Какво е мястото на Европа в новия световен ред

Какво е мястото на Европа в новия световен ред
Живеем в период без аналог с никой друг в историята. Трябва да съберем всички парченца от мозайката за да го разберем.

 

 

Лидерите на Г-7 на срещата в Биариц Снимка: АФП

 

Жан-Пиер Фике е автор на книгата „Китай 2000, илюзия за безкраен просперитет“ (Chine 2020, l’illusion d’une prospérité sans fin, 2019).

  

Много шум за нищо?

 

Именно на такава мисъл ни навежда анализът на статистическите данни за търговията между Китай и САЩ. Ето и някои цифри на американската администрация: ако сравним показателите за първото полугодие на 2019 г. с тези от първото полугодие на 2018 г., става ясно, че американският внос от Китай за една година се е увеличил с 250 млрд. долара, достигайки почти 260 милиарда. За същия период американският износ за Китай леко е намалял от 64 на 61 млрд. долара. Така излиза, че голямата шумотевица, предизвикана от нееднократните нападки на Тръмп срещу Пекин нищо не са променили. Макар че китайците обещаха да намалят отрицателното салдо в двустранната търговия, практически това не стана.

 

Китай продължава активно да субсидира износа си в САЩ и старателно разработва мерки за заобикаляне на новите мита. Пекин прави гръмки изявления и дава големи обещания, без да търпи загуби от реализацията на стоките си на американския пазар. Освен това, немалка част от китайският износ се пада на изнеслите в Китай производствата си американски предприятия. Тъй като става въпрос за добри печалби, включително и от китайска страна, едва ли някой очаква, че Qualcomm или Apple в скоро време ще се откажат от прекрасно отработените си схеми със стотици подизпълнители и доставчици на услуги.

 

Затова Тръмп може да беснее колкото си иска и да пръска слюнки, но всички разбират, че той само лае, но не хапе. Тръмп говори много и за връщане на производствата в САЩ, но на практика нищо не се случва. Тоест, дали всичко това не е само за пред публиката? Най-същественият момент от всички приказки досега беше блокирането на възможността за покупка на високо-технологични предприятия от Китай в развитите страни. Ако говорим за правата на човека обаче, това вече е друга история. Засега се вижда само, че намаляването на броя на свинете води до нарастване на цените на месото, че Пекин протяга ръце към Хонконг, че Huawei преживява нелеки времена и че понижаването на курса на юана тласка нагоре нефтените котировки. Дали това е толкова важно? По-важното е, че сега няма кой да попречи на преизбирането на Си Дзинпин за трети мандат, но редом с това, според логиката той трябва да се замисли и кой ще бъде неговия приемник.

 

Анестезираният  свят

 

Една китайска поговорка гласи, че ако проблемът е неразрешим, трябва да започнеш оттам, като първо се погледнеш в огледалото. В Америка зад няколко високи дървета се крие гора. Някои европейци, направили големи покупки в САЩ, се върнаха с думите, че не са и подозирали, че са придобили закостенели структури с несменяеми ръководства, които получават огромни заплати. Положението в САЩ се изостря и трябва да се признае, че доминирането на американците в различни сфери се отрази лошо на конкурентоспособността на страната. Струва си Америка да се върне към корените си.

 

Но да хвърлим едно око и на Африка. На терминалите на етиопските и кенийски авиолинии две трети от пасажерите са китайци. Някои казват, че дългосрочното китайско финансиране вече е намаляло в сравнение с миналото, но  това е така, защото е свързано с обстоятелството, че предоставяните заеми служеха за установяване на политически и търговски отношения с африканските държави. Сега отношенията вече не са така необходими, защото се установиха здрави търговски връзки. Африканците са убедени, че тези отношения са взаимноизгодни. Европейците и американците си заминаха от Африка без битка. Французите потънаха в социални разходи и вече нямат средства за Африка. Германските бизнесмени не виждат по-далеч от егодишните си отчети и обявиха африканския пазар за недостатъчно рентабилен. 

 

Руската заплаха

 

„Русия ще се възстанови, защото има нефт“. Така казваха в началото на 90-те години. Но какво ще остане днес от Русия, ако изключим черното злато? Само един брутен вътрешен продукт на нивото на Холандия. Рискът е много голям, защото цената на нефта се поддържа само от конвергенцията на политическата воля. Крупните играчи, като Иран, Либия и Венецуела днес не са от значение. Но при тяхното връщане на пазара цените ще се сринат и светът вече няма да прибягва до отрицателни лихви. На Русия ще ѝ се наложи да се присъедини към Европа, ако не иска да завърши като Мозамбик или Ангола, на които е отредена единствено ролята на доставчик на нефт за Китай.

 

А Европа?

 

„От Атлантика до Урал“, както казваше генерал Дьо Гол. Но за това ще трябва да се преодолее едно препятствие. Мечката ще трябва да прибере ноктите си, а останалите да преодолеят страха си. На Европа ѝ трябва дипломация и армия. „Широка програма“, както отново би казал френският генерал, не действа, Германия не иска. Кой ще обясни на Берлин, че за създаването на цифрова икономика в началото е необходимо да има мощни въоръжени сили? Именно те са първите и най-добри клиенти на тези технологии. В противен случай, ние така и ще си останем под външна опека. Но нима това не е препратка към основите на Германия? Тя се е чувствала прекрасно по времето на Римската империя, която се разпадна на множество държави без собствена външна политика.   

 

Превод: Никола Стефанов

 

 

 

 

Коментари

  • На в ухо до нос (ор)

    21 Sep 2019 17:11ч.

    Светът се променя. Вижте наследниците на Шумер, Асирия, Вавилон и Древен Египет.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Влажни сънища

    21 Sep 2019 18:58ч.

    Афтаро смята, че Путин не е произнасял реч в Мюнхен през 2007 година, историята е свършила и всичко е наред. Или почти. Милите цивилизатори, още се просълзяват при мисълта за великото си колониално минало. На Русия ще ѝ се наложи ... Айде по-полека! На Франция вече ѝ се наложи да моли за съдействие Роскосмос, че нещо космическата ѝ програма била закъсала, ама повтаряме мантрите на Барак Хюсеин, че Русия била страна-бензиностанция.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • бабаяга

    21 Sep 2019 22:03ч.

    Няма да има нов световен "ред" ... само хаус и поквара.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • цивилизационен упадък

    22 Sep 2019 11:04ч.

    Чудесна статия на руския журналист Алексаднър Роджерс по повод на душевните достойнства на руснака и европееца: https://cont.ws/@alexandr-rogers/1452171

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • но затварят ли се лесно фанфаронските им усти?

    22 Sep 2019 11:26ч.

    Много обичам компаративните анализи, особено когато са правдиви: https://cont.ws/@arhimedros/1452474

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • аlexandr rogers

    22 Sep 2019 12:44ч.

    Теориите за превъзходството на един народ над останалите не са от днес. И някои от тях са в основата на идеологията на фашистките движения. Които, както знаем, се появяват в условията на политическа криза и морална безпътица. Та така и с величието по рождение, с което се гордее Александр Роджерс.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Спаружени спомени

    22 Sep 2019 12:46ч.

    Какво е днешният Европейски съюз без Русия? Запартък,апендикс,в най-добрия случай полуостров на Азия - нито по територия,нито по ресурси,нито по население може да се мери с Азия. Днешните европци са фрустрирани шемети със спаружени спомени от колониалното си минало.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • все пак да си спомним кой победи фашизма - Русия!

    22 Sep 2019 13:04ч.

    Западът - САЩ и в редица отношения съвременна Европа: една цивилизация без култура - https://webkamerton.ru/2019/09/iskusstvo-zhit-ili-iskusstvo-vyzhivat?utm_source=finobzor.ru

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • аlexandr rogers на 22.09.2019 в 12:44

    22 Sep 2019 17:47ч.

    Кицур Шулхан Арух е много увлекателно четиво, особено за соросоиди.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Слабо

    25 Sep 2019 8:32ч.

    Авторът го вълнува стокооборотът между САЩ и Китай, а нищо не казва за този САЩ-ЕС и ЕС-Русия, но демонизацията продължава. Кога Русия е нападала Европа и обратно. Какви са резултатите? Нима това не кара мислещите да си дават сметка, че днес такива демонизиращи публикации, не водят към нищо добро за света. Ако Западът няколоко векове води колониална есккалация и граби своите колонии най-безжалостно, то днес политиката му на разширение на колониалните територии повече не може да се осъществява (Както помните-завоюването на Америка, след това Азия, Африка, Източна Европа) Какво по-натам имат да грабят? Искат Русия. Нека я вземат, както са се опитвали много пъти. Нима това е езикът на добруване и просперитет на човечеството? Да ще има нови социални трусове в света, щом елитите продължават да баламосват трудовите хора! Е, тогава на тия вехти витии ще им стане ясно, че са грешили и са били дълбоко заблудени. Стига демонизация!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Като пале

    25 Sep 2019 20:23ч.

    Мясото на Европа в новия световен ред е мижаво,само спомени и закърняли рефрекси от колониалното минало. Европа без ресурсите на Русия след 10 години ще бъде подритвана като пале от САЩ,Китай,Британската общност,от мюсюлманите,че и от негрите.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи