Инцидентът в Керченския пролив доведе до бърза ескалация на напрежението между Русия и Украйна, а така също и до опит да се разпространи възникналото напрежение извън пределите на двустранните отношения. Последното засега явно не се получи. Реакцията на старшите партньори на Киев беше предсказуема (отправени предупреждения по адрес на Русия), но вяла. Идеята на Порошенко за въвеждане на военно положение и съответно отлагане на пролетните избори беше дотолкова съшита с бели конци, че не успя да възбуди вълна от подкрепа, даже от страна на Америка, която обичайно не се задълбочава в детайлите.

 

 

При цялата политико-риторична острота на този конфликт, той ще остане по-скоро като неприятен, но рутинен епизод от процеса на тежкото противопоставяне. От него обаче задължително трябва да се направят сериозни изводи, защото този инцидент за пореден път напомни за наличието на тежки, хронични проблеми. 

 

Събитията през 2014 г. създадоха в акваторията на Черно и Азовско море нова ситуация, в която е заложено нерешимо към днешния момент противоречие. Юрисдикцията на Русия над Крим не е призната от Украйна и от повечето страни в света. В същото време за самата Русия принадлежността на Крим към Руската Федерация не подлежи нито на съмнение, нито на обсъждане. Така, че тук не може да има какъвто и да било формален компромис и това положение на нещата ще се запази дълго време. В тази ситуация обаче е заложена мина с безсрочно действие, взривателя, на която е в ръцете на Киев. В случай на каквато и да провокационна активност от страна на Украйна и отговор от страна на Русия, Украйна ще получи сигурна международна подкрепа. А в този случай, акваторията е много по-благоприятна за провокации от сушата, защото правната база, според която се определят териториалните и неутрални води, е много по-сложна от тази, която регулира сухопътните граници. Това открива много възможности за популярните днес хибридни войни.

 

Какво може да направи една държава, като Русия, чиято юридическа интерпретация не се приема от контрагентите? В идеалния случай, да настоява за собствената си правота и да търси признание на аргументите си. Обаче нека да бъдем реалисти. Засега шансове  да наложи с успех собственото си виждане де юре няма. Остава другия вариант, убедително да затвърди това, което съществува де факто, за да не остане у никого и капка съмнение, че самото това де факто е сериозно и задълго.

 

Така функционират всички зони със замразени конфликти. Юридическият им статут не кореспондира с фактическия, а фактическият е подкрепен от ясни и точни обяснения какво ще последва в случай на нарушение. В този смисъл инцидентът в Керченския пролив изигра своята роля. Залог за стабилността в зоната на всяко потенциално противопоставяне е липсата на съмнение и у двете страни, че всеки опит за нарушаване на статуквото ще предизвика незабавни, решителни, ответни мерки. Това невинаги е естетично, но за сметка на това винаги е ефективно.

 

Може всякак да се отнасяме към ръководството на Украйна, но нито Порошенко, нито неговите съратници са камикадзета. На тях не им трябва голяма война, както не й трябва и на Русия, което не означава, че сегашното състояние на нещата удовлетворява някого. Но евентуалното взривяване на ситуацията е пълно с редица възможни, но крайно болезнени последствия и много тежки дилеми. В частност, преходът на конфликта от вяло протичаща фаза в остра такава ще принуди Москва сериозно да избере модел за поведение. Това означава или просто да се ограничи с твърд отговор за да спре противника, или да реши да се предпази от повторни инциденти, като не се ограничава с половинчати мерки. Вторият сценарий е крайно опасен от различни гледни точки и явно не е от предпочитаните в конкретната ситуация, но все пак противопоставянето диктува своя логика.

 

Най-общо казано, вероятно Русия отдавна трябваше ясно да заяви, че тя определя правилата в спорната акватория и тогава всички щяха да се примирят с това. Сега сме изправени пред такъв случай, когато проявата на гъвкавост не води до намаляване на напрежението, а провокира неговото нагнетяване.

 

Още едно впечатление от станалата колизия е девалвацията на фундаментални понятия, достигнала невиждани мащаби. Военното положение е сериозно нещо, то настройва нещата по специфичен начин и предполага определени последствия. В класическите времена въвеждането на военно положение е служило като прелюдия към война. Така то е било възприемано от този, който го въвежда и по същия начин се е възприемало и от външните сили. В сегашния случай всичко се превърна в юнашки, панаирен театър, в който трансформацията на ситуацията от трагедия до фарс се разви в течение само за няколко часа заседания  на Върховната рада.

 

Нравите и обичаите на украинската демокрация биха били изключително право и вътрешна работа на украинците, но за съжаление конкретния случай се усложнява и от безумната загуба на граници и ориентири, която като цяло е все по свойствена за съвременния свят. Международната политика се превърна в „голяма игра“, само че не в предишния смисъл на сложна шахматна партия, разигравана от мъдри гросмайстори, а в игра на подрастващи, където всичко е на ужким и не е съвсем сериозно. В интерес на справедливостта, това се отнася не само за Украйна, много по-силни и влиятелни играчи допускат същата грешка. Уви и Русия също не е изключение. Публичното пространство в Русия е пълно с „диванни стратези“, за които войната е нещо като забавно упражнение, а не реалност с жертви и разрушения. Време е да сложим край на играта.

 

Източник: globalaffairs.ru

 

Превод: Никола Стефанов

 

 

 

 

Още от категорията

Игра на война

Игра на война

Инцидентът в Керченския пролив доведе до бърза ескалация на напрежение...

32 коментар/a

Helleborus на 03.12.2018 в 19:28
Никога не е разумно една територия да бъде считана за спорна дълго време. Международната общност трябва да си изгради алгоритъм за разрешаване на подобни случаи. За мен един от най-важните критерии е настроението на местните и най-вече на коренното население. "Правото на родна земя" е термин, който е бил водещ в правораздаването дълги години, от най-голяма древност. Би трябвало да се замислим за него отново. Този термин е присъствал и в писмото на Аспарух, с което предявява правата си над родната ни земя, за която нашите наследници винаги ще имат легитимно право да се борят. Затова асоциациите с Кърджали са нелепи. Защото местното население там е българско и ако се случи нещо, ще има бунтове и протести, ще има писък до Бога! Докато в Крим е тихо и спокойно, какво да кажем, ако на тези хора изобщо не им пука, че са анексирани? Крим да беше поне останал самостоятелен, но не го искат така местните. В някакъв момент трябва да има съгласие какви са те в международен план, за да си спестим това напрежение САЩ-Русия, което винаги ще бъде употребявано против европееца.
Путин заяви от белия фотьойл: на 03.12.2018 в 19:53
Ние ще отидем в рая, а другите ще пукнат.
Спиноза на 03.12.2018 в 19:54
Кой е телефона на международната общност? :) А Крим не е анексиран, защото там се проведе референдум, с международни наблюдатели,легитимен и обективен. Щом може Косово да напусне Сърбия, при това без референдум, защо Крим да не може?
Българин от Б на 03.12.2018 в 20:39
"Най-общо казано, вероятно Русия отдавна трябваше ясно да заяви, че тя определя правилата в спорната акватория и тогава всички щяха да се примирят с това. Сега сме изправени пред такъв случай, когато проявата на гъвкавост не води до намаляване на напрежението, а провокира неговото нагнетяване". Започнахте ли да проглеждате? От юридическа гледна точка(защото случаят ще отиде в съда ако все още не е отишъл) един безпристрастен съдия ще погледне действащия в момента Договор между РФ и Украйна за използване на Азовско море и протока към него(който НЕ Е ОТМЕНЯН, защото отменянето не става с устно вметване по време на двучасовите речи на Шугърчето Маша), и ще отсъди, че Украинската страна не е нарушавала нищо. Едностранно (от Русия) нареждане да не се преминава през протока от украинските кораби не е подкрепено с аргументация(за повреда, задръстване или нещо подобно), т.е. иде реч за нарушаване правата на Украйна, чиито кораби са дремали там цял ден в очакване. Провокацията се състои в това, че руснаците са очаквали от украинците да тръгнат към протока...а те са чакали. И когато руснаците са започнали да стрелят пак са очаквали престрелка...а таква няма. Има таранене на кораба "Яни Капу"(преведено от татарски-"Нови Врати," съвпадение с новата/стара арогантност на "братушките") .Естествено, в такива случаи нарушенията се санкционират и нарушителите се наказват (със заплащане), а РФ уважава решенията на ЕСПЧ само когато е в нейна полза и следователно няма да заплати нищо, за да потвърди мнението, че действа като пират.
София на 03.12.2018 в 20:43
Крим не е анексиран , Крим си е руска територия ! Кой е Хрушчов , и какво е допринесъл за Русия , за да си позволява да подарява руски територии ?
Айде, айде! на 03.12.2018 в 21:00
Създаването на нови държави от нищото никога не е водило до нещо добро. Примери бол. Израел, Украйна, Косово, БЮРМ, Молдова.... Едно е когато се възстановява нещо вече съществувало, признато и утвърдило се като такова. Да, може да има спорове за граници и територии но същността никой не я отрича. Съвсем друго е когато се създават държави върху територии които меко казано са спорни а въпросният нов народ никога не ги е населявал, поне не и в новите граници. Няма сериозен историк който да каже, това са старите граници на Израел! Първо че тези граници постоянно са се променяли, второ населението е било семитско, а арабите също са семити както и евреите. А в древността семитски царства по онези земи с лопата да ги ринеш! Та кое на кого е? Украйна никога не е съществувала като държава. Имало е Киевская Русь но тя е нещо съвсем далече от от това за което бленуват хахлите. Всъщност компактно украинско население е имало само от Лвов до Житомир и Виница. Те пък винаги са били считани за полски територии. От Киев до Донбас и днес преобладават русите и белорусите. За смешната БЮРМ какво може да се каже? Ами нищо! Косово беше продукт на САЩ в следствие на един стар план "Зелен диамант". Нищо че Косово е люлката на сръбската култура и че така наречените косовари не са нищо друго освен сърби приели исляма. Когато историческата основа липсва, според случая аргументи са оръжията или лъжите. Те пък никога не водят до добър край. За това Украйна залага на конфронтацията. За да не предизвика глобален конфликт Русия се въздържа да прегази Незалежная. Въпросът е до кога ще търпи, Русия вече не крие че и е писнало от краварски и хахляцки номера.
Бай Иван на 03.12.2018 в 22:19
Само да спомена, че в случая украинските кораби са нарушили руски териториални води, които са били руски и преди присъединяването на Крим към Русия! От тук насетне всякакви лакърдии са излишни-това си е чисто активно мероприятие срещу Русия! Става въпрос за поредната провокация, целяща да злепостави Русия, така, че да се оправдаят нови санкции срещу нея, да се попречи на всички нейни контакти и взаимни проекти със Западна Европа и този път да се обслужи падналия рейтинг на Потрошенко преди президентските избори в Украйна!
Познанията на афтара по на 03.12.2018 в 22:35
международно публично право се стремят към нулата; познанията му по история - също. Порошенко ще остане в историята като първият държавник, въвел военно положение, без страната му да е в състояние на война. Целта на всички тия провокации е простичка - да се подлъже Москва да предприеме "смяна на режима" в Киев, което технически е лесно изпълнимо. САЩ и НАТО няма да се намесят, както не се намесиха и в Грузия. Само че тая "смяна на режима" ще ликвидира всички достижения на Путин в изграждането на многополярен свят. Всяка азиатска и латиноамериканска страна ще си рече: "Опа, и тия са империя като Щатите, и тия се грижат само за собствените си интереси от позиция на силата". Интересното е, че най-силно квичат "Путин, въведи войската!" псевдонационалистите на Малцев и Галперин.
MrBean на 03.12.2018 в 22:53
Нещо все съветски философи виждам. Но да погледнем морското право. Къде пише че не могат да преминават неруски кораби през Керченския проток? Ами ако утре Турция арестува руски .български или румънски кораби? Ако на Гибралтар стане същото? Въобще Вовката си прави каквото иска ,ама докога,още ембарго ли ?Той народа ни на Русия ,ни на Украйна е виновен-нали?
Мильо Лудия на 03.12.2018 в 23:07
За какво международно право бълнувате сороспиите ? Откакто ОТАН /т.е. САЩ/ влязоха в Афганистан за да търсят Осама международно право няма. После историята с ОМП в Ирак и тя е ярък пример за международно право. Къде беше международното право в Либия ? За Сирия даже и не питам В момента Турция прочиства граничните си райони от кюрди и ги заменя с туркмени. Училищата там вече учат по турски учебници
да погледнем морското право - ми айде! на 03.12.2018 в 23:35
Там пише, че свобода на мореплаването има в проливи в открито море и в изключителната икономическа зона. Начи, тая зона е широка двеста морски мили (къде 360 километра). Откритото море почва след нея. Когато проливът е по-тесен от 720 км и икономическите зони на прибрежните държави се припокриват, няма проблем. Ако обаче се припокриват териториални води, свобода на мореплаването - нанай! Териториалните води са от 3 до 12 морски мили (5,4 до 21,6 км), като скромните държави, обявили тримилна граница, се броят на пръстите на едната ръка. Режимът на проливите в териториални води се определя от крайбрежните държави. В случая с Босфора това е само Турция. За да няма чести войни, условията за черноморски и нечерноморски държави, търговски и бойни кораби са договорени в Конвенцията от Монтрьо. Заради неспазване на тия условия през 2008 година Турция спря един американски ракетен крайцер и го държа две седмици в Мраморно море, докато се върне американския ракетен есминец. Режимът за преминаване през Гибралтар се определя от Англия и Испания, Суец - от Египет, Ормуз - от Оман и Иран (о, ужас!) В Керченския проток се припокриваха териториалните води на Русия и Украйна (най-тясната му част е широка 4,5 км, а фарватерът е широк към 400 метра) и преминаването ставаше по режим, определен ОТ ДВЕТЕ СТРАНИ. Бойни кораби на трети страни могат да влизат със съгласието на ДВЕТЕ СТРАНИ. Откак Крим се присъедини към Русия, протокът е изцяло в руски териториални води. САЩ не признават присъединяването, но за да влезе американски боен кораб в Азовско море, е необходимо съгласието на Украйна и на Русия. Нещо неясно?
Нищо по-естествено от това да нападаш и избиваш съседите си на 04.12.2018 в 01:10
Щом единствената ценност внушавана на простия народ е войната и победите над другите. На него това му стига. Другите ценности са запазени за върхушката.
мдааааа на 04.12.2018 в 08:46
ПРИЧИНИТЕ ЗА КОНФЛИКТА ...от ПИК , ти да видиш в ПИК!!!!!!!!!!!!!! https://pik.bg/%D0%B8%D0%B7%D0%B2%D1%8A%D0%BD%D1%80%D0%B5%D0%B4%D0%BD%D0%BE-%D0%B2-%D0%BF%D0%B8%D0%BA-tv-%D0%B5%D0%BA%D1%81%D0%BF%D0%B5%D1%80%D1%82%D1%8A%D1%82-%D0%B1%D0%BE%D1%8F%D0%BD-%D1%87%D1%83%D0%BA%D0%BE%D0%B2-%D1%80%D0%B0%D0%B7%D0%BA%D1%80%D0%B8%D0%B2%D0%B0-%D0%BF%D1%80%D0%B8%D1%87%D0%B8%D0%BD%D0%B8%D1%82%D0%B5-%D0%B7%D0%B0-%D0%BA%D0%BE%D0%BD%D1%84%D0%BB%D0%B8%D0%BA%D1%82%D0%B0-%D1%80%D1%83%D1%81%D0%B8%D1%8F---%D1%83%D0%BA%D1%80%D0%B0%D0%B9%D0%BD%D0%B0-%D0%B8-news801034.html
occurred by chance, occurred by chance - да бе! И каква е връзката с Украйна? на 04.12.2018 в 09:03
It was a Khorramshahr medium-range ballistic missile that US Secretary of State Mike Pompeo last Saturday condemned Iran for testing, DEBKAfile reveals. Our military sources have discovered that this multi-headed missile, which he said could strike “anywhere in the Middle East and even parts of Europe,” had been test-launched the day before on Friday, Nov. 30, from a site in southeasterm Iran and struck all its preset targets. Our sources identify this weapon as an advanced version of the Khorramshahr ballistic missile with a range of 11,800-2,000 km. It can carry multiple conventional or nuclear warheads. Iran was known to be working on a ballistic missile capable of carrying nuclear warheads. In his condemnation on Saturday, Pompeo called on Iran to halt these tests since the development of this ballistic missile was in violation of UN Security Council Resolution 2231. His answer came the next day from Iranian foreign ministry spokesman Bahram Qasem: “Iran’s missile program is defense in nature. There is no Security Council resolution prohibiting the missile program and missile tests by Iran.” Early Monday, Dec. 3, Prime Minister Binyamin Netanyahu flew to Brussels for an urgent meeting with the US Secretary of State on this development. He was accompanied by the Mossad director and national security adviser. The Khorramshahr was first developed by Iran from the North Korean Hwasong-10 medium range ballistic missile. It was first tested nearly two years ago and shown in a military parade in Tehran on Sept. 22, 2017. The test on Friday of its most advanced version was intended as a warning of consequences to the US and Israel in the Middle East, should the Islamic Republic or its proxies suffer attack or Tehran succumb to sanctions with economic or political breakdown. The testing of a ballistic missile carrying multiple warheads introduces a new, ramped up strategic dimension to the contest in which the US, Iran, Israel, Saudi Arabia and the UAE are engaged. It occurred by chance the day after Israel was reported to have conducted a massive surface missile attack on Iranian and pro-Iranian military facilities in Syria. DEBKAfile revealed (from foreign sources) that Israel fired the LORA medium-range artillery missile which has a range of 500km. They now report that Iran, Hizballah and the pro-Iranian militias fighting in Syria suffered dozens of casualties including 30 dead. Although the Israeli attack and Iran’s Khorramshahr test occurred by chance in the space of 48 hours, this very concatenation bespeaks a change of weapons in Israeli-Iranian contest – the emphasis shifting from aerial combat to new and highly sophisticated ballistic missiles.
до поста на Helleborus на 03.12.2018 в 19:28 на 04.12.2018 в 09:03
Уважаеми, а да си чувал нещо за вертикални, виртуални, вгънати структури? Териториалното разположение при такава алтернатива би могло изобщо да не зависи от критериите на "този свят". Онзи, който се измъква чрез иманентизация на твърдите/идентични структури, той всякога ще намира начин да преодолява тягата на случайните и обстоятелствени критерии. В случая т.нар. "спорност" на Крим зависи от гласовитостта на западната масмедийна машина, чиято имитативна обективация очевидно е превишила правата си. Подобни демонизиращи гласове с умереност, такт и настойчива стратегия постепенно трябва да бъдат заглушавани. Но това не става само с политтехнологии, а и с бдителност и обхода откъмто Dasein, както са споделяли напр. Хайдегер и Дугин.

Напиши коментар