Благодатният огън и "църквите"

Благодатният огън и "църквите"
Отворено писмо от митрополита на Калаврита и Егиалия Амвросий до всесветейшия епископ на Константинопол и Вселенски Патриарх Вартоломей във Фенер, Егион, от 25 април 2017 г.

 

 

Всесветейши,       

   

Долуподписаният, един всеокаян епископ на православната Църква и същевременно недостоен и трижди окаян Ваш брат в Христа, се осмелява да издигне гласа си и да се обърне към Ваше Всесветейшество, за да предложи на вниманието Му доказателствени елементи, според които решението за „църквите“ напроведения в Крит Велик (?) Събор вече беше тържествено отхвърлено от Основателя  на нашата Църква, възкръсналия ни Спасител – Иисус Христос!

 

Откъде черпя смелост? „Защо толкова дързост?“ - може би ще се запитате. И тъй, с дълбоко уважение, но и с дръзновение Ви отговарям. Моята смелост аз черпя:

- От любовта ми към майката Църква, сиреч от любовта ми към светото ни Православие!

 

Служа на Църквата от детската си възраст като „попче“ на светия Престол. Останах борец за доброто под Нейния покрив от ранната си младост, избрах като студент Богословския факултет, макар да бях отличен ученик по математика. Принесох себе си всесъжение на олтара на любовта на Жениха Христос, след като през 1961 г.приех подстрижението ми като монах (на възраст 23 г.) Борих се и се боря усилно за славата на майката Църква, без да се боя от силата на лицата или личностите, и всекидневно се изразходвам за славата на нашия Христос.

 

Живях монашеския живот като мъченичество и дори днес, на възраст 79 години, живея в абсолютна самота! И сега в нашата епископия, тук в Егион (ул. „Мелетопулон“, №44) живея сам-самичък без каквато и да е човешка помощ и утеха, за да „не причиним някоя спънка на Христовото благовестие“ (1 Кор., 9:12). Като пиша тези неща, Всесветейши, „станах безумен с хвалбите си. Вие ме принудихте!“ (2 Кор., 12:11). Дадох себе си всесъжение на олтара на Божията любов. „Всичко за славата на Христос“ беше девизът ми още от тази моя ранна младост.

 

И тъй, черпя моята смелост от любовта ми към майката Църква! При това и от споменатите по-долу елементи:

- От нашето познанство - и развилото се впоследствие наше приятелство – за неподозирано време. Ще Ви напомня:

Беше около годините 1961/1962, когато за пръв път се срещнахме в Рим в Италия, където Вие, тогава като дякон, подготвяхте следдипломна работа по предмета Канонично право в Института за източни изследвания, докато ние бяхме поклонници (именно, почитаемият наш старец архимандрит Калиник Карусос, после митрополит на Пирей, дякон Христодул Параскеваидис, после архиепископ на Атина и дякон Амвросий Ленис – сиреч моя незначителност).

 

И така: ние поклонници в Рим, а Вие, отнесъл се любочестно към нас, станахте наш водач в онзи исторически град. Оттогава между нас започна едно чисто приятелство! Приятелство, което обаче година след година отслабваше, докато Вие изкачвахте стъпалата на църковната йерархия и дишахте „въздуха“ на Фенер! Не мога да забравя, че когато някои лета се срещахме в Женева, в Патриаршеския център в Шамбези, Вие без абсолютно никаква причина ме поздравявахте „отдалеч“ с едно нарастващо пренебрежително разположение!

 

Във всеки случай черпя смелостта и от това старо, но обезцветило се наше приятелство.

- Също така черпя смелостта от разпорежданията на Каноническото право, на чиято основа се управлява нашата света Църква.

Като студент в Богословския факултет на Атинския университет ми бяха преподавани следните теологико-канонически начала:

„Всеки архиерей е като образ и място на Христос.“

„Всички архиереи са равни помежду си.“

 

Следователно:

„Митрополитът на Китира и архиепископът на Атина са равночестни помежду си.“

„Управленската система на православната Църква е демократично-съборна“ по образеца на Апостолския събор в Иерусалим. Следователно,

„Всеки от архиереите разполага с един глас, така че Патриархът и най-младият епископ–заседател са равночестни, с единствената разлика, че в случай на равенство на гласовете надделява гласът на Председателя“ (това обаче е в сила и при всички светски органи и институции).

Така че архиереите, според каноническото право на Православната Източна Църква, са не просто равночестни, но равни помежду си, а същевременно и съ-отговорни пред пълнотата на Църквата!

Това прочее е от следването ни в Богословския факултет на Атинския университет.

 

- В допълнение на това черпя смелостта си от две Ваши важни лични „постижения“, Всесветейши:

Вие не обърнахте внимание на един печално известен клирик, Велик протопрезвитер на Вашата патриаршия, който още от 2006 г. беше говорил пренебрежително за Благодатния Огън, който ни се предоставя от възкръсналия Христос по чудотворен и наистина неръкотворен начин - Благодатният Огън, който извира от Всесветия гроб!

 

Вашият клирик каза следните недопустими неща:

„Вече от векове сред благочестивите, но богословски и литургически необразовани православни вярващи, които търсят „чудеса“, за да запълнят духовната си празнота, е разпространено убеждението, че по време на свещенодействието на приемането Благодатният Огън идва чудотворно „от небето“… И все пак… става дума за една легенда, която се е оформила по Светите места… Нещо, което значи, че Патриархът запалва факела си от неугасващото кандило, което се намира над Всесветия гроб… Дошло е време да се сложи край на подигравката с Божествените неща…“!!!

 

Това каза печално известният Ваш клирик, Всесветейши! Няма значение, че той се позовава или повтаря думи на университетски преподавател! Има значение, че приема, аплодира и разпространява този нечестив възглед, който оскърбява, ранява и подценява благочестивите вярващи, но и заблуждава Тялото на Църквата! Защото споменатият клирик несъмнено знае, както, искам да вярвам, и Вие лично знаете, че относно въпроса за Благодатния Огън през времената са писани забележителни историко-богословски, но и специални лабораторни научни трудове, които доказват чудотворния начин на появата му в деня на Велика Събота.

 

Също така, Всесветейши, позволете ми да Ви изразя дълбоката болка и изненада, която предизвика у мен следният факт. През октомври миналата година, когато предстоеше годишното редовно събрание на Светия Синод на Йерархията на Еладската Църква, в уважаемото Ви писмо до Блаженейшия Архиепископ на Атина г-н Йероним Вие опозорихте скромното ми име, насочвайки вниманието на нашия архиепископ към това „да предпази светото Тяло на Йерархията от крайните гласове на йерарсите на Калаврита и Пирей...“

 

Питам Ви с дръзновение: защо това опозоряване, Всесветейши, на един вече стар митрополит, а същевременно и Ваш брат в Христос? Защо толкова надменност? Защо толкова коравосърдечие? Нямаше ли да бъде по-духовен начинът, ако бяхте написали едно отеческо писмо до моята незначителност и ми бяхте препоръчали разум и внимание? Оставям несъмнено настрана факта, че това Ваше действие би могло да се разгледа и като престъпване границите на Вашите канонични правомощия, и като опит за упражняване на един вид първенство по власт спрямо една сестра Църква - ако ще и съответната фраза да е била формулирана в „умерения“ стил на приятелското указание...

 

Така че Вие, Всесветейши, изоставихте любезността и взаимното уважение като начин на общуване, а моята незначителност получи от това повод да се позовава вече на равночестието на архиереите!

 

Като Патриарх имате старшинство по чест, но не по достойнство или власт!

 

- Накрая, черпя смелост от дългогодишната ми служба в майката Църква.

 

По благоволението на архипастира Христос и двамата получихме дара на свещенството в една и съща година! Беше 1961 г., когато и двамата бяхме ръкоположени за дякони на православната Църква!

 

Впоследствие Вие през 1973 г. бяхте ръкоположен за митрополит на Филаделфия, а после дойде ред и на моята незначителност! През 1976 г. бях ръкоположен за митрополит на Талант. По-нататък нашият път в майката Църква беше успореден! Прочее, черпя и от този допълнителен довод правото да изразявам свободно моето мнение, когато това го налага интересът на Църквата. Моля да ми простите дръзновението.

 

След горните пред-уводни и обяснителни думи нека дойдем на главната ни тема.

 

Бих искал да Ви подчертая, че там долу на светите земи на Иерусалим Божият промисъл за още един път и тази година тържествено отхвърли решението на Събора в Крит за „църквите“. Светият Дух, повтарям, още веднъж показа и доказа, че „църквата“ е Една и това е православната Църква. Там долу в Иерусалим всяка година Светият Дух говори гръмко и опровергава както папистите, така и протестантите! Не ги приема! Не ги признава! И затова не им дава Божието благословение на приемането на Благодатния Огън!

 

След тези предварителни думи нека дойдем на темата ни.

