. Той откри пътя на протестантството, което стри малкото останали отломки на древното предание в хавана на католицизма. Цялото реформаторство има за цел да изведе човека по-високо от Бога.

 

Либерализмът се явява душа на революциите, които преминават под черно-червеното знаме на сатаната. Той се опитва да унищожи Църквата ту с кървави гонения, като удари с таран, ту да я подкопае отвътре като я замени с други религии, при които е запазена външността на християнството, но без Христос като Син Божи, Изкупител и Съдия на света.

 

У либералите има постоянна носталгия по езичеството. Дълбоко в душите си те искат да превърнат небето в Олимп или Хималая. Христос е ненавистен на този дух и затова той се опитва да Го замени с образи на лъжехриста. Изработва идоли под името Христос, за да им се покланят тези, които считат себе си християни. За либерализма е особено ненавистно учението за това, че Бог е висшата Справедливост, Съдия на света, Който ще въздаде на всеки човек според делата. Розенкройцерът Гьоте говори с устата на Мефистофел, че Бог е един добър старец, с когото дяволът може да се договори за всичко.

 

Виждат ли християните опасност от такава подмяна? Мисля, че не виждат, доверили са се на слепи водачи. Някои виждат и бият тревога, но не ги слушат, както Лаокоон, който предупреждавал троянците, че във вътрешността на украсения кон са скрити враговете на Троя. Трети разбират, но мълчат, за да не бъдат смазани от желязната пета на либералите. Четвърти не виждат, защото не искат да видят, понеже либерализмът е отровил съзнанието им, растлял е чувствата им, оправдал е похотта, и поради това, дълбоко в душите си те сами желаят да бъдат излъгани.

 

В днешно време пред очите ни става разрушаване и подмяна на християнските ценности: лицата се заменят от маски, същността – от имена.

 

Протестантизмът се превърна в перманентна реформация, в безсъдържателен субективизъм, в религиозен анархизъм; неговото недалечно бъдеще е атеизъм или екзистенциализъм. Католицизмът, догонвайки изплъзващия се от ръцете му свят, премина от инквизицията към солидарност с всички ереси и сега се заиграва със секти и безбожни съюзи. Той е сложил настрана предишните оръжия – меча и клещите – и широко е отворил обятията си като похотлива девойка – за авангардисткото изкуство и за желязната дама – бездушната техническа цивилизация. Той се стреми да асимилира тези учения и теории, идеите и лозунгите, подир които върви светът, но всъщност сам се оказва асимилиран от тях и сега това католичество, което го имаше преди, не съществува.

 

Основно препятствие за всемирния поход на либерализма остава Православието. До неотдавна то беше подлагано на гонения, пред които бледнеят жестокостите на Нерон и Диоклетиан. Сега Православието го грози друга опасност. Стените на Църкват удържаха ударите на тарана, но ще удържат ли подкопаването, чрез което противниците на Православието се стремят да проникнат в Църквата и не само да проникнат, но да говорят от нейно име и да я представляват? Изобщо не казваме, че в днешно време Църквата е завзета от модернисти, като кораб от пирати – тя си остава стълб и утвърждение на истината; също така не мислим, че всички модернисти са съзнателни врагове на Христа, но либерализмът разврати умовете с лъжлива свобода, потъпка духовната интуиция на хората и затова мнозина престанаха да разбират, че либералните сили заменят религията на небето с религия на земята – култ към плътта.

 

Либерализмът представлява съвременен етап на процеса на секуларизация на човешкото съзнание. Христос съедини земята и небето, а либералите отново ги разединяват и човекът все повече се отдалечава от духовния свят, който става за него чужд и хладен.

 

Християнството е вселенско явление, а според либерализма е просто епизод в историята на човечеството. За секуларизираното съзнание на съвременния човек Бог престава да бъде жива Личност и се превръща в някаква неопределена сила, космически разум, екстропична (проявяваща се чрез постоянно технологично усъвършенстване на човека – б.пр.) енергия, противоположна на ентропията. За християнина целта на битието трябва да се заключава в обожествяването – приобщаване към вечната Божествена светлина, а вярата да бъде стожер на неговата личност и основно съдържание на живота.

 

В богообщението човек намира себе си и сам става отблясък на Божествената слава. В либерализма съществуването на Бога е оправдано само доколкото Той може да бъде полезен на хората като един от гарантите за тяхното земно благополучие. Християнството възвисява човека до горния свят и от сина на земята прави син на небето, а либерализмът, подчинявайки духа на душата, а душата на тялото, се опитва да оземли самото небе и да притисне вечността в рамките на времето.

 

Либерализмът е несъвместим с Православието: той трябва или да го отхвърли, или да го изврати. В съвременния ход на историята либералите избират второто. Те не говорят почти нищо за трансцендентния свят, а ако понякога го споменават, то е за да претендират, че не са напълно скъсали с християнството.

 

Човекът принадлежи на два свята – материалния и духовния. Либерализмът се стреми да унищожи представата за човека като свързващо звено между тези светове. За либерализма е непонятно и ненавистно учението за първородния грях, предаващ се от поколение на поколение, заради който потомците на Адам са се превърнали в добичета и пленници на сатаната. За либералите падението на праотците, изгонването им от Едем, адските мъки – това е алегория, изложена под формата на мит. За тях е непонятно мистическото и генеалогическото единство на човечеството – единство в множественост и множественост в единство, при което за греха на праотците – родоначалници на човечеството – отговарят и потомците им. Те са шокирани от мисълта, че хората се явяват пленници на демона и само жертвата на Христа освобождава от това робство. Отхвърляйки учението за първородния грях, либералите отхвърлят учението за изкуплението; за тях разпъването на Христос е пример за саможертвено служене на идея, апотеоз на Евангелието, а не спасение на света. Често по пътя на словесната еквилибристика те превръщат самото понятие „изкупление“ от основен факт в историята на човечеството в алегория и синекдоха, зачерквайки директния му смисъл. Без догмата за изкуплението, не съществува християнство; то се срива като къща без основи – а точно това им трябва на противниците на Христос.

 

За либералите спасението се отъждествява с личното самоусъвършенстване, а зависимостта от Бога в делото на спасението се възприема като принизяване на човека. Името на Бога започват да пишат с малка буква, а думата „човек“ с главна. Сатаната поиска да се освободи от Бога; той вдъхна от гърдите си въздуха на тази свобода, който се оказа дихание на смъртта. Човекът продължава делото на сатаната – търси лъжлива свобода във всепозволеността и, изгубвайки Бога, се оказва в мрака на хаоса и безумието.

 

Християнството разкри на човека цялата дълбочина на греха, трагичността на падението и метафизическите корени на богоотстъпничеството. Секуларизираното съзнание постепенно лишава християнството от неговата мистическа дълбочина, превръщайки огромния айсберг в тънък лед, плаващ на водната повърхност.

 

Християнинът трябва да влезе в борба с трима врагове: демона, светската суета и телесната похот. Модернизмът игнорира съществуването на демона, влиза в съглашение с полуезическия свят, оправдава страстите и похотите на човека и прави душата незащитена от тези врагове.

 

Либералното християнство скъса връзката с метафизическия свят. За него не съществува ангелология и демонология. Първият враг на човечеството – демонът, приема вид на мъглява абстракция. Учението за демоните като живи същества представлява една остаряла митология. Тези либерали, които все още признават съществуването на демона, се стараят да го представят като безобиден дух, който временно е отпаднал от Бога, но в края на краищата ще се върне към Него и отново ще заеме предишното си място. Ако рядко споменават ада, то е за да обнадеждят грешника, че ключът от ада се намира в ръцете на самия човек: той може да пребивава в преизподнята или да разбие вратите отвътре и да излезе оттам по собствена воля. Така че само желанието на грешника отваря за него ада и рая, а Бог и сатаната не пречат на неговия избор. Да напомним, че прекалената надежда на Божието милосърдие, която преминава в допускане на греха, се счита от Църквата за хула против Светия Дух, която не се прощава нито в този, нито в бъдещия живот.

 

Значителна част от модернистите по принцип са склонни да смятат, че адът не се явява точна реалия от отвъдния свят, а психическа настройка на човека, депресивна мания, за която трябва да се търси помощ от психиатър. Либералите са уверени, че демоничният свят и адът трябва да изчезнат от съзнанието на съвременните хора, да се разсеят като дим от вятър, да се стопят като тъмата на средновековната нощ пред интелектуалната светлина на новото време. Те смятат, че трябва да освободят човека не от демона, а от суеверията и атавистичните представи за зли духове.

 

Характерно е, че модернистите дружно се опълчват срещу заклинателните молитви за изгонване на демони. Според тях за какво да гоним някой, който не съществува, а ако пък дяволът съществува, още по-малко трябва да си разваляме отношенията с него: това е като да риташ министър-председател, който е във временно изгнание, обаче може да се върне на поста си и да се разправи с хулителите. Така че, с главния враг на християните – демона, работата на модернистите и либералите е уредена любовно.

 

Вторият враг на християнството е духът на този свят. Под свят тук се разбират полуезическите обичаи и представи, скàлата на ценностите, понятията за добро и зло, духа на егоизма и егоцентризма, лъженауката, стараеща се да замени вярата, страстното изкуство, прикриващо с позлата гниенето на греха. Този дух на света противостои на християнството, той се стреми да завладее умовете и сърцата на хората. Либерализмът иска да издигне в очите на християните ценностите на този свят, а самата секуларизация да представи като борба за свобода на духа и разума. Самият ренесанс беше опит за реставрация на езическия свят под християнски имена и завръщане на олимпийските богове в Европа под псевдонима на християнски светии. Съвременните християнообразни либерали под лозунги за любов искат да удавят и разтворят Църквата в морето на този свят и да представят Страшния съд като обща амнистия за демоните и грешниците. Там, където е отхвърлена метафизиката, духът е победен от физиката, а душата от тялото: страстната нощна държанка става царица.

 

Третият враг на християнството са плътските похоти. Либералите ги смятат за естествени свойства на човека, а което е естествено, то е от Бога. Греховните страсти те са склонни да разглеждат не като загуба на благодатта и отпадане на душата от Бога, а като излишество, което вреди на здравето на човека. Радикалните модернисти смятат, че грехът е фермент на творческия и интелектуален живот; в нравствено отношение той дава на човека духовен опит и поради това се явява компонент на мъдростта.

 

Либерализацията на християнството, т.е. неговото извращение, става под образа на модернизма, обновленчеството, догматическия ревизионизъм и чрез постоянно злоупотребяване с принципа на икономията (*снизхождение – б.пр.).

 

Трябва да се помни, че събирателният образ на хуманизма и либерализма в едно лице беше древната змия, която пропълзя в Едем с маската на добър приятел. Като либерал тя призова праотците към свобода от всякакви забрани и устрои първата революция при дървото за познаване на доброто и злото и като хуманист им обеща измамна възможност – да станат богове без Бога. Сега този „приятел“ на човечеството, прелъстил Адам, прелъстява и неговите далечни потомци със същата змийска песен.

 

--------------------------

 

Архимандрит Рафаил (Карелин) е роден през 1931 г. в Тбилиси, в семейството на инженер и учителка. През 1954 г. е ръкоположен за йеромонах. От 1975 г. преподава в Мцхетската духовна семинария славянски език, история на религиите, а после в Тбилиската духовна академия – славянски език, история на религиите, богословие и аскетика. Последно място на свещеническата му служба е храмът на св. Княз Александър Невски в Тбилиси. Занимава се с литературна дейност от 1988 г. Автор на книгите: “В ада на земята”, “В търсене на истината”, “Вектори на духовността”, “Падението на гордите”, “Тайната на спасението” и мн. други. На български са издадени книгите му: “Без Църквата няма спасение. За митрополит Антоний (Блум) или как повяхва православният цвят на ствола на икуменизма и други слова” /2004/, “За Църквата и разкола. Православие и модернизъм. Други слова” /2004/, “Що е модернизъм? За какво ни търпи Господ? Символът и християнската символика и други слова” /2004/, “Изобличителни слова срещу половото развращение и греха на аборта” /2005/.

 

Източник: blagogon.ru

Превод: Екатерина Грънчарова

 

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

Силата на прошката

Силата на прошката

Нашите предци казват, че началото на мъдростта е в разбирането на думи...

54 коментар/a

Ъъъ на 22.04.2018 в 20:45
Карай да върви...! Виждам, че ти е много трудно, да си жив и здрав и не го мисли!
"Когато нямате какво да отговорите, на 22.04.2018 в 21:35
постарайте се да провокирате опонента си към личностни нападки, за да избягате от темата." Наръчник на интернет-демагога, издателство "Много отворено общество".
Ъъъ на 22.04.2018 в 22:18
Пиши си спокойно! Това ми харесва, защото е основно право отвоювано от Либерализма. Ние всички трябва да сме либерали, нали така!?
На първо четене на 23.04.2018 в 13:13
Между редовете на текста се разбира, че отецът се готви усилено за отвъдното, където няма болка и страдание. Че зер в този грешен свят болката и страданието не са малко, та всеки се опитва да се справя някак си с тях.
Пешо Кагебиста на 23.04.2018 в 13:57
Някъде в Светото писание беше казано, че истински извисилият се духовно не съди. А авторът на тази статия "размахва пръст", сипе обвинения, хули и заплахи срещу всичко де що е различно от неговата вяра и убеждения. Малко намирисва на екстремна поляризация спрямо набелязан външен враг, характерна за тоталитарното "челно-бяло" мислене.
биогноза на 24.04.2018 в 09:35
Истински извисилият се духовно не съди, той поучава. Той казва например това: животът не е даден да се живее, както си мислят либералите, а да се осмисля. Чрез живота ние се поучаваме. Когато поуката я няма, няма я и душата, която се спасява, а тогава от живота няма ни най малка полза.
Антитроцкист на 24.04.2018 в 10:50
Да си спомним как е изглеждала Западна Европа до 1913 г. Умерено либерална. Как изглежда сега? Разгул на неотроцкизма. Бивши маодзедунисти, анархисти и левичари от май 1968 година са политици с кариера днес в Западна Европа. И когато говорим за християнски ценности, то трябва да си спомним за Яков Свредлов и за неговите комуни. Защото дори да сме атеисти, ние си оставаме християни. Болшевиките искаха да направят хората "щастливи" насила. Днешните "либерали" искат да ни направят "свободни" насила. Дори "богати" насила.
КГБ Пропаганда на 24.04.2018 в 11:07
Ченгетата-атеисти от КГБ, които унищожиха вярата в душата на обикновения човек, сега му се карат и заповядват да е православен християнин - така, както болните им ченгеджийски мозъци разбират православието и вярата. От това по-голямо лицемерие не знам дали някога е имало в световната история. Жалка пропаганда за крайно ограничени представители на хомо сапиенса.
БОГ да пази България на 24.04.2018 в 12:10
Либералите сами си определиха Праволславието като най-гоемия им враг. Води се война,която Православието за сега губи. Поне в Бг. Нищо не прави БГ Православна църква за душите на вярващите,затова и бг народ е толкова отчаян,и има толкова много не виждани до сега в бг история самоубийства. Не може бг да живее в такава липса на справедливост.
Най обичам такива на 24.04.2018 в 18:25
дето навремето пробутваха идеите на Ленин сега да се борят с левичарството. Както кагебиста се врътна и от защитник на комунистическата империя стана десен националист с православно самосъзнание, така и те. Отвсякъде изпълзяха брадати пророци да заливат простия народ с глупостите си. Космическите кораби ги ръсят със светена вода, космонавтите си носят иконки. Забранено е да се коментира религията, побеже верующите щели да се обидят. И бившите комунисти с робските си инстинкти се пренастоиха веднага. Също като когато низвергнаха Сталин, също както подкрепиха Горбачов, също както сега го плюят. Само презрението към народа и свободата остана непроменено.
Бачо ви Кольо на 25.04.2018 в 09:18
Мисля, че на едно по-дълбоко ниво посланията на статията са организирани около онтологичната полярност "религиозно-духовно-метафизично (православна версия) - светско". Тук някой беше дал библейския цитат, че "приятелството със света е вражда против Бога." За това става въпрос. Дали външният враг на религиозно-духовното битие е либерализмът или някаква друга светска социално-политическа и икономическа организация на практика е без значение. Ако е така, обаче, авторът би трябвало да е критично настроен и към родната си страна, в която управляващите олигарси не са много по-различни като светоусещане и житейски стил от описваните от него разгулни либерали.
Иван Иванов, наблюдател на 25.04.2018 в 09:28
За да го има този свят, значи Бог е имал нещо предвид, създавайки го. Да се отрича поголовно материалната страна на съществуването е като да се отрича част от Божественото Мироздание. Човекът винаги си е бил склонен към нечестиви дела, дори и в исторически периоди, когато религиозното светоусещане е доминирало социално-политическите системи. Лакомията, алчността, завистта, подлостта, човеконенавистничеството и агресията не са патент на либерализма - имало ги е и по време на управлението на Константин Велики, има ги и в днешна Русия, която така усилено някои се опитват да ни пробутат едва ли не като Новий Йерусалим. В крайна сметка, това на коя страна заставаш - на Бога или на Сатаната си е въпрос на личен избор. Дали си либерал, консерватор, православен, католик, протестант, евреин, руснак, амариканец само по себе си не те прави по-добър или по-лош човек. Както е писано в Евангелието, "По делата им ще ги познаете"...
Helleborus на 25.04.2018 в 15:53
Целта на Бог е била да освободи Човек от всяка робия и измама. Която може да дойде отвсякъде практически. От най-добрия ти приятел, от любимия ти учител, родител, от църквата или свещеника, от философа, лекаря, кмета или царя. И най-вече от дълбините на ума ти и чувствата ти, неподчинени на Истината, повлияни от измамата. Поради тази причина човек се нуждае от личност, която да го напътства не само отвън навътре, а отвътре навън, от собствения му ум и чувства, където да противостои на измамата, преди тя да е посяла яйцата си. Затова Христос изпрати най-ценното на човеците, Светият Дух. Невидим за непосветените, Той е всичко за нас. Никой не може нито да чуе истина, нито да я изговори, нито да отсее между чисто и нечисто, ако Светият Дух не го е научил. И точно този Дух е липсващия елемент от богопознанието, а Той е всичко. Той не слиза по задължение, както каза един поп, в една телевизия. Нищо, че свещеникът бил подпийнал, той Духът си слизал. Как ще слиза, ако Духът не може да обхване мислите на човека, ако човекът не му е подчинен, ако го тегли помията, ако не иска да израства... каква полза. Такъв човек няма общение с Духа, няма и как да говори чрез Него. Хората не почитат Божието дело такова, каквото е, затова не се освобождават от измамите. Защото то е лично дело, активно. Но те искат само да отидат някъде и да получат милост. Да се успокояват, че ще бъдат пощадени, излекувани. Милостта е в самата възможност да бъдеш трансформиран в нещо различно, което, от своя страна, ще бъде с по-голяма защита. И това няма как да стане без да предоставиш онова, което имаш, за да бъде то трансформирано. Бог трябва да има материал, с който да работи, който ние сме Му дали, наши територии. Ако си стискаме животеца заедно с кривите си мерки и намерения, нищо не можем да получим. Затова няма никакъв смисъл от философстването. Дори да чуе истината, човек пак няма да я разбере, ако не почита Духът на истината.
легисти на 26.04.2018 в 09:24
Впечатлен съм от основната теза в поста на Helleborus на 25.04.2018 в 15:53 и се съгласявам с неговата идея за "личност Светия Дух", която не би следвало да почива на никакъв социологически или психологически императив за самоидентична личност, в противен случай веднага би се отворила вратата за небудично проникване на измамата и самоидентификация не в духа на Истината. На тази база е закономерно разграничението между институционално-търгашеското в Църквата, всякога просещо милост чрез повече или по-малко публичното изповядване на т.нар. Тайнства в лоното на извечното изкупление, и насилващо-воинското, което скоропостижно бива обявявано за "еретично", какъвто риск съществува за споделеното от Helleborus. Не поемам в горепосочния контекст обаче неотчитането на решаващата роля на философския пойезис при разкриването на горните истини, особено когато се използва философската категория за смисъла. Защото именно философстването е самата способност за опериране чрез Смисъла в целостта му на вършене. И защото, по думите на прозорливия Бердяев, откровението на Светия Дух е творческо, а не изкупително (изкупителният акцент неслучайно е изрично указан в статията!), и поради това в нашата нова епоха това откровение не е нито художествено, нито научно, нито даже религиозно, а философско.
до иван иванов, наблюдател на 26.04.2018 в 09:40
Цитат: "В крайна сметка, това на коя страна заставаш - на Бога или на Сатаната си е въпрос на личен избор". При Вас се получава тъкмо това опасно порочно смесване на представата за персонална личност с Идеята за Личност Светия Дух. За никакъв личен избор не става въпрос изобщо и при двата случая, ако трябва да бъдем верни на истината, понеже даже изборът на сатаната не е никакъв избор, а една самозаблуда, едни привидения, продиктувани от съня на човешки представи и фантазми, казано по кантиански - трансцендентална илюзия. А особено когато става въпрос за Бог, не избира никакъв либерално преизтълкуван човек, Бог вече е избрал преди времената и отвъд театъра на илюзиите, подвизаващи се в самопрожектиращата се ре-алност на изпадналото време, заблудите и греха. Така нареченият "свободен избор" на либерайстващия субект е обикновена РАЗПЪТНОСТ в кръстопътната хоризонтала на греховна изгубеност сред адското княжество на съществата, посоките, циклите и процесите. Напротив, разпятният изправено-кръстен избор в Господа не е вече никакъв "избор", а благодатният изВор през Мен на Жива Възкресяваща Божественост.

Напиши коментар