Дългът на България за 2015 г. е 23 млрд. лв.

Коментари

• Това ни чака, но този път не сме ги изяли заедно...

  21 Окт 2016 15:54ч.

  "Първият от документите е строго секретна от особена важност докладна записка от председателя на БНБ Иван Драгневски и председателя на Българската външнотърговска банка Веселин Ранков до Георги Атанасов, член на Политбюро на ЦК на БКП, председателя на Министерския съвет и ръководител на групата по валутните въпроси от 29 януари 1990 г. (ден преди откриването на ХIV извънреден конгрес на БКП). В нея се дава информация за ползването на валутни средства от т. нар. стратегически валутен резерв в размер на 1 млрд. долара, което управлението поддържа до 1989 г. в западни банки. През октомври 1989 г., още докато Живков е на власт, от него се теглят 300 млн. долара. Банкерите информират, че в първото тримесечие на 1989 г. предстоят плащания по външния дълг общо в размер на 1 млрд. и 460 млн. долара, които не могат да се покрият. Както самият генерален секретар на БКП по това време Петър Младенов успешно определя по тайна среща през ноември 1989 г. с ръководния състав на МВР и ДС управлението на Тодор Живков (респективно на БКП) е довело страната до „просешка тояга”. Цифрите говорят сами – валутните постъпления за януари 1990 г. са едва 30,2 млн., а валутните разходи възлизат на 258,6 млн. По тази причина с документа е поискано използването на още 300 млн. долара от валутния резерв. В края на записката банкерите информират премиера Атанасов, че „настъпи промяна в получаването на нови кредити или засилване на валутните постъпления, банката трябва да обяви прекратяване на разплащанията и да направи искане пред кредиторите за разсрочка на дълга”. Вторият документ е строго секретно от особена важност писмо относно: Състояние на плащанията по ползваните кредити от чужбина, подписано отново от председателя на БНБ Иван Драгневски и председателя на Българската външнотърговска банка Веселин Ранков. То е адресирано до председателя на Министерския съвет Андрей Луканов и е от 15 февруари 1990 г. (Луканов поема премиерския пост на 5 февруари 1990 г. с решение на ХIV извънреден конгрес на БКП). В него банкерите излагат подробна информация за външната задлъжнялост на комунистическото управление, което към 31 декември 1989 г. възлиза на 10,6 млрд. долара. Посочено е, че през 1990 г. предстоят плащания по различни кредити и лихви в размер на 3,9 млрд. долара. Те могат да бъдат частично погасени само с останалите 528 млн. долара в т. нар. стратегически резерв. Банкерите изтъкват, че „на международните кредитни пазари банката среща изключително сериозни и почти непреодолими трудности по договарянето на нови кредити”. От ноември 1989 г. не е договорен нито един такъв. „Като мотиви за тази въздържаност се изтъкват високата задлъжнялост на страната, сумата на която е надхвърлила критичната граница”, признават банкерите. Те предлагат да бъдат прекратени плащанията по външния дълг, като банката уведоми кредиторите за това. През следващия месец Луканов се опитва да изпроси 1 млрд. долара от СССР, за което пътува лично до Москва, но Горбачов му отказва, тъй като и самото съветско управление е във финансова криза. На 31 март 1990 г. Луканов прекратява едностранно плащанията по външния дълг без да предупреди кредиторите, което допълнително утежнява положението на България. На 3 април 1990 г. БКП се преименува в БСП. Няколко дни по-късно в преименувания на в. „Дума” „Работническо дело” излиза интервю с Луканов със заглавие „Правителството успокои дълговете на България” (журналистът, взел интервюто е зам.-главният редактор на „Дума” Валери Найденов, по-късно разкрит като агент на ДС като главен редактор в медии, включително и на в. „24 часа”, днес активен коментатор). През 1992 г. пред следствения арест на ул. „Развигор” в столицата, преди да бъде задържан, Андрей Луканов отговаря на журналистически въпрос къде са 11 млрд. долара дълг с думите: „Заедно ги изядохме”."

  Отговори

  Напиши коментар

  Име

  Email

  Коментар

  Изпрати Откажи

• Конспиративно?

  21 Окт 2016 16:09ч.

  "Правителството на Костов в периода 1997-2001 провежда масовата приватизация. Резултатът е намаляване на държавния дълг, съпроводено от силно нарастване на частния външен дълг. Българската икономика е раздържавена до близо 70%. С други думи икономиката става частна и естествено и дългът преминава в частен. Така се оказва, че частната българска икономика генерира от 1.21 (2005 година) до 2.38 (2009 година) пъти по-голям дълг като част от БВП отколкото социалистическата държавна икономика през 1989 година. Ако вземем година по-далеч от перестроечните 1985-1990, то числата биха били 3.8 и 7.5 пъти съответно за 2005 и 2009 година. Това показва, че поне по отношение на външния дълг социалистическата икономика на Народна република България е била по-ефективна от тази на сегашна капиталистическа България - очевидна истина, която никой от политическия елит не иска да признае. "

  Отговори

  Напиши коментар

  Име

  Email

  Коментар

  Изпрати Откажи

• Цветан

  21 Окт 2016 16:22ч.

  И така, едни яли и пили, а други плащали и плакали...И за какво ни беше този дълг? За КТБ, за "бежанците" и покрай тях за любимите ни управници. Ами дали пък няма да дойде време, да ги накараме, който теглил заем, той да си го плаща?

  Отговори

  Напиши коментар

  Име

  Email

  Коментар

  Изпрати Откажи

• Мен

  21 Окт 2016 18:28ч.

  току-що съобщиха по БНТ, че дългът на страната в момента е 3-тият най-малък в Европа след Естония и Люксембург!

  Отговори

  Напиши коментар

  Име

  Email

  Коментар

  Изпрати Откажи

• Лора

  21 Окт 2016 20:15ч.

  Това им е работата на БНР, плащат им да крепят управляващите. Но ние дали ще можем да плащаме тези пари, харчени по неведоми начини не от нас, като сме най-бедните в ЕС?

  Отговори

  Напиши коментар

  Име

  Email

  Коментар

  Изпрати Откажи

• Гербер Балкански

  23 Окт 2016 17:58ч.

  Давай Бойко! Пари има!

  Отговори

  Напиши коментар

  Име

  Email

  Коментар

  Изпрати Откажи