 

Уводни:

За да разберете моите безпокойства, моля позволете ми да спомена уважаваното Ви лице и някои уводни думи, записани във Вашата биографична справка, поместена в календара на нашата Патриаршия, а не на Вашата Патриаршия. Ето го откъсът:

 

„…След избора Му за Вселенски Патриарх се постара да усили всеправославното единство и сътрудничество чрез свикване на периодични Събрания на Православните Предстоятели и чрез много Негови посещения при тях и покани към тях във Фенер. Също така насърчава вселенския диалог с другите Християнски Църкви и Изповедания, посещавайки техните седалища и участвайки в междухристиянски събрания и годишни прояви...“ (вж. 2014 г., с. 655).

 

Предварителни забележки:

1. Написалият този текст, колкото пъти споменава Вашето лице, използва главни букви. Но колкото пъти споменава Предстоятелите на другите православни Църкви, използва малки букви! Защо тази разлика? Защо тази надменност? Не би ли трябвало и думите „Те“ и „Тях“, след като се отнасят до предстоятели на сестрите православни Църкви – Патриарси и Архиепископи – да се пишат с главни начални букви?

 

2. Главното: В горния текст като препоръка за Вашата личност и Вашата служба като вселенски Патриарх се споменава „старанието за усилване на всеправославното единство“, което обаче, за нещастие, Вие не постигнахте! Не постигнахте, доколкото на вече печално известния „Свят и Велик Събор“ в Колимбари на Крит се оказа очевидно точно противоположното, а именно - разцепление на православната Църква и объркване на Христоименната Плирома! Оказва се, че вече е налице развитие на една нова схизма и – за нещастие – това ще бъде характеристиката на Вашата патриаршеска служба!

 

3. А сега и венецът: В горния текст като препоръка за Вашата личност като вселенски Патриарх се споменава насърчаването на вселенския диалог с „другите Християнски Църкви и Изповедания“. Значи, пред нас имаме „което трябваше да се докаже“! Много преди осъдения Критски Събор Вие, Всесветейши, бяхте признал другите християнски изповедания, а именно, римокатолиците и протестантите, като „църкви“!

 

Питаме се все пак: нима съществуват много църкви? Тогава защо в Символа на вярата изповядваме „Една, Света, Съборна и Апостолска Църква“? Това не е ли еклесиологично противоречие, ако не и сериозно догматично отклонение? Какъв е тогава богословският смисъл и съдържанието на диалозите, които насърчавате „с другите Християнски Църкви и Изповедания“? Съществуващите и все още непремахнати догматически отклонения на последните – въпреки провежданите в продължение на десетилетия диалози – нима оправдават еклесиологически характеристиката им, и то под формата на официално Решение на един „Всеправославен“ Събор, на Църкви в православния богословски смисъл на термина?

 

Да дойдем сега до същността на проблема.

 

Всесветейши,

Дните на Светата Пасха, които празнуваме, показаха погрешното решение на не-„светия“ и не-„велик“ Събор в Колимбари на Крит. Там, през месец юни на 2016 година, Православието понесе тежък удар. Под Вашето председателство и надзор, както е известно, Съборът призна като църкви римокатолиците и протестантите! Така вече днес тези, които Ви следват, изповядват и признават, че имаме три Църкви -Православна, Римокатолическа и Протестантска!

 

И все пак в Символа на вярата, нека го повторя, изповядваме вяра в „Една, Света, Съборна и Апостолска църква“.

 

Оттук, с дълбоко уважение, дръзвам да Ви запитам: И така, признавате ли като Света и Апостолска Църква папистката и протестантската? Така че в деня на Петдесетницата, който се смята за рожден ден на Христовата Църква, Христос да ни е дал три Църкви? Не е ли сквернословие срещу Светия Дух едно такова учение?

 

Забравяте ли, че Схизмата от 1054 г. настъпи и впоследствие се изпълни поради еретическите учения на папистите? Има ли нещо в следващите времена, което да е променило папските теории? Нима отхвърлиха прочутото Filioque? Нима папата се е отказал от претенцията си за първенство на властта си върху цялата Църква? Има ли някакво разкаяние от тяхна страна? Със сигурност не! И още повече, това толкова уникално, колкото и еклесиологически непонятно образувание на тройното взаимопреливане и въплъщение в лицето на папата - на римокатолическата „Църква“, на т. нар. „Свети престол“ и на държавата Ватикан - него как може да го оправдае Решението на Събора в Крит? Къде в тази любопитна теократическа смесица намира богословска опора своеобразието на Църквата, както то се разбира и се живее в Светата ни Православна Църква?

 

Едно нещо е, Всесветейши, общуването и дори сътрудничеството с римокатолиците и другите християнски изповедания по теми от обществен характер, а друго – отстъпките по теми на безукорната ни вяра!

 

Така че, прочее, едва сега става понятен Вашият план, както е изложен в биографичната Ви справка.

 

„… След избора Му за Вселенски Патриарх… насърчава вселенския диалог с другите Християнски Църкви и Изповедания.“

 

Позволете прочее, Всесветейши, и на мен, низшия, малкия, неизвестния, грешния и трижди окаяния, но макар и най-незначителния, същевременно и равночестен в Христос Ваш брат, но и на други, все още верни слуги на възкръсналия Христос, да Ви осведомим, че доколкото зависи от нас, няма да търпим едно такова еклесиологично отклонение. Защото това - „няма да се отречем от теб, мило Православие“ - живо звучи в нашите уши.

 

„Няма да се отречем от теб, мило Православие, няма да те измамим, наследена от бащите ни чест… В теб се родихме, в теб живеем, в теб и ще почиваме. И ако времето ни призове, безброй пъти ще умрем за теб.“ (монах Йосиф Вриенниос, 1350-1431 г. Студия за кипърските…, Аскетически съчинения, том 2, с. 28, изд. „В. Ригопулу“).

 

Може би ще ме запитате откъде черпя силата си? С дръзновение, прочее, повтаряйки същите неща за пореден път, Ви отговарям: от онова, което отново се извърши на Всесветия гроб на Велика Събота, 15 април 2017 г. Или, от чудото на приемането и даването на Благодатния Огън само на православния Патриарх на Иерусалим. Това чудо, което преживяхме още веднъж, дава непобедим отговор на невижданото за Православието Решение от Колимбари в Крит, което Вие фанатично поддържате! И с дължимото уважение Ви питам: ако папистите са Църква, тогава защо „Благодатният Огън на Възкресението“ не се дава и на тях?

 

След като впрочем и някои безбожни и исторически невежи депутати от СИРИЗА съвсем наскоро повдигнаха въпроса, моля да позволите за сведение на вярващите, които ще прочетат тези редове, да им представя някои смайващи и непоклатими свидетелства и доказателства.

 

„Един латински свидетел очевидец, Пулхерий - този, който след това стана патриарх - разказва, че през онази година (1101 г.) Светият Огън изобщо не се явявал въпреки всички шествия, които се извършили и по време на които се е пеело „Господи, помилуй“ от всички, участвали в тях (тоест от всички православни и паписти-латини заедно).

 

`Бяхме обзети от голяма болка и тъга. Колко викове към Господа! Колко стенания, колко плач! Защото всички с плач пеехме „Господи, помилуй“, за да измолим с псалмопения милостта на Господа; и все пак, макар да Го молехме, никак не получавахме исканото. И дойде вечерта, денят свърши и като помислихме, че заради греховете ни се е случило това, което не се е случвало в предишните години, всеки реши в себе си да се поправи в нещата, които е сгрешил пред Бога. Светият Огън не се яви дори сутринта на Пасха! Император Балдуин, отчаян, се молеше пред Светия гроб, а латинският клир се оказа в неудобно положение, не знаейки дали би трябвало да проведе Пасхалния празник без Светия Огън. И тъй като бяха в такова мъчително състояние, латините решиха да излязат от храма на Възкресението.Гърците обаче, които останаха вътре, отправиха още по-горещи молитви. Шестваха, молеха Бога и Светият Огън се яви, заливайки целия храм. Латините се затичаха с викове, за да вземат Огъня от гърците.`

 

И повтаряме, че този случай го разказва очевидец латин; и както и да иска някой да го обясни, безспорно е, че гърците, които бяха унизени и презряни от кръстоносците, с това се възвисиха. И оттогава свещенодействието със Светия огън остана като чисто гръцко свещенодействие, още и през периода на кръстоносните походи...“

(Свидетелството е от книгата на архиепископ Хризостом Пападопулу „История на Иерусалимската църква“, с. 426-427. Вж и Mischaud, Histoire des Croisades, Paris 1856, t. I, p. 291)

 

превод от гръцки: доц. д-р Николай Гочев, Софийски университет „Св. Климент Охридски“, Катедра Класическа филология

 

(Гръцкият текст на писмото на митрополит Амвросий може да се прочете на адрес: http://mkka.blogspot.bg/2017/05/blog-post_1.html)



Коментари

  • В, Николова

    21 Юни 2017 21:43ч.

    Искам да помоля редакторите, когато поместват такива статии да бъдат така добри и да ни уведомят къде е Калаврита и Егиалия ...къде сега трябва да ровя и търся тези митрполии . В Гърция ли са , в България ли са ...моля ви обяснете . И грък ли е митрополита . Иначе главното го разбрах -прав е човека . Оскверняването на православието и колениченето пред католицизма е предателство . Както и оскверняването на благодатния огън със нелицеприятни внушения за измама . Води се война против православието -това е факт.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи