40% от местата за първокурсници в университетите останаха празни

40% от местата за първокурсници в университетите останаха празни
40% от местата за първокурсници в университетите стоят празни, показва справка на МОН за реализирания план прием към края на септември, предоставена на в. "Сега". 62% от незапълнените места са в частни университети, при държавните картината е по-добра - заети са 81.6% от местата. Все пак там също има сериозен спад спрямо миналогодишните 86% заети места.

 

От МОН предупреждават, че данните не са окончателни, защото кампаниите за прием на студенти в магистърските степени е след този за бакалаврите.

 

Тази година местата за държавно субсидирани студенти намаляха с 8%, или с близо 4000. По държавна поръчка бяха отпуснати 45 679 места. За сметка на орязания държавен прием платеното обучение беше увеличено от 8784 на 12 хиляди първокурсници. За частните вузове местата тази година са 16 159 при 16 373 преди година.

 

По предварителни данни броят на приетите за 2017/18 г. студенти е 43 550 души общо в държавни и частни университети, което е 58.9% от план-приема, или 41% от местата все още не са запълнени. В държавните вузове засега са приети 37 275 първокурсници, което е 81.6% от утвърдения прием. При частните университети картината е доста тревожна - 6275 приети студенти, или едва 38.83% изпълнение на приема.

 

 

8 от 37-те държавни университета са изпълнили 100% приема си. Те са: Академията на МВР, Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство, Висшето военноморско училище "Н. Й. Вапцаров", Военната академия "Г. Ст. Раковски", Националната спортна академия, Медицинският университет във Варна, Икономическият университет - Варна и Стопанската академия в Свищов.

 

При последните два вуза доброто представяне отчасти се дължи на намаления прием на масовите специалности икономика и администрация и управление.

 

След първите 8 по реализиран прием се нареждат:

 

- Медицински университет - Пловдив (99%);

- НАТФИЗ (98%)

- Великотърновски университет (97%);

- Медицинските университет - Плевен (96%);

- Медицински университет - София (93%);

- Пловдивски университет (93%)

- УниБИТ (93%);

- Софийският университет (89.9%).

 

Техническият университет - Габрово е успял да привлече едва 25 души. Химикотехнологичният и металургичен университет (ХТМУ) засега е приел само 255 души, или 35% от отпуснатия прием (общо 718). Висшето училище по телекомуникации и пощи е изпълнило 49%.

 

В УАСГ към края на септември са записани 547 първокурсници (56%). Във Висшето строително училище "Л. Каравелов" е оползотворен 60% от план-приемът. В Минно-геоложкия университет към същия период са започнали да учат 395 души (62%). УНСС е със 77% изпълнен прием.

 

От МОН все още не са събрали окончателни данни за приема по професионални направления.

 

Само 4 от 36-те направления, обявени от кабинета за приоритетни и съответно получаващи повече средства, са успели да запълнят отпуснатите им квоти на 100%, по данни на министъра на образованието Красимир Вълчев. Те са: теория и управление на образованието; военно дело; теория на изкуствата и ветеринарна медицина.

 

 

 

 

 

 

 

Коментари

  • Нужна ни е реформа на образованието

    24 Окт 2017 3:41ч.

    Но не да си закрием университетите, защото ни нареждат чиновниците от ЕС, ами защото ни трябва по-съвременна, по-гъвкава система за подготовка на кадри... Трябва да въведат елементарно програмиране още в прогимназията, и да обвържат всяко професионално учение с практиката.... Искам да ви кажа за един технически университет. В края на миналия век в продължение на доста години над 70 % от служителите на фирмата Mikrosoft (US) бяха наемани от един Канадски университет, лично Бил Гейтс ги е интервюирал за работа веднаж седмично, в самия университет... Тогава, когато още се е занимавал с полезни неща... Защо ли? - защото в този университет имат уникална програма за обучение наречена ко-оп програма - учат по 3 семестъра в календарна година (с продължителност 4 месеца), през които се редува семестър училище със семестър практика. Така че цялата програма вместо 4 години х 2 семестъра = 8 семестъра учение, излиза 5 години х 3 семестъра = 15 семестъра, от които 8 са училище и 7 са практика (със заплата), всеки път в нова компания... При завършване на университета човек излиза със стабилно резюме - работил е на 7 места, успял е да прилага и усвои всичко, което е научил в училище и съвсем естествено моментално си намира постоянна работа... Да не говорим, че му остава много малко време за глупости - моренце, къпанче, чалгичка... а и не е дълговете му са малки, защото работи с истинска заплата. Разбира се университетът си има огромен отдел за координиране на програмите и студентите, защото на практика имат два университета едновременно - единия работи докато другия учи, просто две групи студенти които се разменят всеки семестър. Този отдел се грижи за заетост на общежитията, пласмента на студентите, предоставят им съобщения за подходяща работа, помагат им да си напишат молбите и биографиите, да минат интервюта, да ги наемат. Имат си широка мрежа от фирми и бизнеси в цялата страна, които имат желание да назначат хора без много голям опит, особено в началните 1-2 курс, но с желание да научат! Пълна симбиоза, всички печелят - бизнесите спестяват от по-ниските заплати на студентите, а студентите си намират по-лесно работа така.... А на когото не му се работи толкова интензивно - може да си кара без така наречената ко-оп система на обучение (описана по-горе) и да си завърши за 4 години... Е, след това като си потърси работа обикновено вижда, че бившите му колеги вече са на ръководни позиции там където той кандидатства за най-ниско платената длъжност (без практически опит)... Университетът се нарича University of Waterloo, в неголям градец е, но е много търсен, много трудно приемат в него, естествено, защото всеки се стреми да отиде там където шансовете му за заетост след това са 80-90 %... Така че, който се интересува може да им проучи програмите.... И съвсем нищо не пречи да си въведем друга някаква програма в България която да е по-подходяща за нашите условия! Нали сме си от шампионската лига, можем ВСИЧКО да подобрим! И програмите можем да направим по-подходящи за нашето народно стопанство, и системата на обучение да адаптираме.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи