Вигенин за европредседателството: В София не се e случило нещо грандиозно и необичайно

Вигенин за европредседателството: В София не се e случило нещо грандиозно и необичайно
„В София не се e случило нещо грандиозно и необичайно.” Това заяви международният секретар на ПГ на „БСП за България” Кристиан Вигенин пред БНТ по повод европредседателството ни. Той обясни, че по време на нашето председателство са поети ангажименти за инвестиции в региона и предстои да се види доколко това ще се случи. По думите му не е имало и дългосрочен политически ангажимент на срещата на върха ЕС-Западни Балкани.

 

 

„Свързаността с останалите страни е много важна. Виждаме обаче политическите пречки. Много трудно е да се говори за бъдещо разширяване на ЕС. Страните-членки също има какво да направят, докато дойде време за самото присъединяване”, обясни Вигенин. Според него преди политическата интеграция да се реализира, важен е подходът на свързване на региона, защото страните могат да се превърнат де факто в част от ЕС и след това политическата крачка ще бъде бърза.

По повод името на Македония, Вигенин попита дали Борисов е бил наясно за постигнатия компромис, дали го е подкрепил, ако го е направил, то с какви аргументи, а ако не – в София се водят договорки и излиза едно потенциално име, което най-малкото е спорно.

 

 

Коментари

  • гражданин

    22 Май 2018 11:03ч.

    Кой каза че нищо не се е случило,Я ДА ВИДИМ КОЛКО МИЛИОНА НЕОПРАВДАНО ПОХАРЧИХА?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Успехите Борисови

    22 Май 2018 11:23ч.

    България прие Пакета за мобилност на ЕС, но сега лицемерно се възмущава от него Александър Маринов: След пиянството на едно европредседателство 8011 | 20 май 2018 | 14:24 В мечтите си някои разпределят стотици милиарди за "свързаност" на Западните Балкани, въпреки че по-скоро става дума за сбъркани асоциативни връзки Разгулът на българското европредседателство е в разгара си. Срещата на върха на 17 май се възпява с чутовни епитети, дори се твърди, че българските управляващи "пишат история“. В мечтите си някои разпределят стотици милиарди за "свързаност" на Западните Балкани, въпреки че по-скоро става дума за сбъркани асоциативни връзки. Въобще страстите кипят, а, както заяви българският премиер, "страната никога не е била толкова добре". Поради което за политически сътресения, да не говорим за оставки, не може да става и дума. На всеки пир обаче има хора, които по някое време започват да се замислят за после, когато от звъна на чашите ще останат само тежкият махмурлук и необходимостта да се разчисти. В нашия случай това е много точна аналогия - на 1 юли сутринта управляващите ще трябва да се заемат с решаването на десетки тежки проблеми, които неглижираха или отлагаха, за да не помрачават празничната атмосфера. Тогава по неизбежност ще се постави и въпросът за отговорността - най-омразният за българските властимащи. А когато дойде време да се поема отговорност, верните съюзници стават разбойници. Справка - управляващата коалиция в предишния парламент и нейната безславна кончина. Въпреки периодичните декларации, че в управляващата сега коалиция царят мир и любов, всички знаят, че тази идилична видимост е измамна и временна. Недоволството се натрупва, въпреки че временно бе потушавано с щедри финансови инжекции и още по-щедри обещания. Навсякъде - от здравеопазването до отбраната - липсата на сериозен анализ и работещи мерки бе обяснявана с подготовката на още по-задълбочен анализ и още по-ефективни решения. И, разбира се, с необходимостта държавата да се фокусира върху приоритет номер едно (според правителствената програма) - митичното европредседателство. Впрочем, като стигнахме до въпросната програма за управление на правителството, чиято първа година изтече неотдавна, впечатляващо е пълното мълчание около хода на нейното изпълнение. Дори финансовият министър, който по логиката на програмното бюджетиране да има водеща роля при планирането и отчитането на този основополагащ управленски документ, смотолеви нещо за изпълнени "предизборни обещания" и се измъкна с философското заключение, че "качеството на управлението се оценява на избори". Нито правителството, нито министър-председателят представиха отчет за резултатите от изпълнението на програмата през първата година на управлението. Ако съдим по публично достъпния дневен ред на кабинета и отделните министерства, това, което реално се върши, следва всичко друго, само не и логиката на програмата. Но ако все пак можем да разберем правителството и управляващото мнозинство (не е приятно да отчиташ несвършеното), направо необяснимо е защо опозицията не поставя въпроса за оглушително липсващия отчет за изпълнението на управленската програма през изтеклата първа година от мандата. Тези, които претендират, че са алтернатива, би трябвало вече да са подготвили и представили на обществото своя анализ на изминалата година, за свършеното и несвършеното и най-вече - за тежките пороци на самия начин, по който бе подготвена програмата. Защото алтернативността започва именно от способността да се изработи и обоснове принципно различна философия и съдържателна логика на управлението на държавата. Анализът и отчетът на основния програмен документ на кабинета не са самоцел или кух ритуал. Те са незаменимо средство за диагностика на управлението и за отстраняване на допусканите слабости и грешки, както и сигурен индикатор за отговорността пред обществото. Липсата им показва, че управляващите не искат или не могат да видят и отстранят пропуските си, а това увеличава риска от задълбочаване на проблемите и възникване на кризи. Което на свой ред у нас винаги е водело до разклащане на управлението, изостряне на противоречията в основните му съставни части и в края на краищата - до падане на правителството. При това - без особен принос от страна на опозицията. Така ще стане и сега. Една от важните поуки от изминалата първа година на това управление е, че вместо да допринася за реализацията на националния интерес и да спомага (макар и косвено) за решаване на проблемите на страната, дейността на управляващите в сферата на европредседателството предизвика противоположни ефекти. Заслепени от желанието да се представят подобаващо и да получат похвали от големите европейски батковци и каки, Бойко Борисов и сие се кланяха, прегръщаха и целуваха, но тотално забравиха думичката "не" и допуснаха безропотно поредица от европейски решения, които тотално противоречат на българския интерес. Няма по-видим пример от инициирания от френския президент Пакет за мобилност на ЕС, който стана повод за готвените протести на българските превозвачи. Подкрепата на правителството за протестите и избухналото със задна дата възмущение на премиера са не само лицемерни, те са доказателство за неспособността и малодушието на управляващите. Защото преди девет месеца Макрон не само бе посрещнат от Борисов с "тук всички парле ву франсе", а получи българското "да" на своята първа голяма европейска инициатива. Уклончивите пожелания на министър-председателя, че трябва "по-бързо да повишим доходите и нивото на живот в нашите страни" не значеха и не значат нищо. Същата съдба ще имат и заканите, че България ще разработи и внесе промени в Пакета за мобилност - нещо, което именно държавата, председателстваща Съвета на ЕС, трябваше отдавна да направи. С други думи, едно е да се кичиш с лаврите на велик миротворец и медиатор, друго е да работиш за страната си. Посоченият проблем е само един от многото, които ще изскочат отново на дневен ред след края на европредседателството. Някои от по-съобразителните участници във властта явно се досещат за хода на събитията, затова започват да се оглеждат за резервни възможности. Така можем да си обясним внезапно разцъфналата диалогичност на Каракачанов и Симеонов, които не просто поискаха на четири очи да запознаят лидера на опозицията със своята работа, но и припознаха в лицето на Нинова посредник за осигуряване на подкрепата на смъртния враг ДПС. Не са случайни и засега епизодичните обвинения на депутати от Обединените патриоти към ГЕРБ за непартньорско поведение. Първите малки пукнатини може да изглеждат безобидни, но големият разпад винаги е започвал по този начин. А и практиката показва - когато Бойко Борисов обяви, че нещо няма да се случи, единственият въпрос остава кога то ще бъде факт.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Мери

    22 Май 2018 11:43ч.

    Случи се голямото плюскане, това се случи. Жал ми беше за Вучич, изглеждаше потиснат.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • 111

    22 Май 2018 12:19ч.

    Българските властници пак демонстрират пълната си несъстоятелност в защитата на националните интереси. Наши министри от доста време внушават, че спорът за името на югоизточната ни съседка бил между Македония и Гърция, а ние само чакаме те да се разберат. Преди два дни вицепремиерът Красимир Каракачанов направо изръси, че „нямаме нищо против името „Илинденска Македония“. Щото така всъщност тя признавала българските си корени! По-голяма перверзия едва ли може да се измисли. Македония официално си присвоява най-голямото българско въстание за независимост от Османската империя (1903 г.), а ние нямаме нищо против. „Илинден показва историческия континуитет на нашите стремежи, нашата държавност и гордост, потвърждава нашата македонска идентичност“, рече Зоран Заев. В прав текст ти се казва, че „Илинден е македонска идентичност“, а ти викаш „О кей!“. Защото така искат задокеанските началници. А въстанието според Заев било „за социални права“. Още една перверзия! Гърция, понеже е държава, не се поддава на мантрата „Западни Балкани с цената на всичко“ и си защитава интересите. Скочи срещу „Илинден“, понеже имало въстание с такова име в Гърция през… 1944 г. За сведение, Илинденско-Преображенското въстание не е за никакви социални права, ами е кървавата епопея за освобождаване на българите от Македонско и Одринско, останали под турска власт след формирането на българското княжество. И е цинично шефът на военния музей в Скопие да твърди, че то било направено „единствено от ВМРО, без подкрепа от „бугарско“. И е нонсенс, понеже ВМРО се появява чак след Първата световна война, а въстанието през 1903 г. е дело на Вътрешната македоно-ОДРИНСКА революционна организация“. Половината музей в Малко Търново е посветен на загиналите в това българско голямо дело. К’во му дреме на „патриота“ Каракачанов! Нали трябва да се внуши, че София е дала голям тласък на Западните Балкани. Шумната тумба-лумба на присъдружните медии целеше да заглуши факта, че нищо такова няма. Надуваха пак балон, който фактите спукаха. Но родната история не е балон, който властта може да спука. Велиана Христова

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи