30 години никой не е канил Валерий Гергиев в България

30 години никой не е канил Валерий Гергиев в България
„Как е възможно 30 години да не съм идвал в България“, сам на себе си се чуди Валерий Гергиев след триумфа на дирижирания от него оркестър на Мариинския театър в зала „България“.

 

Светналите погледи на публиката след филигранните изпълнения на Прокофиев, Стравински, Дебюси и Чайковски не оставят съмнение – свидетели сме на музикалното събитие на годината! Екстатичните аплодисменти в залата са красноречиви. Професионалните музиканти коментират изумени виртуозността на изпълненията.

 

„Припомних си топлотата на българската публика“, продължава вътрешния си монолог маестрото. В думите му няма укор. Така се е случило. За последните 30 години просто никой не се е сетил да го покани в България, въпреки че кариерата му започва оттук. През 70-те работи със Софийската и Русенската филхармонии. Последното му гостуване в София е през далечната 1987 година. Малко преди историческите сътресения, породени от падането на Берлинската стена и завихрянето на нови геополитически полюси. Преди България да се отрече от „дружбата от векове за векове“ и „здравствуйте, братушки“ и преди разпада на империята, наречена СССР и произтеклите от нея трагични събития. Бурният водовъртеж на събитията е поразбридал старите културни връзки, но точно толкова, колкото да се преоткрием с приятна изненада след 30 години.

 

Концертът на оркестъра на Мариинския театър в зала „България“ се проведе под патронажа на президента Румен Радев  с посредничеството на българския режисьор Михаил Пандурски, личен приятел на маестро Гергиев, както и с активното съдействие на диригента на Софийската филхармония Найден Тодоров и на Светлана Шаренкова, председател на форума "България-Русия". Музикалното събитие е „гвоздеят“ в програмата на Софийските музикални дни и начало на честванията на 140-годишнината от Освобождението на България.

 

 

Президентът Румен Радев отличи световноизвестния диригент Валерий Гергиев с почетния знак на Президента на Републиката за приноса му за развитието на духовността и българската култура.

 

Публиката се тълпи пред залата час преди началото на концерта. Върху част от лицата на фиделизираните меломани се чете радвоение – между потресаващия талант на Гергиев и неговите политически възгледи. Зад леко сбърчените чела издайнически прозира категорична политическа принадлежност – градска десница, която мери изтънко с политическия си аршин коя точно част от истината за Русия и Гергиев да прегърне, но в никой случай цялата.

 

Тук-таме се мяркат представители на русофилската левица, които възприемат събитието като артистично подпечатване на собствената им правота.  

 

Тълпата изобилства от превъзбудени студенти и ученици, дошли на бегом от консерваторията и музикалното училище с инструментите на гръб, за да чуят интерпретациите на един от великите съвременни диригенти.

 

Само след час, под хипнотичното въздействие на музикалните хармонии, различията ще бъдат заличени и всички те ще избухнат в римски овации.

 

В знак на признателност маестрото пък ще ги възнагради с половинчасов бис, въпреки умората на 110-мата оркестранти.

 

За едни братството е възстановено под диригентската палка на Валерий Гергиев. Другите са в „хибриден“ шок. В България всичко е политика.

 

„За пръв път чувам подобни звуци в зала „България“, споделя възторжен зрител след представлението. Други коментират клечката за зъби, с която Гергиев традиционно дирижира оркестъра.

 

На многократно задавания му въпрос защо точно клечка за зъби, а не диригентска палка, маестрото отговаря, че за него това е без значение - може да дирижира с всичко,  даже с китайска пръчка за хранене. „Виждал съм какви ли не диригенти – такива, които използват големи палки и други – със съвсем малки. Повярвайте ми, това няма никакво отношение към доброто или лошо свирене“, твърди Гергиев.

 

 

Маестрото с прословутата диригентска "клечка за зъби".

 

Освен музикален гений, маестрото притежава и голяма човешка дарба за общуване. Непосредствен, емоционален, с широк спектър от познания в най-различни области – от компютърен шахмат до геополитика. Личен приятел е с много от големите съвременни политически фигури – Путин, Лавров, Кисинджър. Спомня си Гяуров и Френи. Посланик на руската културна дипломация в затворените кръгове на филхармоничните общества, които групират част от елита по цял свят. Присъствието му в България също носи определено послание – за възстановяване на културната близост между двата народа, за нормализиране на междудържавните отношения, за съхраняване на общото ни наследство, което мнозина се опитват да захвърлят в „канавката“.

 

Обнадежден е от разговора си с президента Румен Радев. Не крие възхищението си от уменията му на пилот-изтребител, гледал е висшия му пилотаж на МиГ-29 в интернет. С ръцете си маестрото описва невъзможните фигури на изтребителя с онова „пърхане“, което е негова запазена марка в дирижирането.

 

От военните самолети разговорът неусетно се пренася към тазгодишния парад на Победата на 9 май в Москва. При два градуса над нулата им казали да не свирят, ако преценят, защото пръстите на музикантите губят гъвкавост от ниските температури. „Но като видяхме ветераните на по 90 години, решихме, че нямаме право да не излезем. Свирихме само мъжете. Половин час. Но дойдоха 70 000 човека. 70 000 жадни да слушат голяма музика. Затова трудно някой ще ни победи“, усмихва се Гергиев, чийто баща е фронтовак.

 

България е само спирка по пътя. Маестрото дава средно по един концерт на два дни. „Обикаляме от Кемерово и Далечния Изток до Ню Йорк и Виена. Свирил съм с десетки хиляди музиканти за всичките тези години, но странното е, че най-добрите от тях, а те са хиляди, ми се гравират тук-някъде, в главата, сам не знам къде“. Гергиев отсега е наясно: скоро отново ще дойде в България. Може би в пловдивския амфитеатър. Или отново в София. Но ще дойде, в това няма съмнения.

 

Кой е Валерий Гергиев

 

Диригент на Лондонския и Мюнхенския филхармонични оркестри и несменяем художествен ръководител на Мариинския театър. С иключителни заслуги за популяризирането на руската музика на Запад, благодарение на възхитителния си талант.

 

Валерий Абисалович е роден на 2 май 1953 година в Москва. Родителите му са родом от Северна Осетия. Баща му е батальонен командир по време на войната. Отива си рано, когато Валерий е само на 13 години. За неговото възпитание и това на двете му сестри се грижи майка му.

 

 

7-годишен започва да посещава музикална школа, по примера на по-голямата си сестра.  Малкият Валерий обаче се увлича повече по футбола и час по час поглежда към прозореца в часовете по музика. Един ден педагогът изсвирва някаква мелодия и го кара да повтори ритъма. Валерий Гергиев го прави. Но учителят упорства и го кара да потрети – тогава момчето решава да импровизира. Присъдата е сурова: това момче няма музикален слух и по-добре да се отдаде на футбола.

 

По-късно, спомняйки си този епизод от детството, знаменитият режисьор ще обясни, че всъщност се е опитал да усъвършенства музикалния ред, но така и не бил разбран.

 

Майка му успява да го запише в музикално училище и скоро става най-добрият ученик. Уроците по музика и уличните игри не му пречат да е отличник и по други предмети. Редовно участва в математически олимпиади.

 

През 1972 г. Валерий Гергиев постъпва в Ленинградската консерватория, където учи пет години. По собствените му признания, животът в общежитието е първата му житейска школа. По онова време се влюбва в руската класика и Рихард Вагнер – любов от първата нота, която ще трае цял живот.  

 

Валерий Гергиев заявява гръмко таланта си още в студентските години. Получава първа награда на престижния международен фестивал в Берлин. Скоро следва втори триумф – на Националния конкурс за диригенти в Москва.

 

 

 

След завършването на консерваторията Валерий Гергиев работи като помощник-диригент в Кировския театър. Година по-късно, през 1978-ма, застава за първи път на диригентския пулт. Дебютът му е с операта на Сергей Прокофиев „Война и мир“. Следващите четири години ръководи оркестъра на Армения, а през 1988 г. става главен диригент на Кировския театър. Още първата година на новата длъжност Гергиев организира тематичен фестивал по произведения на М. Мусоргски. Впоследствие начинанието се превръща в традиция.

 

През 90-те Валерий Гергиев често гастролира в чужбина. През 1992 г. дебютира в Метрополитън опера като диригент на операта „Отело“. Три години по-късно е поканен да дирижира филхармоничния оркестър на Ротердам. Като гост-диригент продължава това сътрудничество чак до 2008 г.

 

2007-ма е годината на промените за Валерий Гергиев. На 1 януари оглавява Лондонския симфоничен оркестър. Критици и колеги определят творчеството му като ярко и емоционално, с характерен и нестандартен прочит.

 

Но най-голямото му достижение е Мариинският театър, който оглавява вече 20 години. Валерий Гергиев става художествен ръководител и директор на „Мариинка“ през 1996 г., като прави всичко възможно и дори невъзможното, за да издигне трупата на световно ниво. С музикантите от Мариинския театър прекарва 250 дни в годината. За всичките тези години успява да изгради много певци от световна величина и да обнови репертоара, включайки в него произведения на руски класици. 

 

На 5 май 2016 г. в амфитеатъра на Палмира, под открито небе, оркестърът на Мариинския театър изнася концерта „С молитва за Палмира“. Диригент е Валерий Гергиев.

 

Народният артист на Руската Федерация, лауреат на държавни отличия и многократен носител на наградите „Златна маска“ и „Златен прожектор“, както и на редица други престижни награди, Валерий Гергиев до ден днешен остава верен на музиката и на своя любим театър.

 

 

 

 

 

 

 

Коментари

  • висок

    31 Май 2017 19:28ч.

    Шаренкова що спи? И повече руски знамена развейте, нали ще ставаме Крим-2!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Радвам се!

    08 Юни 2017 14:54ч.

    Отлично! И благодаря!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • за Висок_ия

    08 Юни 2017 14:57ч.

    През Крим са минали и са останали и българите. Така, че, няма лошо! Да не станем Косово, това е проблема, дороГой!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи