Основните герои от Световната купа по ски алпийски дисциплини в Банско пред Лияна Панделиева специално за "Гласове".

Новината от Световната купа по ски алпийски дисциплини в Банско е, че световният шампион от Оре, 2019 и сигурен носител на Големия кристален глобус за осми пореден път Марсел Хиршер, не стана първи и на двата си старта. На снимката:  Хиршер се готви да си тръгне от микс зоната след карането си.

 

 

Банско „подхлъзна“ машината Хиршер по пистата Марк Жирардели (докато самият Жирардели сам гледаше към кръстената на него писта) ощастливи французина Алекси Пентуро и боеца до последен дъх, норвежеца Хенрик Кристоферсън. 

 

 

Норвежецът Хенрик Кристоферсън трудно сдържаше прекрасното си настроение от постигнатата победа над Марсел Хиршер. 

 

 

- Хенрик, обикваш ли местата, където побеждаваш?


- И местата, и публиката, която страхотно ме подкрепи! Благодаря, Банско! Знаех, че водя с достатъчно време пред Хиршер, не трябваше да поемам излишни рискове, просто трябваше да карам умно на втория манш. 

 

- Колко сигурен в себе си бяхте, докато стояхте със забити щеки на стартовата къщичка? 

 

- Много по-сигурен ставам, когато съм завършил и когато видя резултата. Тогава съм непоклатимо сигурен! На старта знам само, че това е спорт и че мога винаги да допусна грешка. В това също съм сигурен. 

 

- Как беше подготвена пистата? 

 

- Беше много твърда в горната част и малко отскачах, но в долната част беше страхотно. Карането ми хареса.  

 

Изненадата дойде от самия Марсел Хиршер, който макар да е известен с невероятно киселия си нрав, когато не е победител, разтвори ръце и благодушно призна, че дори най-добрият в света (той) не може да е всеки път победител, а условията на състезанието са били възможно най-добрите.

 

„Чувствам се фантастично. Получих като подарък от кмета апартамент в Банско. Всъщност никой не може и да предположи колко красиво е тук и колко прекрасна е ски зоната, защото никой не очаква, че в България, в Банско, съществува такова прекрасна ски зона. 

 

Беше доста трудно за организаторите, защото валя много сняг, но те се справиха блестящо и за това аз лично им благодаря.“ 

 

Не точно такова бе поведението на звездата, докато напускаше микс зоната на финала и буквално прегази през почитателите, които се надяваха на автограф. „Не сега!“ – изръмжа той, но в метрите до срещата с журналистите събра цялото си мъжество и лицето му омекна до усмивка. 

 

Не стана ясно дали Марсел Хиршер е успял да разгледа новото си жилище. Звездата Линдзи Вон получи такава награда през 2012 г., но я посети за първи път през 2015 г. 

 

Факт е, че публиката полудя по двама други състезатели: вице-светвония шампион словенеца Стефан Хаделин и французина Алекси Пентуро. 

 

Ревът, тропането, свиркането и насърчението за Хадалин бяха на път да срутят трибуната по време на втория манш от алпийската комбинация, когато той приключи слалома на 1 стотна зад временния водач Марсел Хиршер. 

 

По-късно Хаделин коментира: „Мозъкът ми не може да осмисли колко за бога е една стотна. Какво може да се случи за една стотна – освен да загубя с една стотна, естествено! Няма такова нещо като късмет обаче. Ти си създател на собствения си успех! Ако карам по-добре, ще бъда по-бърз, може би по-бърз с повече от една стотна, която сега не ми достигна. В основни линии съм доволен и признавам го. Тази писта познавам добре, участвал на състезания тук, харесвам я от доста време и днес също много ми хареса. Малко изненадах себе си, като видях на кое място съм след супер Г, не очаквах да съм толкова напред, но ето, при един техничен супер Г, като карах добре, стъпих на този резултат, продължих да карам добре и да, стигнах до подиум!“

 

Хиршер се смее: „А аз как загубих с една стотна на комбинацията на Световното първенство в Сейнт Мориц! Точно тази стотна определя шампиона, нали така!“ 

 

Скиорите са категорични, че докато подготовката им е относително еднаква и карането се различава в много малки детайли, психологическата нагласа на старта е решаваща за финала. 

 

 

Стефан Хадалин 

 

- Стефан, състезавате се със световния шампион. Как успявате да се концентрирате и енергията да отиде в карането, в техническото задание и да не се намесва сърцето? 

 

- Честно казано, това беше най, най-трудната част от това състезание и психологическата част означава, че трябва да се нахъсам сам, да се подготвя да бъда в най-добрата възможна форма срещу самия Хиршер. Концентрацията е труден и изключително важен процес. Мисля, че съм отлично подготвен психологически, защото работя и със спортни психолози и в крайна сметка опитвам да изпитвам удоволствие от самото каране, от постигнатото умение. Публиката в Банско също беше изключително топла и даваше огромна подкрепа. Докато карам не мога да знам какво се случва, но когато навлизах в последните две врати чух рева на зрителите, разбрах, че искат от мен само още малко и се протегнах колкото мога. Благодарен съм за подкрепата!“

 

 

 

Италианският скиор Доминик Парис също е откровен: „Беше много трудно в горната част, но като се замисля, беше трудно и в долната част. Скокът не беше добър – твърде висок, изхвърля те далеч напред, приземяването е много тежко и твърдо, защото наклонът не е достатъчно стръмен и това никак не е добре!“

 

Италианският скиор Доминик Парис 

 

 

Именно този скок контузи тежко австрийския водещ скиор Марко Шварц, който остана на крака, но още след първия манш замина за Австрия. За същия скок Хиршер коментира: „Нищо му няма на скока! На всеки етап по това много технично трасе трябва да се кара с голямо внимание, нищо повече!“ 

 

Французинът Алекси Пентуро обра овациите с първото си място, изпреварвайки вечно доминиращия Хиршер. 

 

 

 

- Алекси, кое е по-силно на старта – напрежението от голямата отговорност или удоволствието от поредното предизвикателство? 

 

- Напрежението винаги е факт, няма как да се избяга от него. Интересно е, защото когато резултатите ми не са добри, напрежението намалява – знам, че не се боря за победа. Но после отново влизам във форма и същото напрежение се удвоява и утроява, може би. Станах първи във френския отбор, достигнах до пета позиция за Големия кристален глобус и всеки очакваше да постигна още. За последните седем години всички говорят за Хенрик (Кристоферсън), Аксел (Свиндал), Марсел (Хиршер), Шетил (Йенсрут) и това са четири-пет атлета, които са винаги под прожекторите. Затова първо трябва да свикнеш с това, да осъзнаеш, че е част от спорта, че там винаги са едни страхотно добри спортисти, които са вечна конкуренция. Напрежението идва по всякакви начини, затова трябва да се концентрираш в себе си и да даваш всичко, на което си способен. 

 

- Усещате ли удоволствието от карането по време на състезание? 

 

- Спортът, поемането на риска, участието в състезанията е нещо, което правиш на първо място за себе си и защото те привлича, и защото го обичаш. Да, изпитвам и удоволствие и то идва по време на самото каране, когато тялото ми прави онова, за което съм се готвил и влагам цялото си умение. Тогава сме само аз и пистата. 

 

- Колко уверен можеш да бъдеш, след като спортът на високата скорост и баланс е вид залагане? 

 

- Аз планирам доколкото ми е възможно, давам всичко от себе си, старая се да мисля, главата ми да е бистра и спокойна на старта, и накрая, на таблото, се вижда какво съм направил. Получих страхотна подкрепа от българската публика, мисля, че искрено се радваха за мен. 

 

- Какви са условията за каране в Банско? 

 

- Пистата беше подготвена отлично! Няма какво повече да се желае. Трасето е технично, изисква се максимална концентрация, организацията беше перфектна. И е ясно, че аз съм много доволен. 

 

 

 

Мария Хьофел Рийш е трикратен олимпийски шампион, двукратен световен шампион: 

След три златни олимпийски медала, коментирам с огромно удоволствие

 

 

Мария Хьофел Рийш в пресцентъра в Банско

 

- Да сте коментатор на състезания достатъчно удовлетворяващо ли е, или докато гледате, „натискате“ по завоите и си мислите колко е прекрасно да сте на пистата?


- Не, не, категорично не! В никакъв случай не ми е мъчно, че не се мъча на пистата! Точно обратното! Дойде моето време да се наслаждавам на гледането! Карах толкова много години, участвах в безкрайно много състезания, постигнах всичките си цели и съм много щастлива, че всичко приключи. На финала не винаги стои успехът, не винаги си най-отпред, за да поемеш купата. Става дума за огромна, изтощителна, изнурителна ежедневна работа, психическо напрежение, лоши и неуспешни дни, травми, болка… И след 15 години постоянно състезателно битие, много съм доволна, че вече съм извън машината.

 

- На каква възраст започнахте да се състезавате? 

 

- Научих се да карам на 2 годишна възраст, първата ми надпревара е на около 4-годишна възраст, първото ми участие за Световна купа беше на 16, така че животът бе напрегнат и съм напълно удовлетворена, че всичко това приключи и спрях в добър момент. 

 

- На 18 години, на световното първенство в Сейнт Мориц през 2003 г. от пет старта, не завършвате в три. Това как се отразява? 

 

- Отразява се на тренировките и в огромно фокусиране върху психическата подготовка. 

 

- На следващото световно през 2005 г. не участвате заради контузия. 

 

- Да, но през 2009г. взех първия си златен медал, а на следващата година станах и олимпийски шампион. Предизвикателството е веднъж по време на активната си състезателна кариера и втори път – в решението да я прекратиш. Когато си успешен и решиш, че можеш още и още и продължаваш, и продължаваш, с изненада ще установиш, че започваш да изоставаш, да губиш и тогава целта се променя – поне за един последен път да покажеш какво си можел. Може и да не се получи, вече е ясно, че трябва да си тръгнеш, а остава тази горчивина, че не си го направил когато всички са знаели, че ти си лидерът. 

 

- Тези думи ме карат да си мисля за Линдзи Вон, чието излизане от активния спорт се превърна в драма, по-голяма от самото й участие в спорта. Как можете да улучите правилния момент на оттеглянето? 

 

- О, всеки измисля своя последна цел. Аз се видях с трети златен олимпийски медал и осъзнах, че нямам повече мотивация да продължавам да правя все същото ден след ден, състезание след състезание, отново, и отново, и отново. Буквално се ужасих от такава перспектива. И вътрешното ми чувство ми каза, че моето аз и спорта сме приключили в отлични отношения. 

 

- Как се чувствате сега в новата си роля като коментатор? Успявате ли да прикриете вълнението си за своите фаворити? 

 

- От пет години съм вече коментатор, това е новата ми роля и тъй като съм обективна, нямам фаворити. Или поне така звуча. 

 

За разлика от много спортни коментатори, които навлизат в професията, аз съм си вътре, част от нея. Нямам притеснения, че кой да е скиор би ми отказал разговор, нито се чудя точно какъв въпрос да му задам, защото съм видяла всеки момент от неговите трудности, от успешните етапи на всяко каране.

 

Всяко ново състезание е просто прекрасна емоция. Несъмнено сред скиорите са и моите приятели, но коментарът си е коментар – ако приятел падне, сбърка, мине през кол, то е ясно какво се е случило. После можем да се видим, да се прегърнем, да разменим няколко думи. 

 

В новата си роля пътувам през зимата почти толкова, колкото и като състезател, но вече е много по-приятно, защото го няма огромното напрежение. Сега мога да бъда и турист, да се разходя, да разгледам, да си купя сувенир, да изпия напитка или коктейл на вечерта без да се притеснявам за това.

 

Когато не работя за телевизията, правя изпитания за спортна екипировка, което също е отговорно занимание, защото давам оценка по много показатели и производителите разчитат на моята компетентност. 

 

През лятото живеем в къща край езеро в Италия. Мога да изживявам истинско лято, а не да пътувам до Аржентина и да карам там. 

 

- Тома Фанара ми каза, че не е виждал лято за последните 14 години!

 

- Той завършва кариерата си през този сезон и още това лято ще си го припомни. И ако попитате него дали съжалява, ще извика „не!“. Свободата в първите години е като празник всеки ден и започва с правото да се наспиш. 

 

Аз вече разполагам с време за себе си, за съпруга си, правя безброй забавни неща, чета книги, гледам филми, не е задължително в 9 да си лягам. Правим си екскурзии, а през зимата е натоварено по възхитителен начин и се забавлявам страхотно. 

 

- Карате ли ски за удоволствие? Ще карате ли в Банско? 

 

- Не, няма да карам. Всъщност, като съм тук за работа, както и в другите курорти, дори не си взимам ски обувките – ски винаги ще се намери кой да ми даде. Но съм много ангажирана с други неща. Ски карам за удоволствие в моя град в Италия и ми е изключително приятно просто да се пързалям. 

 

- Алекси Пентуро, който спечели златен медал в Банско каза, че е карал умно. Какво представлява тактиката в карането на ски? 

 

- Може да се каже, че тактиката е в основата на успеха, що се отнася до самото пързаляне, а стабилната психика помага на всеки от състезателите да приложи тази тактика. Зависи не само от разположението на препятствията и от терена, но от вида на снега, от това с кой стартов номер си, на какви условия на трасето можеш да разчиташ.

 

- В Шладминг българинът Алберт Попов от 46-ри стартов номер и се класира шести. 

 

- Да! Той се развива убедително и мисля, че тепърва ще видим добри резултати от него. Не успя да влезе в първите 30 тук и това със сигурност е обезкуражаващо за него, а и разочарование за българите, но се усети подкрепата, която той получава. Не разполагате с много скиори във високата лига, но Алберт ще продължи да се бори и ще се радвам да отразявам неговото възходящо движение на състезания.  

 

- Стига ли спортен бяс, безумна смелост и амбиция за победи или алпийските ски са интелигентен спорт? 

 

- Най-луди са спускачите (смее се) – трябва си лудост да стоиш на краката си и да се движиш със 140 км/ч. и в същото време да не мислиш за смъртта, а за целта да финишираш достойно. Но това не са луди хора, а смели и изключително работливи атлети. Повечето скиори говорят поне по още един език. Когато скиори се подготвят в чужди държави, те научават съответно и италиански, френски или немски. Мисля, че всички знаят английски, макар никой да не тренира в Англия. Пентуро е напълно прав, като е споделил, че е карал „умно“. Много неща трябва да бъдат съобразени, за да се получи качествено каране и добри резултати. Ежедневните тренировки са само частица от голямото цяло. Тук присъствахме на прекрасно организирано състезание. Хубаво е, че Банско се утвърди като състезателна дестинация и се радвам, че в идните две години ще се връщам отново тук. 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

Търсете котката!

Търсете котката!

Какво може да засенчи една световна знаменитост и да прикове изцяло по...

9 коментар/a

MrBean на 05.03.2019 в 08:20
Welldone, Лили добри интервюта / или само в ед.число/. Така трябва да се знае че нищо не идва даром,а само яко бачкане. и моля по далечни снимки на Рийш.
Така трябва да се знае че нищо не идва даром,а само яко бачкане. на 05.03.2019 в 09:25
Нищо, нищо не идвам даром на този свят, освен няколкото милиона подарък от Държавта с оправданието, че шускането ни е важно, защото помагало за престижа на подмандатната територия... Егати Държавата, чиито престиж се крепИ на една - две писти за ски!?
Иван на 05.03.2019 в 12:15
Поредна страхотна Световна купа по ски стана в Банско! Браво на организаторите от Юлен – бяха перфектни!
Диди на 05.03.2019 в 12:16
Най-големите в ските с положителна оценка! Какво повече можем да искаме. Тяхното мнение е доказателство за добре свършена работа, всички, които са имали участие в организацията могат само да се радват от подобни думи. Хиршер е адски добър, фенка съм му! Нищо, че тук не успя, той се е доказал във времето и мисля, че другите трудно ще го стигнат
Мартин на 05.03.2019 в 12:38
Явно на всички чуждестранни звезди в ските им е харесало в Банско! Те оценяват и великолепните условия, които само Банско в България може да предложи! Но ние самите не си ценим достатъчно Банско, за съжаление...
Сиана на 05.03.2019 в 13:52
След Световната купа, спокойно можем да кажем че Банско е столица на ските. Най-накрая и ние да се прочуем с нещо хубаво.
Биба на 05.03.2019 в 15:24
Тъжно е, че едва 2 дена бяха спусканията, но ме крепи идеята, че догодина пак ще гледам гиганти в Банско
Най-големите в ските с положителна оценка! Какво повече можем да искаме. на 05.03.2019 в 22:06
Както казват любимите ми шопи: "За ски акъл се не сака, а само чифт ски и два здрави крака!", та толкова по въпроса за ценното положително мнение на "най-големите в ските"... Представям си що за акъл имат апологетите на Банско и лайкучките им щом за тях мнението на спортисчетата с два зде меродавно...
Буба на 07.03.2019 в 12:59
Браво. Само така. На девойките им се разтрепериха прашките от страсти. Да идват повече млади момци от различни държави , че да се получи мишмаш и манджа с грозде. Разтворете портфейлите, не се стискайте !

Напиши коментар