Този въпрос е актуален за всяко поколение и време. Задал го е и литераторът Петър Зяпков през 1931 г. в статия, публикувана във вестник "Пряпорец", по повод 55 години от смъртта на поета и революционер. Отговор търсим и днес.

 

"Изглежда, че Христо Ботев е действително умрял.

 

Такава рядкост е вече да го срещнеш някъде, някога, у някого.

 

Освен сред младежта, и то от 2 юни на 2 юни, едва ли някога другаде можеш да зърнеш неговия избледнял образ.

 

Той като че ли е забегнал завинаги от българската земя, която толкова много обичаше.

 

И защо пък да не забегне? Тъй лесно ли е да му се намери място между нас? Къде да го пуснем да живее? В нашите почти без любов основани домове ли? А той беше писал на жена си, че след отечеството най-много е обичал нея.

 

Да го пуснем в нашите сухи училища ли? И там Ботев би се почувствал толкова чужд, колкото днешните канцеларско-кариеристични училища са се отчуждили от народния и общочовешки живот. А той обичаше народа и и неговото „училище житейско“, затова даде кръвта си за народната свобода.

 

Да го поканим на поклонение и живот в църквата ли? Но той искрено се кланяше само на могъществото на разума и свободата, макар и посвоему разбирани, и никога не би се чувствал близък на днешния църковен формализъм и бюрократизъм.

 

Да го поканим тогава в нашите партийно-политически борби? Но той познаваше и признаваше само една борба – тази за свобода и правда на целия народ. Тогава, който може, нека си представи Ботев нареден под фалшивите знамена на днешните партии. Аз не мога да си го представя. Той не се бореше за власт над народа, не се бореше за лично, за класово, за съсловно властване, забогатяване и влияние. Той не би се борил и днес за такива гнили и опасни идеали. Напротив, с буйността на своя голям характер, Ботев би сринал в прахта днешните дребнави методи на партийно-политически борби.

 

Да, много трудно днес бихме могли да дадем на Ботев кътче сред нашите „обществени кръгове“, дето той да се чувства като у дома си.

 

Ботев чезне, Ботев умира. Той е само на устата ни, но твърде малко в душата ни.

 

Нашето време днес само празнува и декламира за Ботев, но ръководи своя живот по методите на „силните на деня“. За силните на вековете в нашето практично време няма място.

 

Остава само една надежда – младежта, с нейната по-възприемчива и по-независима душа. Младежта – утрешна България – ще съживи Ботев, когото днес ние почти умъртвихме. Ще го съживи и ще го сложи като фар из жизнения път на интелигенция и народ."

Петър Зяпков, в-к „Пряпорец“, юни 1931 г.

 

 

 

Паметникът, издигнат на връх Околчица в чест на Христо Ботев и четата му претърпява няколко метаморфози

 

През 1925 г. е учреден Комитет за въздигане на паметници на Ботев за "увековечаване на неговата епопея". Комитетът възлага на арх. Дограмаджиев от архитектурно бюро "Дограмаджиев - Новоселски", град Враца, да изготви план за изграждане на паметник - кръст, който да се издигне на лобното място на революционера. Решено е кръстът да бъде железобетонен с каменна облицовка. Средствата се набират чрез дарения.

 

Поради ред причини той е построен едва през 1938 г. След 9 септември 1944 г. се взима следното решение: "Да се префасонира кръстът на Околчица, като на върха му се постави петолъчна звезда, а крилата на кръста се унищожат." Извършването на ремонта става по проект на инж. Новоселски от същото архитектурно бюро, което години преди това изготвя плана за монумента. Инженерът предлага 6 проекта за “префасонирането” на кръста в звезда. Възприето било звездата да се направи от железобетонна конструкция и рабец в краищата – от две части, които се прикрепят от двете страни на кръста (северна и южна) срещуположно, като за основа им послужат крилата на кръста, а излишните части се изрежат.

 

Звездата трябвало да има диаметър от 7 метра. През 1949г. пък се решава да се облицоват всички плоскости на петолъчната звезда в бял или цветен камък, така че да се вижда денем колкото се може от по-далечно разстояние и от близките села. Смятало се че, вишневият цвят е най подходящ за звездата. За електрифициране на обелиска бил прокопан далекопровод до с. Руска бяла. Един клас от техническата гимназия във Враца и бригада от с. Челопек извършили почистването, залесяването и облагородяването на местността около паметника за 10 дни. През 1950г. в писмо до Научния институт “Христо Ботев” – София комитетът си поставя още една амбиционна задача “да се изгради в основата на паметника на Околчица мавзолей, в който да се съберат костите на загиналите Ботеви другари, които са запазени в с. Скравена, Ботевградско, в Рашов дол при с. Лютиброд, Врачанско, в параклиса в с. Веслец и в черквата 12-те апостоли във Враца. Била осъществена и още една идея: по пътя на четата от Козлодуй до Врачанския Балкан били поставени 47 малки паметни знаци.

 

През 1991 г. паметникът, увековечаващ подвига на Ботев и неговите четници, отново връща автентичния си вид - кръстът е възстановен.

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

19 коментар/a

В. Николова на 02.06.2018 в 16:41
Той и Ботев ви е проклинал "тракиецо" ако не знаеш . "проклет да е тоз народ " са негови думи
Дядо Кольо на 02.06.2018 в 23:09
Знае ли някой къде и кога Ботев е публикувал "Символ веруюто"?
Helleborus на 03.06.2018 в 14:44
Не се напрягай, Николова, да прозреш разликата между бащата, гълчащ чадата си, но даващ живота си за тях и душманина им, който им мисли злото. Ако можеше да видиш тази разлика, щеше да се разпознаеш в онези, които Ботев кълнеше, а не в него самия. Които, макар да са имали българско гражданство, не са били достойни за него. Все пак, аз ти обещавам, ако един ден дадеш живота си за този народ, да ти се извиня от сърце.
Да отричаш Ботев на 04.06.2018 в 11:34
Как могат тези безродници да ходят и разсъждават за земята Българска и нейните Светли Чада! Със своята телевизионна култура нека поне едно да разберат: да не си отварят човките, защото съскат, да не пипат буквите, защото те плачат от глупостите им! Народът е народ, когато има такива, като Хр.Ботев!!!

Напиши коментар