Кристофър Колдуел: Много теми в САЩ се излъзват на демократичния контрол

Кристофър Колдуел: Много теми в САЩ се излъзват на демократичния контрол
"Законът за гражданските права даде на Вашингтон правомощия, които никога не беше имал в мирно време. Бяха въведени нови престъпления на дискриминация, както и нови органи, натоварени с прилагането на законите. Нови закони поставиха всяко съкровено кътче от американския живот под контрола на съдиите. Законодателството за гражданските права създаде втора Конституция, в съперничество с истинската, която вече може да бъде използвана за нейното подкопаване. Други групи, които искат да се развият в американското общество - жените, имигрантите, ЛГБТ - имат достъп до тези преки пътища. Така все повече теми в американския живот се изплъзнаха от демократичния контрол на гражданите. Що се отнася до аборта например, двуезичното обучение, гей браковете или имиграцията, американците не правят законите си демократично - изборът се налага чрез регламентации и съдебни решения". В книгата си “Епохата на правата. Америка от 60-те години” (The Age of Entitlement. America Since the Sixties), американският журналист Кристофър Колдуел анализира културните революции, които преживяха Съединените щати. Колумнист в Claremont Review of Books и сътрудник на “Ню Йорк Таймс”, Колдуел е автор на няколко книги, сред които “Размисли за революцията в Европа: Имиграцията, ислямът и Западът” (Reflections on the Revolution in Europe: Immigration, Islam, and the West, 2009).

 

 

- В новата си книга показвате до каква степен движението за граждански права е било повратен момент в американската история. За какво го упреквате?

 

- Нямам никакво възражение и дори изпитвам немалко възхищение към движението за граждански права, което се бореше за равенство до началото на 60-те г. на ХХ век. Проблемът, който посочвам в книгата си, се отнася до законодателството, произтичащо от движението за граждански права и в частност Закона за гражданските права от 1964 г. (Civil Right Act, закон, който обявява за незаконно различното третиране въз основа на етнически произход, пол или националност - б.а.). Както знаете, Американската конституция ограничава стриктно възможността федералното правителство да се намесва в личния живот на гражданите. Първата поправка, в частност, гарантира свободата на гражданите да казват това, което искат, и да се сдружават с когото искат. 

 

За да се премахне сегрегацията в Юга, трябваше да се ограничат тези свободи. Законът за гражданските права даде на Вашингтон правомощия, които никога не беше имал в мирно време. Бяха въведени нови престъпления на дискриминация, така както и нови органи, натоварени с прилагането на законите (Комисията за равни възможности за заетост, служби, натоварени к гражданските права във всяка администрация и правителствено образувание). На правителството бе разрешено да постави под наблюдение компаниите с повече от 15 служители, за да гарантира равенството в заетостта и да изправя пред правосъдието онези, чиито практики не одобрява. Възникнаха огромни възможности за създаване на благотворителни фондации и асоциации, които по същество станаха полицейски помощници, донякъде като вашите асоциации за човешките права във Франция, със същия задушаващ свободата ефект.

 

Тези нови закони поставиха всяко съкровено кътче от американския живот под контрола на съдиите. Това проправи пътя за нова система на управление, която трябваше да промени обществото вече не по демократичен начин, както беше преди, а чрез бюрократична регулация и съдебни решения.

 

- Това наричате “втората Конституция”…

 

- Законодателството за гражданските права действително създаде втора Конституция, в съперничество с истинската, която вече може да бъде използвана за нейното подкопавате. Други групи, които искат да се развият в американското общество - жените, имигрантите, ЛГБТ - имат достъп до тези преки пътища. Така все повече теми в американския живот се изплъзнаха от демократичния контрол на гражданите. Що се отнася например до аборта, двуезичното обучение (на английски и испански - б.а.), гей браковете или имиграцията, американците не правят законите си демократично - изборът се налага чрез регламентации и съдебни решения. 

 

- Споменавате примера с Йейл, където политическата коректност управлява кампуса. Бихте ли казали, че вече няма свобода в американските университети?

 

- Не, това би било много преувеличено. Но университетите са част от американските институции, където цари много догматизъм, много страх и по-малко свобода на мисълта, което е обратното на традиционната им роля. Това отчасти се обяснява с факта, че университетските администрации си взаимодействат с големите сили в информационната икономика и политизираните асоциации. Университетите съвсем естествено се превърнаха в бастион срещу популизма. 

 

- “Изразът “бяло превъзходство” преживява парадоксален бум: колкото по-малко съществува, толкова повече се споменава”, пишете вие. Бихте ли казали, че да бъдеш бял вече не е привилегия в Америка?

 

- “Бялата привилегия” е моден лозунг през последните пет години. От една страна, това е доста евфемистичен и формалистичен термин, за да се опише нещо толкова жестоко и брутално като режима на робството на Юга в началото на ХIХ век. В краен случай е подходящ термин за обозначаване на законите на Джим Кроу (законите, приети след Гражданската война в победените конфедеративни щати, налагащи сегрегацията - б.а.). Тези несправедливи закони бяха в сила само в Юга, изостанал по онова време район, и бяха премахнати преди повече от шестдесет години. Но да се използва този израз, за да се опишат САЩ през 2020 г. е едновременно обидно и странно.

 

Критиците на “бялата привилегия” бяха значителна част от движението Black Lives Matter (Животът на черните има значение), родено през 2013 г., което продължи до изборите през 2016-а. Неговите позиции бяха непопулярни, а поведението му - конфликтно. Движението се превърна в кошмар за демократите, явили се на първичните избори за президентските избори (Хилари Клинтън, Бърни Сандърт и губернатора на Мериленд Мартин О’Мали), които се опитаха да реинтерпретират посланието с по-братското All lives matter (Всички животи имат значение). Но лидерите на движението настояваха, че изобщо не искат да кажат това и тримата кандидати бяха принудени да се извинят. Избирателите със сигурност са го забелязали.

 

- Поучиха ли се демократите от поражението си през 2016-а или продължават със същите грешки, давайки шанс на Тръмп да бъде преизбран?

 

- Би било невярно да се каже, че демократите винаги правят грешки. Тръмп беше ефикасен при назначаването на съдии, както във Върховния съд, така и на по-ниско ниво. Такава беше и търговската му политика, с която направи общественото мнение по-недоверчиво към Китай. А също и във външната политика, на първо място препотвърждавайки тесните връзки на САЩ с Израел и връщайки се към политиката на изолация на Иран. В други области на управлението обаче, сякаш Тръмп никога не е ставал президент. Той не доведе нито една законодателна реформа докрай. Демократите му дадоха отпор. Но противопоставянето на демократите имаше цена. Права сте, че не си взеха никакви поуки от последните президентски избори. В щати, като Западна Вирджиния, където Тръмп получи 69 на сто от гласовете и спечели с голямо мнозинство във всеки окръг, хората не гласуват за него, защото го смятат за образец на любезност или се възхищават на управленските му умения. Те гласуват за него, защото се опасяват от алтернативата. 

 

Демократите са партията на американския елит. В повечето случаи това е шанс, но не и когато става въпрос за спечелване на избори. Демократите представляват хората, които контролират върха на американската икономика (която мнозина американци смятат за плутократическа) и на американската култура (която мнозина американци смятат за ждановистка). Елитите невинаги виждат това. Въпросът на президентските избори през 2016 г. не беше Тръмп, а именно тези елити.

 

Превод от френски: Галя Дачкова

 

 

 

 

 

Коментари

  • мнозина американци смятат американската култура за ждановистка

    12 Фев 2020 10:21ч.

    Това при положение, че и в днешна Русия сигурно вече са малцинство хората знаещи каквото и да било за Жданов, във Франция пък със сигурност почти никой не и чувал за него, а във вторачената в собствения си пъп Америка сигурно се броят на пръсти?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Лазар Кузев

    12 Фев 2020 15:31ч.

    Няма значение дали знаят кой е Жданов, важното е да знаят, че последният е привиквал Шостакович, за да му обяснява, че истинската съветска музика трябва да може да се тананика.Какво ли е било в главата на гениалния Шостакович, слушайки наставленията на троглодита Жданов?!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Helleborus

    13 Фев 2020 16:57ч.

    Хиляди години писането на закони не е било свободно занимание. Хората са вярвали, че правото (Правдата) не е от човека, а от Бога и всеки човек ще бъде съден за делата си. И щом ще бъдеш съден за делата си не от човешко съдилище, то по-добре да спазваш правилата на това съдилище. Както е казал Сина, „Не се бойте от онези, които убиват тялото, а душата не могат да убият; но по-скоро се бойте от онзи, който може и душа, и тяло да погуби в пъкъла.“/Матей 10:28/ По тази причина никой не се е и осмелявал да си донаписва закончета, дори свещените книги, по които са се движили хората, са имали стриктни забрани срещу „човешки заповеди“. „Само Един е законодател и съдия, Който може да спаси и да погуби; а ти кой си, та съдиш ближния си?“ /Яков 4:12/ Терминът „човешки заповеди“ е бил винаги символ на нещо неистинно, на лъжа и измама. Поради тази причина общества, които наричаме прости, които са се занимавали със земеделие и са пасли овце, са били много по-здрави отвътре и не са отивали в такива абсурди на обществените нрави. Днес на правото се гледа като на празно поле, върху което може да експериментираш и да садиш гмо. Затова става така, всъщност нашите „хуманни“ представи са толкова хуманни, колкото представите на малкото дете за възпитанието му. Ако го оставиш, по цял ден ще стои на компютъра и ще яде шоколад, а после ще се репчи на родителите си. Горе долу същата наивистична и безотговорна представа за човешки права имат мнозина от онези, които се упражняват в законодателство, смятат, че щом са завършили право или са били избрани за депутати, те имат правомощия да узаконят всичко, всяка човешка представа за права. Просто нямат Баща, Който да им обясни как стоят нещата и светът ни е като управляван от невръстни.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи