Как разколът в православния свят ще се отрази на обикновените вярващи

Как разколът в православния свят ще се отрази на обикновените вярващи
Отговорът на Руската православна църква срещу нахлуването на каноничната й територия с решението на патриарх Вартоломей да признае украинските разколници се оказа безкомпромисен. Оттук нататък се забранява на паството на РПЦ да се причастява в храмовете под юрисдикцията на Вселенския патриарх. Свещенниците ще бъдат наказвани от РПЦ, а миряните ще вършат грях, ако се молят в тези църкви. Под забрана са всички православни храмове в Атон и Истанбул, Крит и Додеканезките острови, Финландия и част от църквите на територията на САЩ и Европа.


Снимка: РИА Новости

 

 

Загуба на милиони

 

От столетия в Атон звучи руска реч. Още повече напоследък, когато расте броят на поклонниците от Русия, Украйна, Беларус, Казахстан, Молдова и други страни от бившия СССР. По последни данни т.нар. руски Панталеймонов манастир се посещава ежегодно от десетки хиляди вярващи от Руската православна църква.

 

Без значение, че формално светата обител е подчинена на Вселенската патриаршия и лично на нейния предстоятел патриарх Вартоломей.

 

Не става ясно доколко той осъзнава действията си в Украйна – узаконяването на разколниците и неканоничното създаване на своя структура на чужда църковна територия. Но в резултат на тази стремителна експанзия Руската православна църква прекъсна „евхаристийното общение“ с Константинопол.

 

„Казаното в изявлението на Светия синод се отнася в пълна мяра и за манастирите в Атонската света гора, в които се споменава името на Вселенския патриарх Вартоломей“, поясни за РИА „Новости“ зам.-председателят на отдела за външни връзки на Московската патрирашия, протойерей Николай Балашов.

 

Решенията на синода се разпростират върху цялата канонична територия на Руската православна църква. А в нея попадат общо 16 страни: Русия, Украйна, Беларус, Молдова, Азербайджан, Казахстан, Киргизия, Латвия, Литва, Таджикистан, Туркменистан, Узбекистан, Естония, Япония, Монголия и Китай, както и голям брой вярващи в други държави. По брой храмове (над 36 хиляди) и духовници (над 40 хиляди) Руската православна църква е най-голямата от 15-те поместни православни църкви. По думите на патриарх Кирил, цялото паство на Московската патриаршия, „пребиваващо както в Русия, така и извън нейните предели, наброява около 180 милиона души“. А в целия свят православните са 260 милиона, според данните на изследователския център „Пю“.

 

Който общува с разколници - сам става разколник

 

От незапомнени времена единството на световното православие е подлагано на изпитания. Според църковните канони, разколът означава, че една група вярващи е загубила духовна връзка с Вселенската църква и така се е „лишила от благодатта на Светия Дух“. Затова извършваните от нея тайнства се смятат за недействителни.

 

Именно поради това синодът на Руската православна църква констатира отсъствието на евхаристийна връзка с Вселенската патриаршия.

 

"Тъй като Вселенската патриаршия встъпи по съвършено незаконен начин в канонично общение с разколниците, ние не можем да продължим евхаристийното общение с нея. Според каноните, ако някой встъпи в общение с разколници – сам става разколник, а който се причастява с отлъчените – сам себе си отлъчва“, обясни протойерей Николай Балашов.

 

Вселенската патриаршия на практика легализира главата на самопровъзгласилата се „Киевска патриаршия“ Филарет и водача на неканоничната Украинска православна апостолическа църква Михаил. На Филарет РПЦ наложи анатема още през 1997 г. – за отказа му да се покае за „предизвикването на разкол“ в Украйна и ред други неприемливи за църквата постъпки, включително клетвонарушение и шантаж.

 

Специалисти по църковно право обясняват пред РИА „Новости“, че ако вярващият все пак се причасти в някой от храмовете на Константинополската православна църква, то той си слага грях на душата.

 

"Няма инструменти, които да регулират благочестивия живот на всеки отделно взет мирянин и да ограничават неговото поведение. Затова в подобни случаи вярващият е оставен на собствените му страх и съвест“, подчертава зам.-деканът по канонично право, свещеник Дмитрий Пашков.

 

Възможен разкол отвътре

 

Постановлението на синода на РПЦ се отнася за всички територии на Вселенската патриаршия. Под забраната попадат Крит, Финландия, както и редица храмове в САЩ и Европа.

 

Но на първо място е Атон. Неговите светини са на особена почит сред руските поклонници. Тук се съхраняват мощите на апостол Андрей Първозванни, на великомъченик Панталеймон, поясът на Богородица, Иверската икона на Божията майка и много други реликви.

 

"Ако за Фенера (районът в Истанбул, където се намира резиденцията на Вселенския патриарх, бел. ред.) каноните и догмите все още имат някакво значение, там би трябвало да се замислят как да поправят сегашното положение. Още повече, че Руската църква ясно формулира критериите, по които може да бъде възобновено общението“, коментира политологът Аркадий Малер.

 

Какво може да направи Константинопол? На първо място, да отзове представителите си в Украйна и да прекрати създаването на т.нар. „автокефална украинска църква“, смята експертът. Това е напълно реалистичен сценарий. Още повече, че в самата Константинополска православна църква „назрява разкол“, тъй като далеч не всички са доволни от политиката на Вартоломей.

 

"Наскоро бях на остров Родос и разговарях с местните православни. Искам да ви кажа, че нито духовенството, нито миряните са в течение на това, което се случва. Явно Вселенският патриарх не е свикнал да информира паството си за текущи събития. Убеден съм, че голяма част от православните въобще не знаят какво се върши. И тази новина може да ги изненада неприятно“, казва Малер.

 

Според него отговорът на РПЦ на неканоничните действия на Вселенската патриаршия е бил неочакван за Фенера. „Те са свикнали, че Руската църква винаги досега се е отнасяла с тях крайно дипломатично и внимателно. Но сега ще им се наложи да седнат и да умуват какво да правят по-нататък, защото руските поклонници, например, които живеят на каноничната територия на Вселенската патриаршия, ще спрат да ходят в нейните църкви, да ги финансират и да се причастяват в тях“, заключава експертът.

 

Превод: "Гласове"

 

Източник: https://ria.ru/religion/20181016/1530723891.html?referrer_block=index_daynews1_1&ab_title=a

 

 

 

 

 

 

 

Коментари

  • Helleborus

    16 Окт 2018 18:08ч.

    "Според църковните канони, разколът означава, че една група вярващи е загубила духовна връзка с Вселенската църква и така се е „лишила от благодатта на Светия Дух“. Затова извършваните от нея тайнства се смятат за недействителни." А според апостол Павел, от църквата може да се отлъчват единствено хора, които са нечестиви, както той се изразява, блудници, идолопоклонници, грабители... Мисля, че отхвърлянето с лека ръка на цели народи по причина, че искат самостоятелна църква, но без да имат горните грехове, няма как да ги лиши от общение със Светия Дух. "И така, ако вие, които сте зли, знаете да давате блага на децата си, колко повече Небесният Отец ще даде Святия Дух на онези, които искат от Него!" Лука 11:13 Духът не се раздава от църквите, а от Бог и то на онези, които искат от Него.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • волк

    16 Окт 2018 18:58ч.

    Какви "цели народи" бе, Helleborus, за кой точно "цял народ" става дума - за оня, който политтехнолзите от държавния департамент на "православната" държава САЩ ли се опитват да създават, за да се провокира непрекъснато напрежение около Русия и да се поощряват братоубийствата? Айде стига прикази наедро! Знаеш ли как утре турските агенти с мантии на архиереи от същия тоя Фенер поръчково ще ти спретнат една автокефална тракийско-филипополска (румелийска) православна църква, тъкмо в унисон с историческата ти носталгия към тракийското културно първопроходство...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • odd

    16 Окт 2018 22:21ч.

    волк , ти направо го заби много дълбоко тоз горе :) не пипаш нежно май

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Роман

    16 Окт 2018 23:05ч.

    Въпросните православни църкви (начело със своите синоди) са се докарали до положение да бъдат употребени като инструмент в борбата между запада и Русия за геополитическо влияние в Украйна. Историята не познава по-унизително падение на православни църкви. И истинската причина за това падение е печалният дефицит на Християнски добродетели по високите нива на съответните църковни йерархии. Наивно е да се мисли, че в тази политическа интрига едни са грешни, а други са праведни. Греховете и на едните, и на другите, са видими за всеки, който не затваря очите си, поради политически или догматични пристрастия. Само два примера. Прекомерната жажда за власт и интригантските наклонности на Вартоломей, както и неговите зависимости от западни политически кръгове, са добре известни. Но един привидно дребен детайл, върху който малцина се замислят, е титлата "Вселенски патриарх". Никой истински християнин не би се нарекъл "вселенски", защото това определение съдържа безмерна гордост, суета и претенция за превъзходство, несъвместими с Християнските ценности. А какво стои на отсрещната страна в този конфликт? Милитаризираната РПЦ, превърната в идеологическа структура на руската военна машина. Нима има по-голям абсурд от това, православни свещеници да бъдат назначавани да освещават танкове, ракети и всякаква военна техника за убиване на хора! Разбира се, има кой да ги съди за тяхното предателство към Християнството, но идеята ми е, че ако някой се чувства сроден с Християнската вяра, нека - преди да взема страна в тази интрига - опита да прави разлика между политика и религия, между светски и духовен живот, между военно-политически цели и духовни ценности и т. н.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • заяц

    16 Окт 2018 23:56ч.

    Ну волк,не се пали толкова.Братоубийствените войни ги прави дребното"жуже".Православните хора са си живи и здрави.Вероятно след време патриархът на Киев ще се нарича "Патриарх Киевски и на вся Рус".Жителите на московското княжество ще са си изяли искандирите и ще са си пъхнали бойните им глави отзад,а задуралските земи ще овладяват спешно будизма.Бъди здрав и се преглеждай редовно.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Интересно,

    17 Окт 2018 6:40ч.

    Московската патриаршия къса със Вселенската и издава забрани, а Вселенската била виновна вярващите руснаци да са лишени от правото да посещават храмовете и?!? И наказания щели да им налагат. За толкова изкушени от материалното духовни отци като Гундяев и подчинените му, хората вярват не в Бога, а в църквата.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Цитат: Братоубийствените войни ги прави дребното"жуже".

    17 Окт 2018 7:51ч.

    Тц. Не ги прави той. Той беше достатъчно толерантен и дълготърпелив. Той им предлагаше сътрудничество и взаимно уважение. Обаче те му се качиха на главата. Има червени линии, които не можете да престъпвате. Направите ли го, ще усетите силата на праведния гняв. И не на мъртвия ви идол, а на Живия Бог.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Анатолий Прокопьев

    17 Окт 2018 7:56ч.

    Тенденция изоляционизма, начатая в недалекое прошлое, развивается согласно своей логике.. И история с с этой кефалией находится в мейнстриме этой тенденции.. Я думаю, что надо идти дальше, не останавливаться на банальном расколе.. В России, которая является центром вселенной, негоже молиться какому-то иноземному Богу, да ещё какой-то подозрительной национальности.. Нам срочно нужен свой Бог, истинно русский, который является патриотом и самое главное, этот Бог должен быть верным поклонником Путина.. Т.е Путина надо объявить Отцом, а нового Бога назвать сыном.. Ну как-то так.. Короче, нужна новая религия, и сейчас все готово для того, чтобы основать её. Есть вождь, вечно молодой и вечно живой, есть фанатичные поклонники, есть апостолы нового Бога, есть даже непорочная дева, которая сидит в закрытой келье и молится за нашу великую Россию и её несгибаемого защитника.. После объявления пришествия нового Бога ничего сильно менять не надо, ну немного иконки подправить и всё.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • сарказмът ви е неуместен

    17 Окт 2018 8:54ч.

    И какъв е тоя демократичен и либерален "бог", дето сте го подразбрал, и то според грантовите ви разбирания за бог? Така и не вдянахте, че Живият Бог няма нищо общо нито с тлаките ви, нито с извечно профанната ви идея за мандатност, За да сложиш корона, трябва да имаш корени. А без корона, как ще утвърдиш своята центрираност, за да постигнеш своята божественост? Защото у кого другиго следва да търсим същността, сърцевината /core/, освен у себе си, и на чуждото ли да се надяваме, ако не сме при своето?!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Разделяй и владей

    17 Окт 2018 9:09ч.

    https://dama.bg/article/razdeliaj-i-vladej-pritcha-za-trite-kravi/3064/

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Тц, Тц, каква загриженост за "духовния живот на хората!"

    17 Окт 2018 10:53ч.

    Някои "коментатори" явно не могат да преживеят неуспеха на разкола в БПЦ от 1992 г и все се надяват - "днес в Украйна, скоро и у нас".

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Роман

    17 Окт 2018 10:58ч.

    Хубаво ме цензурираш, Яворе, ама чудя се дали ти хрумва, че упражняването на цензура като авторитарен способ за защита на твоите идеологически пристрастия, в крайна сметка ще навреди на собствената ти медия. А иначе, не приемай коментарите ми лично. Те не са адресирани към теб, а към участници, чийто мнения и позиции ценя. Но, както изглежда, свобода на словото и частна медия са несъвместими понятия.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Повест

    17 Окт 2018 12:03ч.

    Никой не Ви цензурира, позволявате си да хулите и то не в пряка връзка с темата.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Helleborus

    17 Окт 2018 16:50ч.

    До „волк“. Когато коментирам въпроси свързани с вярата, не мога да говоря неистини, поради страхове и геополитика. Бог знае как да се погрижи за народ, който му е верен и това е станало явно и със Съединението. А думата Тракия аз не я споменавам географски. Но вие не можете да изкористите до такава степен Христовото учение. Бог е казал, че замъждял фитил няма да угаси и пречупена тръстика няма да прекърши. Знаете ли какво означава това, означава, че дори човек да има съвсем малко вяра и светлината едвам да мъжди в него, той ще бъде приет поне като ученик, ако иска да се учи. Кои сте вие да отлъчвате на общо основание и под общ знаменател големи маси от хора и да твърдите, че Духът се оттегля от тях? И то при положение, че всякакви мутри се причастяват в православните храмове, правят дарения и никой не им търси никакво благочестие? Користолюбиви, властолюбиви... нали поради тези грехове трябва да се отлъчват хората? Нима не виждате разлика между вълците грабители, които са се отлъчвали от ранната църква, действително поради злото в техните сърца, конкретно доказуемо и проявено като нечестиво поведение и тази мания да се поробват народи чрез вярата, да се отлъчват, да се наричат сектанти, разколници? Вие вече започвате да си играете на християнство, като отново неглижирате Стопанина на лозето.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Smilodon

    17 Окт 2018 16:57ч.

    До Helleborus ''Духът не се раздава от църквите, а от Бог и то на онези, които искат от Него.'' Да, дава се от Него, но се измолва от Църквата, първоначално от Апостолите:''Като чуха апостолите, които бяха в Иерусалим, че Самария е приела словото Божие, проводиха там Петра и Иоана, 15. които слязоха и се помолиха за тях, за да приемат Дух Светий. 16. (Защото Той не бе слязъл още нито върху едного от тях, а само бяха кръстени в името на Господа Иисуса.) 17. Тогава възлагаха върху им ръце, и те приемаха Духа Светаго.'' (Деяния на Светите Апостоли, 8:14-17); ''Докле Аполос беше в Коринт, Павел премина през горните страни, дойде в Ефес и, като намери там някои ученици, 2. каза им: като повярвахте, приехте ли Светаго Духа? А те му отговориха: нито сме и чули, дали има Дух Светий. 3. Той им рече: а в какво се кръстихте? Те отговориха: в Иоановото кръщение. 4. Павел каза: Иоан кръщава с покайно кръщение, казвайки на народа да вярва в Оногова, Който иде след него, сиреч, в Христа Иисуса. 5. Като чуха това, те се кръстиха в името на Господа Иисуса. 6. И когато Павел възложи на тях ръце, слезе върху им Дух Светий, и те почнаха да говорят на разни езици и да пророчествуват. 7. Всички бяха около дванайсет души.'' (Деяния на Светите Апостоли, 19:1-7). Още преди Възкресението Си, Христос казва за Духа:''А в последния велик ден на празника застана Иисус, издигна глас и рече: който е жаден, да дойде при Мене и да пие. 38. Който вярва в Мене, из неговата утроба, както е речено в Писанието, ще потекат реки от жива вода. 39. Това каза за Духа, Когото щяха да приемат вярващите в Него; защото Дух Светий още не бе даден, понеже Иисус още не бе прославен.'' (Евангелие от Иоана, 7:37-39). Още преди да Разпятието и Възкресението на Христа, мнозина са били повярвалите в Него, но когато Духът е даден на Петдесетница, Той не слиза едновременно върху всички тези, които към този момент вече бяха повярвали в Христа, а слиза върху първо върху Светите Апостоли, а след това те започват да измолват за останалите вярващи (Деяния на Светите Апостоли 8:14-17, 19:1-7). Духът не просто идва върху вярващите след като просто са повярвали, а се измолва от Светите Апостоли. А за да продължи Духът да бъде измолван и след времето на първите християни, Светите Апостоли ръкополагат свои приемници, които да Го измолват за и християните занапред. Техните приемници са епископите и презвитерите (свещениците). Епископството е дар:''Внимавайте, прочее, върху себе си и върху цялото стадо, сред което Дух Светий ви е поставил епископи, да пасете църквата на Господа и Бога, която Той си придоби със Своята кръв.'' (Деяния 20:28). Както Апостолите са разпоредници на тайните Божии:''И тъй, нека всякой човек ни счита за служители Христови и разпоредници на тайните Божии; 2. а това, що нататък се иска от разпоредниците, то е - всеки от тях да се окаже верен.'' (Първо послание на Свети Апостол Павла до Коринтяни 4:1-2), така и епископите са разпоредници на тайните Божии:''Защото епископът, като Божий разпоредник, трябва да е непорочен, не високомерен, не гневлив, не пияница, не побойник, не алчен за гнусна печалба,'' (Послание на Свети Апостол Павел до Тит, 1:7). Тайните се включват не само Седемте свети тайнства, но и всяко свещенодействие. Всяко свеенодействие, всеки обряд, извършван от свещенслужителя, е тайнство. Дарът на епископите и презвитерите, е като този на Апостолите и затова Светият Апостол нарича себе си ''съпрезвитер'':''Ония, които са между вас презвитери, моля аз, съпрезвитер техен и свидетел на Христовите страдания и съучастник в славата, която има да се открие: 2. пасете Божието стадо, което имате, като го надзиравате не принудено, а доброволно (и богоугодно), не заради гнусна корист, но от усърдие:'' (Първо Послание Петрово, 5:1-2). Свещенството на Църквата не замества Първосвещеничеството на Господ Иисус Христос. Той извършва тайнствата (заедно с другите Две Лица на Пресветата Троица), но чрез свещеника, който измолва Божието действие в тайнствата. Епископът е водач на местна общност от християни. В Новия завет не съществува ясно разграничение между сановете на епископа и старейшините (презвитерите), които функционират като водачи на общността. От средата до края на първи век обаче, Църквата започва да запазва титлата епископ за вярващите, които са били посветени да следват апостолите в пасенето на стадото (Деяния 20:28 във връзка с 1 Петрово 5:1-2). А в събора, епископите и свещеници с Апостолско приемство, в своята съборност, са водени от Святия Дух, както при Първия събор - Апостолския събор в Йерусалим, който е модел на всички останали събори след него:''Апостолите и презвитерите се събраха, за да разгледат тоя въпрос. ...22. Тогава апостолите и презвитерите с цялата църква намериха за добре да изберат изпомежду си Иуда, наречен Варсава, и Сила - предни мъже между братята, и да ги пратят в Антиохия заедно с Павла и Варнава, 23. като по тях им написаха следното: от апостолите, презвитерите и братята поздрав до братята от езичниците в Антиохия, Сирия и Киликия. ...28 Защото, угодно бе на Светаго Духа и нам да ви не възлагаме вече никакво бреме, освен тия нужни неща: 29. да се въздържате от идолски жертви и от кръв, от удавнина и от блудство, и да не правите на други онова, което не е вам угодно. Като се пазите от това, добре ще сторите. Здравейте! 30 И тъй, изпратените пристигнаха в Антиохия и, като събраха народа, връчиха писмото.'' (Деяния на Светите Апостоли, 15:6,22-23,28-30). А единствено Православната Църква е приемник на Църквата от Новия Завет. Но това е отделна тема.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • sapientia dei

    17 Окт 2018 18:16ч.

    Какви апостоли бе, човече, та те всички до един изоставиха Христа напълно сам при залавянето, бичуване и разпъването му и после горко плакаха и се разкайваха за това! Що се отнася до Павел, та той отначало беше сред гонителите Христови! Спомни си каква длъжност имаше да прави, ако не бе му се явил лично Господ на подстъпите на Дамаск, за да го призове. Благодатта на Духа слезе над главите апостолови само поради извънредно голямата Любов и Милост Божия! И що можеха и могат даже те, избраните, без Бога?! Да, апостолическа е Църквата и причастност към Тялото Христово получават миряни чрез Тайнствата от епископи и презвитери, но Духът Светий е само от Бога и Негови избрани не са само апостолите, а и всички ония не пастири и не от паството, на които Бог дава Духа без мяра - и преди, и сега, и во веки веков.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Фриц Клингенберг

    17 Окт 2018 21:09ч.

    Какво "паство" на Вартоломей БРЕ? Те са има-нема 500 гърчоля останали в Константинопол след голямата гръцка екскурзия в Анадола през 20-те по спомен за Византия. И след погрома през 1955 г. ги хвана липсата. Да, ама тогава Аднан Мендерес хубаво ги беше уредил, ама ЦРУ такъв номер му спретна, че на Ердоган последните 10 са като детски спомен. Иначе Гърция и гърците заслужават само едно - операция Марита и нов Лист. Най-накрая "узряха" и в Москва за този план. Понеже все те били ... си сетиха за граф Игнатиев. Но, гръцките пристанища са вече ... китайски, а гръцките кораби и ... те. И след като няма друга съвсем спокойно може да се присъединим към жеста на Сюлейман Паси - Майната й на Гърция ... с нейното "православие", а Кирил Лукарис се знае как свърши. Това е голям успех за България, понеже зад Скопие твърдо седи Москва. Както никога досега!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Роман

    17 Окт 2018 22:06ч.

    "дава се от Него, но се измолва от Църквата" --- Явно за Кирил, Вартоломей и др. квазидуховници това не се отнася. По делата им се познава, че смятат подобно измолване за ненужно - било по причина на собственото си отъждествяване с църквата, било защото се преживяват над нея (досущ като папата). Затова поклонникът на луксозния живот и скъпите материални придобивки, известен още и като "табачным митрополитом", гледа на паството си като на безлична маса от крепостни селяни - лишени от свободен разум и воля - чиито религиозни чувства може да определя еднолично по свои политически съображения. Така бих коментирал цитираните в горната статия забрани.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Helleborus

    18 Окт 2018 13:30ч.

    „А единствено Православната Църква е приемник на Църквата от Новия Завет. Но това е отделна тема.“ Напротив, точно това е темата. Вероятно си пропуснал съвсем случайно случая, в който Духът слизаше над хора и семейства, които бяха недостойни според разбиранията на самите апостоли. По този начин Духът ги пренебрегваше и в крайна сметка ставаше ясно точно това, че Бог раздава Духа Си по волята Си. Самите апостоли трябваше не да водят, а да следват Христос и постоянно да бъдат в противоречия относно онова, което вече знаят и новото, което им се открива. Само че те си правеха труд! Те си правеха труда, чрез смирение и молитва да се уверяват постоянно, че разбират, проумяват и следват волята на живия, възкръсналия Христос. Защото глава на Църквата е Христос. Духът не следва свещениците автоматично, както погрешно те се надяват днес, че може леко да са подпийнали, може да са леко користолюбиви, леко лицемерни, но той Духът си слизал бил??? Няма такова нещо, защото само човек, който нелицемерно посвети живота си на това да смирява егото си и да чува и следва дори онова, което не желае, когато издирва действието на Духа, тогава той е воден от Него. Йерархия наистина има, но тя също не подлежи на човешки контрол. Вие какво си мислите, че вярата се предава като в „казанчето ври“, където един пуска кърпичката и поредния играч започва да тича с нея... и че никой, който не притежава тази кърпичка, не може да е съучастник в играта? Смятате, че сте затворили благодатта в самия етикет на БПЦ? А кой определя кой ще седне на мястото на стария играч? Не помните ли, че когато трябваше да се намери заместник на предателя Юда, тогава хвърляха жребий? Да, благодатта не е спряла да протича, но тя не е обвързана нито с конкретно име на църква, нито конкретно място или храм. Защото християнската история преподава как гръцки император еди кой си влязъл в храма и избил част от свещениците, други избягали, други били подкупени. За да се основе тази сплав между държава и църква! Оттогава, казват посланията на тогавашните светии, трябва да се различават две йерархии и настойничества. Едни, които отново са изпаднали в преследвания и гонения, но са се подчинили на Духа и държавната йерархия, която е останала настойник на историческото наследство и се е подчинила на кесаря. И е белязала историята с насилие, приемане на християнство чрез насилие, борби за власт, преследване на еретици, подклаждане на войни. В Христовото име са извършвани престъпления. Така или иначе, това не е изненада и ние не издирваме на всяка цена следите на кърпичката. Бог винаги е изпращал пратениците си по друга йерархия, понякога пхряко овластени лично от Него, защото никой от пророците, самият Христос или апостолите, никога не е бил овластен по човешките чинове и родословия. И никога човечеството не е имало извинение, ако презре пратеника, макар той да се е появил сякаш от нищото. Съдбите на света често са се определяли от думите на хора, които никой не знае от къде идват и накъде отиват и кой им е говорил. Ако искате, препирайте се с Бога за тези неща, но историята ги доказва. Така или иначе по нашите земи Духът не е „пристигнал“ през 9 век от Константинопол. По нашите земи традицията е хилядолетна.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Helleborus

    18 Окт 2018 13:48ч.

    sapientia dei, в написаното от теб мъдрост има, само не божествена, както си се назовал. Светите апостоли са избрани лично от Христос, което означава, че по-достойни от тях не е имало. Ако те са допускали грешки, може да бъдеш сигурен, че всеки друг би бил много по-непригоден. Но хората с вяра като цяло разбират, че тук става дума за две различни природи, земна и небесна. Още древните траки са познавали тази трансформация, на вълка в куче пастир и са я изобразявали на много артефакти. Смърт, после възкресение, смърт на стария човек, раждане на ново естество. Ако по някаква причина вие разсъждавате, че може да има хора с човешка природа, които без божествената намеса да бъдат божествени водачи, значи нещо не сте разбрали и християнството ви е напълно чуждо като учение. Тук говорим за естества и учението на Христос има тази способност и сила, да преведе човека през смъртта на старото му естество, до раждането на христоподобния човек у него. Точно за това препирните за родословия и канони са безпредметни, ако хората са изгубили желание и способност да се трансформират истински. В светите апостоли се явиха тези божествени проявления, които са им били отредени, а те самите са направили нужното, на цената на всякакви усилия, жертви и любов към Бога, за да се случи това. Така или иначе неуместно е да се коментират, защото те са живи днес и както апостол Павел каза, не аз живея, но Христос живее в мен, което е факт. От тук нататък обсъждането им е все едно да обсъждаме Сина Божи. Грешките им от историята явяват най-вече Божествената сила за Възкресение, която е превърнала рибари и фарисеи в синове Божи и водачи на човечеството.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • sapientia dei

    18 Окт 2018 16:42ч.

    Цитат: "Ако по някаква причина вие разсъждавате, че може да има хора с човешка природа, които без божествената намеса да бъдат божествени водачи, значи нещо не сте разбрали и християнството ви е напълно чуждо като учение." Разбира се, че нищо такова не подразбирам. Нито пък подразбирам, че Христос не ги е преценил за достойни. Възразих само, че Бог дава духа на който е достоен, а не измолването на апостолите на църквата, макар то никога да не би било излишно. Нямам съмнение, че божественото прониква човешкото, нито имам съмнение във всякога синергийното действие на двете природи в единно Живо богочовешко същество, осенено от Духа. Нещо повече, не съм склонен да абсолютизирам къде иманентния, къде явен ангелизъм на църковните йерархии; предпочитам си антропологизма, без обаче да го субстанциализирам или догматизирам. Считам, че в пастирското богословие изобщо липсва мистично разбиране за духовно преобразяване, там всякога съществува откритата възможност да се промъкне идолизиране на Живото Божество. За целта би следвало Христос да се възприема преди всичко екзистенциално-онтологически, като жив конститутивен опит на живата самообхождаща се в Христа монада "тук и сега" и едва след това да се има предвид историческият пласт в св. писания. Как обсебеният от ангелизъм църковен догматизъм схваща вечността и причастността? - Вечността (разбира се, на ниските нива на ученически опит и разбиране) бива схващане по-скоро статично, класически-метафизично, вкаменяващо - като безкрайно времетраене, а не безвремие. За да бъде схващана като безвремие, това вече би изисквало екзистенциалното разбиране за богосиновство ведно с Христа, а не само измолвайки апостолите му чрез църквата. Това ще означава и перманентна екзистенциална бдителност и обхода за стопиране на дескриптивните ефекти на потенциално-безкрайното космическо и историческо време, които и именно пораждат заблуждаващата представа, ч(е спасението е дело само на екстериорно измолване откъм (ангелските) църковни йерархии. Що се отнася до "причастността", тя е тайнство, но не засяга пряко въпросната екзистенциалноотговорна обхода на онтологичното боготърсачество, а схващането, че вран/бран/рат се постига само в лоното на екстериорната църковна организация, при това повече театрално, отколкото литургично, въпреки канонизма на литургията в църквата. На една такава литургия на екзистенциалноотговорната "причастност" в Христа в такъв случай повече би й подхождал терминът "прицеленост" (обходата в Бога е всякога стремеж към цялост, защото именно цялото е събитието на общото, а не мнимата количествена съборност на душите на вярващите). В такъв смисъл "църква" означава "черно окован", "белязан с божественост", "свещеничество по дух"... т.е. "цър-кова" е преди всичко белег на черноризство извън опосредстваното театралничене на костюма и униформата в нецивилната ангелска йерархия - тя се отнася до тялото и като антропологичен организъм (естестествено), но и като онтологичен орган (антиномичен опит, свръхестествено).

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • sapientia dei

    18 Окт 2018 16:50ч.

    И да допълня: вторият вид литургично светоусещане, който описах, му подхожда повече името ТЕУРГИЯ. Но се опасявам, че започнахме да се приближаваме до възможни обвинения в гностични увлечения. ::))

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Българин от Б

    18 Окт 2018 17:49ч.

    от доста време руските олигарси даряват за Атон, по-точно за ремонта на "т.н. руски Панталеймонов манастир". Но понеже не всичко е пари, гърците учтиво посъветваха руските дарители да не са толкова напористи в даренията, ако имат излишни пари да ги даряват другаде( и да не идват толкова често).Това беше далеч преди двамката руски убавци да бъдат изгонени от Гърция в юли тази година, когато бяха хванати да подкупват гръцки религиозни лидери с цел създаване пречки в Гърция по името на Македония.Как разколът в православния свят ще се отрази на обикновените вярващи? Вярата се основава на много неща, но не и на реалността около вярващия(прочетете глава 11 на Библията, там се подчертава, че то затова е вяра, значи на доверие трябва да се приемат нещата...). Така, че всичкия шум за УПЦ е като буря в чаша вода, нЕкои нарочно драматизират нещата за своите политически цели, криейки се зад "вярата на обикновените вярващи". И изобщо, ако тези неща влияеха на вярата, вярващите в РФ отдавна да са се отказали от РПЦ заради неприятните факти около Гундяев.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Helleborus

    18 Окт 2018 19:58ч.

    sapientia dei, Мисля, че доста ще си улесниш живота, ако започнеш да се учиш от Духа, както Христос е дал възможност това да се случва, отколкото да се давиш в тези философски напъни да се направи разбор на нещо, което не може нито да бъде обяснено, нито схванато от плътския ум. Като казвам плътски ум ни най-малко не те обиждам, просто човешкият език и мислене нямат потенциал да видят отвъд онова, което земните очи могат да видят. Човешкото възприятие е ограничено, без Христовия ум, който се развива в новия човек, дори теологическото философстване сътворява думи, които са измислени да изразяват човешки концепции на човешки мислители, но ни най-малко не изразяват реалностите такива, каквито ги вижда Бог. Ето например вечността, тя не е нито вкаменяване, нито безвремие. Защото и в другите измерения животът се променя и времето тече, само дето тече различно. Това, че нещо е съвършено не означава, че то не се променя и развива, болният човек търси промяна, с която да изцелее, а здравият не живее ли, след като вече е здрав? За какво търсим вечността, нали за да живеем в нея, а животът винаги се изразява в работа и сътворяване на нова действителност. Времето изразява промяната и движението на живите същества, безвремие би означавало да ни препарират, а не излекуват. Да не говорим какъв онтологичен екцистенциализъм ще търсиш в Христос... ти изхождаш от това, че в нашия свят всяко нещо има материално тяло и без него не може да съществува, но не се ли замисляш, че съществуват най-различни видове материя, с различни свойства и духовните същества също си имат тела? Ангелизъм, ти да не мислиш, че ангелите са безплътни? Плът от плът се различава, апостол Павел го е обяснил... Христос безплътен ли беше, само заради това, че можеше да изчезне от погледа? Или просто природата на нашето зрение е в невъзможност да види онова, за което не е създадено да вижда. И зрението ни е технология с определени параметри. А природата на стария и новия човек не живеят в синергия. Старият човек трябва да умре. Дух, душа и тяло да бъдат подменени от дух, душа и тяло от друго естество. Духът приемаме с кръщението, душата със старите й възгледи се съразпва с Христос, ако сме Му ученици, а последен враг... е смъртта. Най-последно смъртното тяло се заменя от нетленно такова. Когато нещо умира и друго се ражда на негово място, мисля, че точната дума не е сътрудничество между тези двете.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Helleborus

    18 Окт 2018 20:02ч.

    Любопитно ми е как точно ти виждаш разликата между теургия и демиургия. Говоря в контекста на християнството, не ми цитирай за африканските магьосници.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • няма време без отговорно или невежествено поето бреме за разказване - при разказването е важно не толкова какво се разказва, а КОЙ разказва

    19 Окт 2018 8:34ч.

    Helleborus, имате странното свойство да вменявате на хората мисли, които не са изказвали. Никога не съм изхождал от това, че "всичко в нашия свят има материално тяло". Не съм нито материалист, нито идеалист, а феноменалист и даже феноменолог. Не търся никаква екзистенциална онтология в Христос, а самият аз я създавам ведно с Христа. Това е творчески акт, при това с опита да бъде перманентна бдителна самообхода. Използвам философията, защото тя е квинтесенцията на религиозния опит. Всички останали форми на познавателно отношение са разположени в нескончаемия фактологичен анализ, оставайки си "при нещата такива, каквито са в представата", т.е. не са способни диалектически да генерират дух, идея. Христопознанието, обходата в Христа, напротив, е синтез, религия на Сина, което е собствено философията. Казано е: Ipsa Philosophia Christi. Син-тезът е прекъсващ и самокритицизиращ се анализ на ежемоментното творческо критическо или екзистенциално преучредяване през хоризонт на Богосиновство. Този перманентен творчески акт може да бъде наречен теургия, другото му име е самообожение в Христа. Той е даден само за последователите на мистичната Иоанова църква. Оня ден в друга тема вече се каза, че тази е Църквата, явяваща се неWesta Христова, найната Eastина е дело на производство, а не просто на съборност откъм ефектите на демоса. Обяснимо е тогава защо начело на такава мистична църква не може да стои деми-ург. Демиургът е митологичен бог и всякога хиперсимвол на отчуждението, нескончаемите опредметявания, фатализмите откъм истина, която всякога е убягвала на автентичния/конкретен/синтетичен субектен опит. "Вярата" в един такъв Бог си има едно друго име - надежда. Надеждата е вяра, която все още не е достигнала до нивото на субектовата отговорност за теургично самосътворяване в Бога. Нещо подобно имаме и с термина "причастие". При теургичния опит, който е отговорно издействан творчески синтез, холограмата на опита няма как да допуска част, която да се изплъзва на събитието на оцелостяването - в противен случай имаме разпиляване, отпадналост, само опредметяване, нескончаем анализ, затлачващо отдалечаване от Извора, изгубване на благодатта чрез Духа на Истината.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Наблюдател

    19 Окт 2018 11:35ч.

    Самопровъзгласилият се "патриарх" в Киев бе отлъчен от църквата не от друг, а от Вартоломей. Сега, същият този Ватоломей, го признава. Явно доста пари са играли.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Наблюдател

    19 Окт 2018 11:46ч.

    "гърците учтиво посъветваха руските дарители да не са толкова напористи в даренията, ако имат излишни пари да ги даряват другаде" гн Идиот, на теб някой определя ли ти къде да си даваш парите?

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • трол

    19 Окт 2018 22:23ч.

    Когато идва Христос, ,той е имал сила и власт, която си отива след разпятието му. Но на Петдесятница силата и Святия дух идват в Апостолите, които след смъртта си не оставят силата и светия Дух на последователите си. Но Апостолите написват Новия завет за Христос, а Апостол Лука написва Деянията на Апостолите, където Святия дух в него пише за Светия Дух в останалите апостоли. Това е все едно Най нов завет на светия Дух. Когато император Константин издава Миланския едикт в 313 година, Светите отци, за да имат зад себе си завет на Святия Дух, чрез който да се легитимират като богове, каквито не са, създават Символа на вярата и Света троица, които никога не са описани в Библията, и написват Светото предание в катехизис, на Никейския събор в 325 година. Светото предание е казаното от Христос, но не написано в Новия Завет, и смисълът на което човеците Свети отци са обърнали на 180 градуса. Така православните свещеници се представят, че уж са носители на святия дух и се обличат в златотъканни дрехи, слагат си корони, кадят тамян, правят литургии , целуват се ръцете им и т.н.Тези свети отци са свети Атанасий, Тертулиан, Блажени Августин и т.н. Именно те са създали Православието. На Константинополския събор 381 година се допълва символа на вярата и в 382 година Православието става официалната религия на Римската и византийска империя по късно. Чрез Бог Отец и Стария завет се легитимира императора и другите велможи - феодали, чрез Светия дух и Светото предание се легитимира Патриарха и свещениците и монасите и им се дава земя. За плебеи, роби и варвари остава Христос и Новият завет и те стават крепостни селяни, добри и човечни и това удовлетворява императорите и патриарсите. Така тази религиозна система способства да се премахне робството и се създава феодално общество с феодали и крепостни селяни. През 1054 година римската църква се отделя от православната църква и прави козметични промени. Но от тук нататък в православието изобщо не се прави Реформация, а и досега православната църква е феодална църква и тя пречи да се развие капитализъм. Католическата църква, която също е действала по Светото предание иска пари за индулгенции, за да опрощава грехове, и затова в Европа се прави Реформация и се създава протестантските евангелски църкви и както казва Макс Вебер, протестантския етос е създал духът на капитализма. Католическата църква и тя се реформира на Тридентския събор, но православната църква не се реформира, поради османското нашествие. Не се реформира и Руската православна църква и затова и до днес Православните църкви са феодални църкви и абсолютно неадекватни за съвремието.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • има ли надежда за Хелеборус

    20 Окт 2018 16:45ч.

    Хелеборус, дано Христос да види у тебе замъждял фитил и да не го угаси, а да те научи на истината, от която си много далече сега. Бог милостив!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи