- 10 Sep 2020
- 36
- 4
Тя е инженер-химик, а той художник, работещ като охранител – семейство Колешеви са скритото лице на „работещите бедни” в България, най-бедната страна в ЕС. Така започва репортаж на агенция „Франс прес” от западния български град Бухово, в който става дума за тази категория хора, които се борят за оцеляването си.
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/51078_6jFGj9GPsh6PFjSj1jvkxSHsbUZoiw.jpg" style="height:317px; width:530px" /></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif"><em>„Нашите заплати са около 950 лева (485 евро) на месец”, </em>казва Катя Колешева (49 г.) пред АФП в семейния едностаен апартамент в град Бухово, в който живеят с 24-годишния си син. <em>„Когато платим месечната си вноска </em></span></span><em>по кредита и сметките, оставаме с 200-220 лева за храна. Това е всичко за нас тримата”. </em></p>
<p><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif; font-size:14px">Според проучване в ЕС 48 % от 7,2- милионното българско население живее в „материални лишения”, което означава невъзможност да си позволят такива неща като нормално отопление или месо всеки втори ден. 7 до 8 % от тях са т.нар. „работещи бедни” като Колешеви, които се трудят, но се борят да свържат двата края.</span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Семейството казва, че е трябвало да пропусне вноската по заем от 8000 евро, изтеглени за цигулка на сина си – студент по музика, за да купят дърва за огрев миналата зима.</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif"><em>„Въобще не може да става въпрос за ваканция. От 26 години сме били на почивка два пъти”,</em> казва съпругът на Катя – Мирчо ( 60 г.). Да отидем на кино, на театър, или на кафе е немислимо, допълва мъжът.</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Сивокосият мъж с диплома от Националната художествена академия в София работи като нощен пазач в местното читалище, където също води курс по рисуване за деца.</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Националните статистически данни показват, че един на всеки петима българи е „относително беден” – преживява с 60 на сто от средния национален доход, а всеки десети живее в крайна бедност. Друго проучване на ЕС от март установява, че България е най-нещастната страна в ЕС.</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Трайно безработните, овдовелите пенсионери и многодетните семейства, особено сред 10-процентното ромско малцинство, са най-тежко засегнати. Но те не са единствените.</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Около 170 000 души, или 8 процента от всички работници и служители, които получават минимална месечна заплата от 184 евро, също са близко до бедността, след като си платят осигуровките и данъците.</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Експерти казват, че тази ситуация е наследство от няколко поредни правителства след края на комунизма през 1989 г., които не проведоха реформите, за да направят икономиката по-конкурентоспособна и да привлекат инвестиции.</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">България беше засегната от банкова криза и хиперинфлация в средата на 90-те години на миналия век, но с помощта от МВФ постигна 10 поредни години икономически растеж (от 1998 до 2008 г.), а през 2007 година се присъедини към ЕС. Но световната финансова криза от 2008-2009 г. струваше на страната загубата на около половин милион работни места, а жизненият стандарт тръгна в обратна посока.</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">"<em>Други източноевропейски страни успяха да се изравнят с тези в ЕС, но те започнаха реформите по-рано”</em>, казва експертът от Института за пазарна икономиката Петър Ганев пред АФП. </span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif"><em>„Другите причини са структурни – традиционно ниска икономическа активност, най-ниска в Европа, с много малко работещи хора, и застаряващо населени”,</em> добавя той.</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Проблемите на семейство Колешеви започват в края на 2008 г., когато най-големият завод за стомана на Балканите, където Катя е работила като инженер-химик в продължение на 18 години, банкрутира и бяха уволнени над 5600 души. Дължат ѝ повече от 6000 евро неплатени заплати и компенсации, но тя е загубила надежда, че някога ще получи тези пари.</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Сега печели само около половината от предишната ѝ заплата и пътува по два часа всеки ден до и от работата си в лаборатория в София. В същото време е и детегледачка в събота, за да свърже двата края.</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif"><em>„През 25-те години на прехода от комунизъм, хората загубиха надежда, че има шанс нещата да се оправят и че можем да излезем от тази ситуация на постоянни лишения и недоимък”,</em> казва тя. <em>„Човек не се нуждае само от хляб, или кисело мляко, или храна. За последен път съм си купила чифт ботуши през 2007 година”.</em></span></span></p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
