Православната църква днес почита света Великомъченица Марина. Тя се смята за покровителка на водите и закрилница на Южното Черноморие.

 

Марина била дъщеря на езически жрец от Антиохия, живяла през ІІІ век. По това време римската власт жестоко преследвала християните. Някои от тях се криели по пустините и в планините, а мнозина от тях оставали в градовете, където проповядвали и разпространявали Божието слово.

От един такъв християнин 12-годишната Марина научила за Господа Иисуса Христа и сърцето ѝ се изпълнило с любов към Него. Марина не се бояла открито да изповядва името Господне, макар и да знаела, че може да бъде подложена на гонение.

Когато станала на 16 години, в околностите на града девойката срещнала Олимврий – управител на източните области на империята. Той пристигнал в техния град, за да предаде на съд християните. Марина така поразила управителя с необикновената си красота, че решил да я вземе за жена. Но като влязъл в разговор с нея девойката не скрила и това, че вярва в християнския Бог и е посветила живота си на Него.

Като чул това Олимврий заповядал на войниците си да хванат Марина и да я водят след него в града, но да не ѝ направят нищо лошо. Така той се надявал лесно да я склони да се отрече от християнската вяра. На другия ден Марина била изправена пред съда. Олимврий ласкаво ѝ казал: "Виждат боговете, че жаля твоята младост и искам да те спася. Послушай ме, принеси жертва на боговете. Ще ти дам богати дарове и така ще устроя съдбата ти, че ще ти завиждат твоите връстници".

"Аз се научих да изповядвам Отца и Сина и Светия дух, едно Божество в Троица, и Нему да принасям хвалебна жертва, - отговорила девойката – Не мога на бездушни идоли да въздавам оная чест, която принадлежи на моя Създател". Управителят започнал да увещава девойката ту с примамливи обещания, ту със заплахи, но Марина била непреклонна.

Девойката била подложена на нечовешки мъчения, които тя понасяла достойно и търпеливо. През нощта докато била в тъмница тя изведнъж видяла над себе си сияещ кръст, който озарил тъмничния мрак и чула думите: "Радвай се, Марино, защото ти победи злобата на врага! Радвай се, защото скоро, като мъдрите девойки, ще влезеш в чертога на твоя Жених, безсмъртния небесен цар!" Сърцето на Марина се изпълнило с неизказана радост. Тя молела Бога да я удостои със Свето кръщение, та измита чрез него да влезе в небесния чертог.

Тези молитвени думи навели управителя на мисълта да удави Светата мъченица и заповядал да му донесат огромна каца с вода. Марина извикала: "Господи Иисусе Христе, Който си счупил оковите на смъртта и ада, милостиво погледни над Твоята рабиня, развържи моите вериги и нека тая вода ми бъде желаното от мен свето кръщение и възраждане на живот вечен!". Едва свършила молитвата си и веригите й се разкъсали, а самата тя била огряна от неизказана светлина. Тогава управителят я осъдил на смърт. Преди мъченическия си край Марина призовала хората да познаят истинския Бог. В този предсмъртен час тя се удостоила да види Самия Христос, Който я призовал към вечен покой.

 

 

 

Още от категорията

Напиши коментар